Lisko.eu

За прасетата и хората

2011-12-18T17:05:00.001+02:00

На разгърдената, разпищолена, успешно продаваема и дебелашка медийна глупост трябва да се дава отпор. Не защото от това има някакъв практически смисъл - глупостите, които се продават добре, така или иначе ще се продават добре, докато не поумнеят купувачите. Смисълът е в поддържането на добра лична хигиена на духа. Затова искам да напиша няколко думи за "Смешния плач за прасето" (Мартин Карбовски).

Снимка: Razkritia.com

Ще пропусна между другото иронията, че тъкмо този автор се занимава с темата за прасето. (Пък и може би разликата е в това, че във втория случай става въпрос за малко декоративно прасенце.) Какво ни казва всъщност материалът? Първо, "бъдете последователни - спрете милионите свински погребения преди и след Коледа"; второ, "спрете да се гирижте за прасетата, а да забравяте за съдбата на Стоян Балтов например. За двете деца, убити пред дискотека "Соло"."

Струва ми се, че трябва да си пълен морален импотент, за да не виждаш нищо извратено в измъчването и убиването на животно за забавление. (Да, личното ми убеждение е, че това е извратено винаги, когато човек се забавлява, докато убива - независимо дали убива с удоволствие за прехрана или убива само за удоволствие.) По-страшно обаче е второто - вечното натякване, че проблемите с правата на животните са бял кахър, защото има далеч по-сериозни проблеми с опазването на човешките права. Пази Боже да си около въпросния автор и да кажеш някоя добра дума за "Четири лапи", "Sofia Animal Rescue" и т.н. - неизбежно ще се окажеш лицемер, изверг, национален предател и какво ли още не.

Малко подробности от страницата на "Четири лапи"

Тъкмо това градиране на проблемите обаче представлява безмерна глупост. Оказва се, че едни проблеми не трябва да бъдат решавани, преди да бъдат решени други проблеми. По-точно: че никой няма право да решава никакви второстепенни проблеми, докато всички първостепенни проблеми не са били решени веднъж завинаги. С две думи, докато страдат хората, страданията на не-хората могат да се пръждосват по дяволите.

Пропускам съображението, че престъпления срещу личността се извършват например в САЩ и при това на никого не е хрумвало да оспорва моралното право на HSUS да извършва дейност. По-важното е, