AD ASTRA PER ASPERA!

Рекапитулация

2010-03-09T21:16:00.005+02:00

Акцията със свещите не премина никак добре, но чакай ти да видиш...

Само за последното едно денонощие започнах да изпитвам удоволствие и да се радвам на едни работи, за които смятах, че са ми органически противоприродни. Става въпрос за т.нар. "Шоу на Иван и Андрей" по Нова телевизия и "Челюсти" на Диана Найденова по Дарик Радио. Те направиха това, което, изглежда, никой блог и никой вестник не са в състояние да направят. Показаха истинското лице на нещата. Бяха нужни само няколко откъса от Джей Лено и Дейвид Летерман с участието на един бивш и един действащ американски президент, както и простата констатация, че "този човек дори не казва "Добър ден"!". През изминалите дни вероятно мнозина сляпо са възкликвали, че Дянков просто е прекалил с подигравките към президента, а такова нещо в една нормална държава няма как да се случи. Абсолютно съм убеден, че други са смятали, че финансовият министър е просто един проклет, гаден и невъзпитан човек. Е, сега вече е ясно: да, подигравките не са забранени - не дори и в най-президентската от всички държави - и, не, невъзпитаният всъщност не е Симеон Дянков. Точка. Няма нужда от сравнения, няма нужда от връщане на стари ленти, няма нужда от безплодно четене на прословутия чл. 32, ал. 2 от Конституцията. И за слепеца би трябвало да е ясно кой какъв е. Това означава, че моралният импийчмънт на нашия първи вече е факт. Но дали не пресилвам нещата?

Във всеки случай побърканата стратегия на Георги Първанов подмолно направи посявка на няколко досадни въпроса, отговорите на които в крайна сметка би следвало да му излезнат през носа. Става въпрос за следното (по мотиви на Информационна агенция "Блиц" - вж. и Иво Инджев тук):

1. Вярно ли е, че главен експерт по програмата на държавния глава е г-ца Мариана Добрева, дългогодишна приятелка на Владимир Георгиев Първанов?

2. Вярно ли е, че същата г-ца Добрева е съдружник с Владимир и Ивайло Първанови в "Айви-СМ" ООД, което се занимава с "проектиране и продажба на софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги" и друга търговска дейност?

3. Вярно ли е, че пак г-ца Добрева е собственик на над 1,300 кв. м. застроена площ? (За по-ясна представа, това са точно десет апартамента по 130 кв. м.; за сравнение - аз съм горе-долу на същата възраст и ми отне около пет години да се сдобия с един доста по-малък.)

4. Какви са кредитните задължения на синовете на г-н Георги Първанов? Какви недвижими имущества притежават?

5. И последно (повече за майтап), вярно ли е, че г-ца Добрева е отпразнувала "успеха" с публикуването на стенограмата с парти в турбо-фолк заведението "Син Сити"?

Толкова. Забавно е, нали? Сигурен съм, че Георги Първанов не е никакъв немлад милиардер. Но не би било зле да получим по-цялостна представа за състоянието на неговия семеен бюджет, нали? А, между другото, и да поразсъждаваме за начина, по който се извършват назначенията в президентската администрация. Все пак става въпрос за публични фигури, които са на бюджетна - т.е. на наша - издръжка.

(Снимки: Дневник и Mediapool.bg)

Вяло, почти незабележимо

2010-03-08T00:34:00.000+02:00

7 март 2010, флашмоб "Свещ за Първанов": вяло, безкрайно символично...

"Българското" оперно чудо

2010-03-04T23:44:00.002+02:00

Иска ми се никога да не съм критичен, винаги да поздравявам утрото с усмивка, да се радвам на дните и да заспивам уморен от щастие. Но не мога...

На едно място в Апостолов Сибиле Левичаров казва: "Румен иска да ни покаже съкровищата на България. Сестра ми и аз знаем по-добре от него: тези съкровища съществуват единствено в българските мозъци." Ето такива неща се въртят в моя български мозък, след като изгледах последното издание на "Българските събития на ХХ век" по Първа програма. Всъщност предаването много ми хареса. Най-вече на фона на всичко, което се върти по разните там "би" и "нови" национални телевизии. Приятно е да гледаш нещо, в което откриваш смисъл. Пък и някои от класациите ме вълнуваха.

Най-напред се почувствах странно, когато 09.09 се оказа политическото събитие на миналия век. Стана ми смешно, когато Димитровград се оказа "архитектурното чудо" на века. Що се отнася до финала, откровено се зарадвах. Какво по-приятно от това да знаеш, че сънародниците ти са решили да предпочетат операта пред разните там конвенционални, "генно модифицирани", както би казал Иво Инджев, чудеса на отминалото столетие. Още повече, че разни патриоти наскоро призоваваха да за повече българска чалга по радио Веселина, защото сръбското и гръцкото не били достатъчно български. Да не говорим за репортажа на BBC за поп-фолка, където беше изказано мнението, че именно това е музиката, която е най-близо до душевността и манталитета на българина.

Е, ако вярвам на БНТ, ние сме преди всичко оперна нация, а чак после фолкаджийска. (Вероятно поради тази причина и Димитровград остана чак на второ място.) Но хайде да бъдем честни: българското оперно чудо е точно толкова българско, колкото са и компютърът, самолетът или двигателите с вътрешно горене. Може би не е нужно да припомням, че Софийска опера е място, в което таваните капят, пее се предимно Верди (до безсъзнание) и няма нормални тоалетни. Да, вярно е, че сме имали и имаме талантливи певци; много от тях се продават добре на световната сцена и т.н. Но някой някога да е чувал, че българска опера на световно ниво? Аз лично - не. (И, да, имам известен професионален опит в музикалната сфера.) Друг е въпросът, че много наши артисти действително правят световна опера на световни сцени.

Една от тях е Александрина Пендачанска. Последният й световен пробив е в Хенделовата Агрипина. И щеше да си бъде живо българско оперно чудо, ако операта не беше написана от композитор, който не е българин, и не беше поставена в Берлин, който пък не е в България.

Приятно слушане!

Предпразнично

2010-03-02T22:31:00.008+02:00

Очертава се обичайната скучна програма: много приказки за жизнената необходимост от повече патриотизъм, щедри количества полуфабрикатна тържественост и, за десерт, тържествена заря-проверка. Ще има и Анасамбъл "Българе". Те са като сиренето след вино: "затапва" те и повече не можеш нито да пиеш, нито да ядеш.

(Да, става въпрос за 3 март.)

И понеже се чувствам някак си предварително изморен от всичко това, реших да споделя нещо за охлаждане на патриотичните страсти. Впрочем никога не съм разбирал манталитета на местните патриоти, които обичайно гледат с широко око към Балканите и много се интересуват от Македония. Просто не успявам да схвана смисъла в чисто номиналното отстояване на някакви езикови и културни суверенитети. Да го кажа така: не виждам смисъл в разговори от типа на "Това е наше, а не ваше!" или "Това вече не е наше, но е било наше и моля всички да са наясно!". Не разбирам кому е нужно и какъв е КПД на подобни спорове.

Но по темата за охлаждането. В личен план гордостта и себелюбието се считат за крайно лоши черти на характера. Никой не иска да има горделиви и самовлюбени приятели. Не знам дали от тази гледна точка патриотизмът от балкански тип изобщо може да бъде оправдан. При всички случаи обаче човек може (макар да не трябва...) да се гордее тогава, когато изобщо има с какво да се гордее. Иначе би било глупаво. Затова реших да си направя един предпразничен експеримент: преди малко написах "bulgaria's children" в Youtube и първият резултат беше "Bulgaria's Abandoned Children Revisited" на BBC. След това се сетих за страната на Уго Чавес и реших да проверя какво излиза под "venezuela's children" и получих "How Music Saved Venezuela's Children". (Вж. двта клипа в края на поста.)

Не знам къде национал-патриотизмът е по страшен - дали в България или във Венецуела. Но със сигурност знам колко "сериозен" повод имам да се гордея утре. Въпреки че горделивостта е кофти качество.

P.S. Благодаря на Виктор Стоянов, който ме насочи към клипа за детския оркестър от Венецуела.

Nigel Farage vs. Herman van Rompuy

2010-02-26T01:03:00.009+02:00

ЕП събитието на седмицата се оказа недостойно за вниманието на медиите у нас.

Явно ги вълнуват по-интересни работи.

Въпрос на хора

2010-02-25T22:27:00.002+02:00

Не, проблемът не е в липсата на паркоместа, а в качеството на "мат'риала". Иначе нямам отговор на въпроса защо този умник се е разположил така.

No Smoking!!!

2010-02-19T21:28:00.002+02:00

Тая работа с пушенето няма да се оправи с въвеждане на "по-либерален режим". "Либерален режим" означава просто всичко да си остане разрешено навсякъде: в малките заведения ще решават собствениците - много ясно, че те ще решават да се пуши, - а в големите ще има обособени зони за пушачи и непушачи - и много ясно, че съотношението ще бъде десет към едно в полза на пушачите.

Впрочем пушач съм. И защо тогава недоволствам срещу промените в Закона за здравето, предложени от ГЕРБ? Първо, защото ми писна в България всичко вечно да е наопаки; второ, защото като българин ми е страшно обидно народни представители да твърдят заедно с премиера, че "ние се познаваме" и забраната "така или иначе" няма да се спазва; трето, от личен опит знам, че забраната на тютюнопушенето в затворени помещения прави и заведенията, и цигарите по-приятни.

Малко повече уважение към закона няма да ни се отрази зле. Иначе направо ми се завива свят, като се замисля колко много неща - по логиката на ГЕРБ - би трябвало да минат към "по-либерален" режим на регулация.

(Изображение: Smokefreeuk.com)

Силата на словото и словото на силата (2)

2010-02-08T15:12:00.002+02:00

Към предния пост ми беше припомнено, че свободата на словото е свещено човешко право. Разбирай - че всеки може да говори каквото си поиска.

Нямам намерение да кометирам нито въпросния коментар, нито публикацията си за една вече несъществуваща Фейсбук група. Бих искал да приведа няколко примера от различни европейски законодателства, които говорят достатъчно ясно сами по себе си. Понеже нямам време да се ровя в извори от първа ръка, ще ползвам Wikipedia. Става въпрос за т.нар. hate speech laws:

Denmark

Denmark prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten, ridicule or hold in contempt a group due to race, skin colour, national or ethnic origin, faith or sexual orientation.[8]

Finland

Finland prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or insult a national, racial, ethnic or religious group or a similar group.[9]

Germany

In Germany, Volksverhetzung ("Sedition") is a punishable offense under Section 130 of the Strafgesetzbuch (Germany's criminal code) and can lead to up to five years imprisonment. Section 130 makes it a crime to publicly incite hatred against parts of the population or to call for violent or arbitrary measures against them or to insult, maliciously slur or defame them in a manner violating their (constitutionally protected) human dignity. Thus for instance it is illegal to publicly call certain ethnic groups "maggots" or "freeloaders". Volksverhetzung is punishable in Germany even if committed abroad and even if committed by non-German citizens, if only the incitement of hatred takes effect within German territory, e.g. the seditious sentiment was expressed in German writ or speech and made accessible in Germany (German criminal code's Principle of Ubiquity, Section 9 §1 Alt. 3 and 4 of the Strafgesetzbuch).

Iceland

In Iceland, the hate speech law is not confined to inciting hatred, as one can see from Article 233 a. in the Icelandic Penal Code, but includes simply expressing such hatred publicly.

Norway

Norway prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or ridicule someone or that incite hatred, persecution or contempt for someone due to their skin colour, ethnic origin, homosexual life style or orientation or, religion or philosophy of life.[23]

Sweden

Sweden prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or express disrespect for an ethnic group or similar group regarding their race, skin colour, national or ethnic origin, faith or sexual orientation.[28]

Силата на словото и словото на силата

2010-02-05T21:57:00.003+02:00

Групата "За Хаити може, а за българите - не?!" вече не съществува. Лаская се от мисълта, че публикацията ми от онзи ден вероятно има някакъв принос за това. Аз самият възнамерявах да пиша до администраторите на Фейсбук, но явно някой ме е изпреварил.

Тъй де, за едни е силата на словото, за други - словото на силата. Убеден съм, че има случаи, в които думата просто трябва да се отнема. По някои теми, за разлика от геометрията, равносилно истинни противоположни аксиоми никога няма да бъдат възможни. Вземете например човешките права или уважението към другия. В техния свят през две точки винаги ще може да се прокара само една и никога безброй много прави.

(Изображение: Historycooperative.org)

"За Хаити може, а за българите - НЕ?!"

2010-02-03T22:07:00.008+02:00

Така се казва една нова група във Фейсбук, на която попаднах днес. Нейните членове (към момента малко над седемстотин) са убедени, че е нелепо да се помага на Хаити, защото в България живеят твърде много хора, които се нуждаят от помощ. Според един от феновете изобщо е тъпо да се помага на "някакви си негри, дето само се множат и мизерстват". На друг пък му е писнало от "толерантност", защото "маймуните от Хаити" не са по-важни от "бъдещето на българските деца". Има и призив да се помага на "белите деца, защото те са бъдещето на нашия народ и на нашата раса". И разни други работи все в този дух - ето скрийншотове:

Приятна гледка, нали?

А сега най-напред искам да отбележа, че групичката е достатъчно малка, за да не й се обръща внимание. Когато се съберат десетина-двадесет хиляди човека, тогава ще има за какво да си говорим. Второ, смятам, че вчерашният концерт по bTV беше тъп. Но не заради каузата, а заради тоталната липса на въображение от страна на продуцентите. Трето, включих се в кампанията на Българския червен кръст и смятам, че всеки би трябвало да го направи.

А сега да се опитам да обясня защо "за Хаити може, а за българите - не". Според мен нещата са обидно прости. Всеки месец аз получавам X лв. заплата и Y лв. хонорари. Нека за целите на този пост да положим (а министър Дянков да си затвори очите), че X=1,000 лв., а Y=500 лв. Това прави 1,500 лв. месечно. От тях пак всеки месец ми се удържат автоматично 10% пряк плосък данък, т.е. ежемесечно ми се налага да внасям по точно 150 лв. в държавната хазна. Пак ежемесечно - заради обичайните покупки и т.н. - внасям и едни други 20% под формата на косвен данък. Това прави още 300 лв. и сума сумарум 450 лв. на месец. Такъв е скромният ми принос за общото българско благо. Затова когато някой (примерно патронът на дадена коледна кампания, но не само той) започне да ме убеждава да заплатя "своето левче", почти побеснявам. Извинявайте, но къде отиват моите (и на още много хиляди други като мен) 450 лв. месечно?! Ето затова за българите и за българските дечица "не може". Защото ние, щем-не щем, всеки месец пращаме за тях есемесчета във вид на данъци и следователно искаме да бъде сервирано ястие, за което отдавна е платено. Сори, така стоят нещата. Да не говорим колко порочна, политически погледнато, е практиката с националните благотворителни кампании. Сякаш в тази държава няма политици, на които им се плаща, за да вършат работа, ами хората трябва да се бъркат веднъж за плосък данък, веднъж за косвен данък и трети път за не знам си какво си. Това не е благотворителност! Това е нахално обирджийство и резултат от практически несвършена или много лошо свършена работа.

Затова "за българите не може" и не трябва да може. А защо за Хаити може? - Ами защото са извън сметката и ако човек има желание и няколко свободни лева, нищо не му пречи да ги подари. Да не се забравя: Хаити никога не е бил перо в националния бюджет, за Хаити никой българин никога нищо не е плащал. Сега може да го направи на добра воля - и да се позанимава с благотворителност в точния и истински смисъл на думата.

Толкова за тази група.

(Ignored.)

Разтуха

2010-02-02T18:43:00.002+02:00

И за да ми олекне от долното, ще пусна малко Дженкинс. Пардон, много Дженкинс.

Начална заплата: 470 лв. F*ck OFF!

2010-02-02T18:25:00.006+02:00

Да си представим един млад човек, който е инвестирал определено количество години от живота си в образование. Той/тя предпочита да остане в България - било защото няма кой знае какви златни възможности да се измъкне навън, било защото чисто и просто не желае да напуска родното си място. Владее английски добре - значи се е занимавал с изучаването на този език някъде пет-шест години. Има магистърска степен, само че не по счетоводство, управление на фирмени капитали, компютърни науки или нещо от сорта, а по някаква хуманитарна специалност. Такива му били интересите на човека, това решил да завърши. Не съжалява за избора си. В един хубав момент започва да си търси работа и попада на нещо, което звучи интересно и съответства на квалификацията му: Културният институт към Министерство на външните работи е обявил... конкурс за главен експерт "Културни програми".

Какво следва оттук нататък?

Най-напред задължителното и на практика неизпълнимо условие за минимален стаж. Нашият кандидат е смазан още в първия параграф на обявата, защото като минимално изискване за заемане на длъжността там е посочено "три години професионален опит или минимален ранг IV младши" (каквото и да означава последното).

В общия случай тук историята приключва, но нека да си представим, че по някакво чудо младият кандидат действително има и три години стаж, и "ранг IV младши". Продължаваме нататък с допълнителните изисквания: магистърска степен - да; MS Windows, текстообработващи програми и таблици, умения за работа с база данни - да, да, да; владеене на чужд език - да (нали всеки трябва да владее английски, както казва Гюнтер Йотингер). Чудничко.

Нещата явно започват да се нареждат. Петте години, инвестирани в образование и учене на чужди езици, явно не са заминали на вятъра. Най-сетне се отваря възможност за смислена работа, в която човек може да се осъществи по специалността си. Ще бъде трудно: предстои тест и интервю, но ако няма фаворити, нищо не е невъзможно. Да, той решава да се подготви и да опита шанса си!

Тук идва голямата изненада, нещо като спонтанна кулминация в прочита и осмислянето на обявата на Културния институт на Министерство на външните работи. Начална заплата: 470 лв. 235 евро. Смятайте ги в каквото искате.

Нашият кандидат се усмихва потиснат. Вероятно му е трудно да повярва на нахалството на обявата. Пет години университет, компютърна грамотност и "минимум един" чужд език - това 470,00 лв. ли струва?! Та нали тъкмо днес по разни места писаха за някакви 20,000 лв. на калпак, които били раздавани за наполовина свършени проекти в Държавен фонд "Земеделие" (вярно, при старото ръководство, но все пак...)?! Пак днес се дочуха и разни работи за някакъв селски водопровод за 1,633,000 лв., които впоследствие били похарчени, ама не точно за водопровод... И тъй нататък все в същия дух. Големи пари се въртят значи по тия места - защото такава жалка заплатка за иначе нежалката длъжност на главен експерт? Ами колцина докарват повече пари с по-малко, но по-скучна работа? Например една чистачка, която върти десет входа, си докарва малко над 700,00 лева на месец. Кафеджийката в Шел-а отсреща със сигурност получава повече от 500,00 лв. Дето се вика, с едни тъпи уроци по английски човек може да печели повече при три пъти по-слаба натовареност! За какво, по дяволите, става дума изобщо?!

Да си представим още веднъж невъзможното и да решим, че нашият кандидат все пак решава да си подаде документите и печели конкурса. Започва да получава заветните 470 левчета месечно. И сега, в духа на Ъпдайк, една задача от аритметиката на (българския) живот: докога ще издържи нашият въображаем кандидат? Подусловие (а): кога ще се корумпира безвъзвратно; подусловие (б): в какъв момент ще прати всичко по дяволите, за да започне да работи, ама друг път, защото и те му плащат, ама друг път.

Не съм в състояние да реша горната задача. Но мога да си направя два извода въз основа на историята с конкурса на Културния институт.

Първо, пред средностатистическия българин в горепосочената ситуация стоят три ясни алернативи: (1) да се гръмне на секундата; (2) да си събере багажа и да си търси късмета по белия свят; (3) да загуби играта с 470 левчета месечно - или да стане част от някаква друга игра, за да може да си докарва достатъчно. Последната алтернатива дава отговор на въпроса защо у нас корупцията винаги е била, е и ще бъде проблем номер едно. Допускам, че повечето държавни служители минават през месомелачки, подобни на обявката на Културния институт и следователно са жертва на вопиюща нужда от повече пари. Средната алтернатива пък обяснява защо всичко живо, що е умно и може, просто вече го няма тук. Еми, няма как да го има - EUR 235,- не са кой знае какъв стимул. А първата алтернатива вероятно би могла да обясни някои иначе необясними самоубийства и толкова, толкова много провалени животи.

Вторият ми голям извод ще бъде с любов към България. Защото към нея всичко е адски, адски нечестно. Оставете настрана въображаемия кандидат с неговите чужди езици и магистърски програми. Гадно е спрямо България - някаква такава странна държава, която зорлем ще бъде подритвана и напускана от всички, които получат шанс да се установят и припечелват другаде; и зорлем мразена от останалите, които в крайна сметка губят играта и решават да се разправят с живота си тук!

(Снимка: Jerryjonsson.blogg.se)

Karl Jenkins

2010-02-01T22:26:00.000+02:00

За пръв път го чух преди години по радиото в колата и специално се постарах да запоня името. Карл Дженкинс е забележителен автор: през 2004 година влиза в Залата на славата на Classic FM (Великобритания) на осмо място - най-високата позиция, достигана някога от жив композитор в тази класация.

Румяна Желева vs. Гюнтер Йотингер

2010-02-01T18:22:00.006+02:00

Срещу Румяна Желева (Jeleva, Zeleva, Zheleva, etc.) се изписа много. Мнозина - в това число включвам и себе си - забелязаха, че на немски се справя много по-добре, отколкото на английски. Но какво да кажем за немския комисар Гюнтер Йотингер? Ето как звучи гласът на Германия в Европа (след кратка интродукция, в която комисарят по енергетика обяснява на родния си език, че "всеки трябва да разбира и да може да говори английски [добре]"):

За сарвнение (и с чувство на задоволство) - откъс от представянето на нашия първи кандидат:

Ах, този филм...

2010-01-24T00:12:00.002+02:00

"Аватар" бил катастрофа. "Новата катастрофа" на Джеймс Камерън. Триизмерен, но иначе "плосък". Всичко във филма било "смляно" и "бездарно формулирано". Клише някакво. Авторката на статията, към която препращам, даже се възмущава, че е "невъзпитано" да похарчиш $300,000,000, за да напишеш три букви: SOS.

(Не бяха ли $400,000,000?)

Nihil novi. Така плюеха и по "Сбогом, Ленин!" навремето. Аз пък изгледах филма с удоволствие. Намирам го за феноменално талантлив като визия и за много симпатичен като послание. И направо ми дойде до гуша от строги господарки, които не могат и не могат да преглътнат т.нар. "клишета". Да, и аз видях клишетата. Много са - навсякъде във филма. Виждали сме ги и други пъти. И какво от това? С удоволствие им платих цената поради две основни причини: първо, съвършенството на всеки детайл в картините от Пандора; второ, двете много лесно смилаеми централни внушения - любов към природата и толерантност към различните. Впрочем тези внушения бяха толкова лесно смилаеми, че на моменти филмът ми се стори не просто клиширан, а направо схематичен.

А хубавото на "Аватар" е тъкмо в лесната смилаемост и най-вече в това, че е осъден на масова любов. Защото ако сме съгласни, че гореспоменатите елементарни внушения са о'кей, тогава с този филм по екраните тръгва нещо, което може би ще накара зрителите да се замислят за важни неща. Особено най-малките зрители. Те знаят за тези неща отдавна, слушат ги всяка вечер по телевизорите и вероятно им е адски скучно. Е, с "Аватар" шансовете вече да не им е скучно се увеличават и това си струва клишетата.

Иначе филмът наистина ми хареса. Даже мисля да го гледам пак.

(Изображение: Official Avatar Movie@Facebook)

Химн на партия ГЕРБ

2010-01-22T20:34:00.005+02:00

Преди години някой ми беше споменал, че единственият национален химн, композиран в минорна тоналност, е българският. Едва по-късно се сетих, че "Ерделези" също звучи в минор, но това не е точно национален химн. С приятно чувство разбирам, че д-р Венета Бакалова - авторка на поемата "Премиер, избран от народа" и патрон на Фейсбук групата "Небесна лъчезария" - е избрала сол-минор за тоналност на своето предложение за химн на ГЕРБ.

(Каква ирония - известното adagio на Томазо Албинони също е в сол-минор...)

Следва копие от ръкописа, на който се натъкнах в блога на Галя. Щом ми се отвори свободна минутка, ще направя запис на самото парче. Ако ми дойде вдъхновение, може да се помисли и за вариации!

Румяна Желева: Curriculum vitae

2010-01-12T20:30:00.002+02:00

Чувал съм, че е много важно човек да знае как да си напише професионална автобиография. Различни сайтове за търсене на работа ме уверяват, че първата преценка на всеки сериозен работодател се основава на т.нар. CV. По стечение на обстоятелствата съвсем скоро ще бъда подхвърлен на пазара на труда и затова съм се погрижил да си направя едно хубаво CV. Давам си сметка, че иначе просто няма да оцелея.

Тази вечер специално отделих време, за да чуя Румяна Желева в Европейския парламент. Не мога да съдя за качеството на отговорите - стори ми се неподготвена, трябва да се признае, че на немски говори значително по-добре, отколкото на английски. Разхледах обаче професионалната й автобиография. От опит мога да кажа, че дори в средна ръка курс по академично писане нещо такова би било върнато не за преработване, а за пренаписване. (Да, това означава, че е за двойка или "F" - както предпочитате.) Както се вижда на изображенията долу, става въпрос за страничка и половина, написани в някакъв свободен формат и организирани по някаква неясна логика. Направо не ми се коментират преводните и наборните грешки - няма смисъл. А да гледам на въпросния документ през скрупульозните очила на формата Europass е направо смешно.

Така значи: за простосмъртни европейци не може, а за еврокомисари може...

Явно сайтовете за търсене на работа и хората, с които съм говорил, са се объркали. CV-то и т.н. нямат никакво значение. Понякога само хубавите връзки могат да изкачат човек до кандидат-еврокомисарска позиция.

Честит 09.09!

2010-01-07T22:52:00.005+02:00

След чушкопека, т.нар. битова революция на модерния българин, 09.09.1944 се оказва... политическото събитие на отминалия век.

Не знам дали да се смея, да плача или да остана безразличен.

В името на безразличието ще кажа, че според мен 09.09 безспорно е голяма дата и в някакъв смисъл действително е събитието с най-голяма значимост за българския двадесети век. Има пряко отношение към големия разказ на европейската и световната история, а резонансът му продължава да се дочува и днес в малкия разказ на националната ни такава - в началото на цяло ново хилядолетие.

Като се замисля обаче каква част от гасувалите са разсъждавали по такъв начин, направо ми се плаче. Хайде да не се лъжем: в една кампания за политическо събитие на столетието всеки нормален човек би гласувал за това, което му е на сърцето - не за това, което съблазнява инстинктите му на историк. С чушкопека беше по-лесно, защото е много вероятно гласуването да е било масов майтап. Тук обаче няма никакъв майтап. Само народна любов. И вероятно политически страсти.

Остана ли на какво да се посмея? Може би иронията на съдбата. Малко ми е кофти за водещия Георги Тенев. Първо Хердерова стипендия, а сега - чушкопек и девети септември...

(Изображение: Vek.bnt.bg)

Name "Nickname" Surname

2010-01-07T19:12:00.003+02:00

Първото изречение от тази дописка на BBC ме светва за технологията при превода на прякори от български на английски език.

Докато на български прякорът се изписва след фамилията и се отделя с тире, то на английски се поставя в кавички между малкото име и фамилията. За разлика от български, на английски прякорите не се членуват, защото изпълняват функция на собствени имена.

Ето и няколко примерни предложения (по азбучен ред):

Антон Милтенов - Клюна: Anton "Beak" Miltenov
Антон Петров - Хамстера: Anton "Hamster" Petrov
Даниел Димитров - Релето: Daniel "Relay" Dimitrov
Димитър Димитров - Маймуняка: Dimitar "Monkey" Dimitrov
Димитър Желязков - Очите: Dimitar "Eyes" Zhelyazkov
Георги Георгиев - Пурата: Georgi "Cigar" Georgiev
Иво Разложки - Тихия: Ivo "Quiet" Razlozhki
Иван Тодоров - Призрака: Ivan "Ghost" Todorov
Прокопи Прокопиев - Културиста: Prokopi "Body-Builder" Prokopiev

И т.н.

(Снимка: Skat.bg)

P.S. Политици (пак по азбучен ред):

Ахмед Доган - Сокола: Ahmed "Falcon" Dogan
Бойко Борисов - Бате Бойко: Boyko "Uncle Boyko" Borissov (нямам по-подходящо хрумване за "бате"...); варианти: Boyko "Fireman" Borissov; Boyko "Batman" Borissov;
Георги Първанов - Гоце: Georgi "Gotse" Parvanov
Иван Костов - Командира: Ivan "Commander" Kostov

ЧНГ, екскрибиционисти!

2010-01-06T12:02:00.002+02:00

ЧНГ! С пожелания за...? Може би повече "екскрибиционизъм" и "неконтролируеми страсти" в света новото "опасно и заразно зло".

(Последното е по мотиви от миналогодишен Кеворкян. Подробности - тук.)

Струва ми се удачно тази година да започне медийно. Просто има нещо безкрайно вълнуващо в говоренето за вчерашното убийство на "скандалния журналист и радиоводещ" Боби Цанков. (Да, това е клишето - телевизиите, вестниците и радиата на народа вече успяха да ми го втълпят.) Вълнуващо беше например "извънредното издание" на новото шоу на Нова телевизия. Венета Райкова разказва, чете лична кореспонденция и плака в ефир. Бендът посвири. Публиката поръкопляска. Рекламите изтекоха. Ако медиите зависят от пазара, следователно, а тукашният пазар има проблеми с публицистиката, то мястото на последната може да бъде само в свежите ток шоута с елементи на риалити. Такъв им бил късметът от новогодишната баница!

Вълнуващо е и това, че два централни национални всекидневника предпочитат да се занимават с дебелината на снежната покривка и надниците за бране на грах в Дания. Ето:

А погледнато отвън, нещата явно не вървят към промяна. Пак произведохме водеща новина за BBC: "Bulgaria Mafia Chronicler Killed":

Напразно ще се възразява, че Боби Цанков не е журналист, писател и т.н. Погледнете само селекцията на заглавия в селекцията на същото това BBC:

Светли и хубави празници на всички!

2009-12-23T23:47:00.003+02:00

Следва нещо, което съм публикувал и преди по различни поводи. Нека го използвам още веднъж, за да пожелая на всички свои приятели и случайни читатели светло посрещане на Рождество.

Моето внуче

(Тихо Чубра/Пенчо Славейков)

Аз имам внуче, дивно мило дете,
и то веднаж, преметнало ръцете
около мойта шия, ме запита:
"Да беше жив Христос и като скита
тук на земята, вуйко, ако мине
по нашенско, - къде ще се отбие
да си почине?"
Мое свидно дете,
Христос е жив. И често него лете
са виждали по нашенско да ходи,
когато зреят ниви хлебородни
и с тиха ги усмивка благославя.
Но той не се отбива, не остава
тук никъде, ни в град, нито на село.
Той отминава, свел скърбящо чело
в мълчание. Навред е тук студено
и неприветно. Няма уморено
сърце подслона во сърца корави.
Какво Христос по нашенско ще прави -
отдето са на земната тревога
безумствата пропъдили и бога!
По нашенско са небесата низки;
и наште чувства само са огризки
от хляб, замесен с квасът на отрова...
Христос минава таз земя сурова, -
за другаде отива той с усмивка,
без да завърне тука на почивка.
Дечица само, дето поминува,
ако съзре, той тихо ги целува -
тях, праведните в тая земя грешна...

- Той досега не те ли нейде срещна?

(април 1909 г.)

(Изображение: Libvar.bg)

Държавен глава и главен редактор

2009-12-19T21:50:00.002+02:00

За тези, които са гледали "предколедното обръщение" на Първанов в "Панорама" по БНТ вчера, вече има нова чуденка: що е то главен държавен редактор. Ето за какво става въпрос:

В последните месец – два аз съм редактирал много от тези съвместни позиции, които бяха обявени след това от премиера – за разговорите с руснаците по енергийните проекти, за позицията ни за Македония и др. Лично аз съм ги редактирал, точно защото искам това правителство да успява, искам институциите в България да успяват.

Що се отнася до неправомерното поглъщане на власт, политическата история познава премного и страшно интересни прецеденти. Така че в това отношение Първанов вече не ме вълнува. Не ме вълнуват и причините за неговата жажда за авторитет. Той е рожба на фундаментална конституционна грешка - имам предвид комбинацията между пряк мажоритарен вот и де юре лишената от власт президентска институция - и не би могъл да се държи другояче. Докато има кой да го търпи, нека си редакторства.

Но няма да му дам възможност да редактира личния ми дневен ред. Сега ще си послужа с един пример за негативно политическо действие: и тази година няма да заплатя "своето левче" за вдъхновената от него т.нар. "Българска Коледа". Вероятно това подлежи на укор от морална гледна точка. Произходът на парите наистина няма значение, когато с тях може да се извърши нещо действително полезно. Струва ми се обаче, че в политически смисъл съм донякъде изряден. Просто смятам, че редакторските претенции на този човек са погрешни, нахални и - най-важното - нарушават дадения политически порядък. Нямам намерение да му помагам да ги осъществи. Не и с месечната си телефонна сметка.

(Изображение: Капитал)

23,000+ vs. 150-200

2009-12-18T14:10:00.002+02:00

Такова е съотношението между българи и турци. Казано условно и (поне засега) във Фейсбук - в групите "за" и "против" таковането на България.

Това го пиша на сметката на телевизиите на народа. И много се радвам, че се случва тъкмо сега, когато се подгрява референдумът за турските новини. Да не говорим, че турският премиер бил разговарял с Бойко Борисов и се оплакал, че в България се увеличавали антитурските изказвания. За да се реши проблемът, нужно е да се открие причината. За мен причината е ясна и затова просто бих искал да благодаря на невероятните новинарски екипи на Нова телевизия и bTV. Донякъде ги разбирам: като нямаш достатъчно лайф риалити, просто трябва да навреш нещо такова в пресъхналите муцуни на аудиторията.

Всичко това в крайна сметка ще се превърне в прекрасна илюстрация изобщо на злокачествено изменения дневен ред на проблемите в тази държава. Една бедна и всъщност адски мизерна държава, на която най-важните й проблеми са... македонските учебници по история и новините на турски език по БНТ. Смях.

(Снимка: Edinzavet.wordpress.com)

Нагледно за обществената функция на медиите

2009-12-15T13:28:00.004+02:00

Както писах вчера, телевизиите на народа в синхрон изтаковаха новината за ужасната група във Фейсбук, която искала да такова България. Самата "новина" няма никакво значение. Значение има резултатът от загрижените за "националната чест" телевизии на народа - впрочем отлична илюстрация на тяхната обществена функция.

А резултатът е следният: в същия този Фейсбук вече има група, която се казва "Turkish Group called "FUCK BULGARIA" to be REMOVED from facebook". (1,778 горди българи и българки за по-малко от 24 часа.) Това, което направиха телевизиите на народа, е да подсетят разни хора да напишат това:

Kato ne im haresva tuk v na6ata rodina na tiq reznqci, da si hodqt v anadola. I iskam da popitam, za6to samo v BG, tezi smradlivi tur4alq nadigat gadnite si mucuni??? Za6to ne go pravqt v Germaniq primerno??? Otgovora e edin. Za6toto im pozvolqvame. Kato zapo4ne6 ot politici, i stigne6 do obiknovenniq prostosmarten balgarin.

Или пък това:

Tуркия ке падне !!! Сополив да го лапат вонящите чалмалии , жените им със свине да се ебат , таралежи със зурли да раждат ....

И например това:

И ако ще и тъпата франция да беше пак щяха да получат същото, поне от мен...."Тоз що мисли зло Българию,Ти ще го накажеш,Ще проплачешм,Сълзите ти децата ти ще съберат ....... И НА МАЗНИТЕ ТУРЧЕТА КОЖИТЕ ЩЕ ОДЕРАТ"

И т.н.

Пак повтарям - самата "новина" няма никакво значение. Важна е функцията й. По този повод ми препратиха "Да ви го FUCK-на у тъпите новини" на Живко Желев. Като подходящо заглави за днес ми се струва "Да ви го FUCK-на у тъпите медии!", а за утре - "Да ви го FUCK-на у тъпата аудитория!".

(Снимка: indi.ca @ Flickr.com)

Голямото медийно плюскане

2009-12-14T23:31:00.006+02:00

Поработвам нещо на бюрото в хола, зад мен е включен малкият ми стар телевизор. Обръщам се да разцъкам каналите. По Нова телевизия Николай Бареков се е разкрачил и обяснява що е то "политическо животно". Било нещо като животно и политик едновременно. Затова единственият истински политик в България бил Бойко Борисов. Самият Бареков също искал да стане политик, защото го е "еня за държавицата ни". На съседния канал (онова, дето то "би" стана на "ер малък") вероятно върви "Стани поп-фолк звезда". И по двата канала водещият анонс на новините е, че във Фейсбук някакви турци са решили да зачеркнат българското знаме и да ни помразят. Последното, разбира се, е адски важно и супер скандално.

Ех, защо не бяхте македонци... Знаете ли например, че във Фейсбук има една група, в която също си падат по задраскването на държавни символи? Има и една друга група, където пък искат България и Македония да се обединяват, но си служат с карти, на които споменатата бивша югославска република липсва? Ако караме по Първанова логика - това са все чиста проба териториални претенции. Ето малко снимков материал:

Но не е интересно, нали? Не е добре дошло на разпищолената медийна трапеза, не е по правилата на българщината и на великото медийно плюскане. По тия правила е да лапаш кебапчетата напряко, кюфтетата - цели и мераклийско вино да ти се стича по брадата. Така, видяло се е, ще бъде оттук нататък: от шоу в шоу, от "новини" в "новини".

Май няма смисъл да си купувам нов телевизор. По-добре само да дам стария за рециклиране.

(Изображение: Pipemagazine.blogspot.com)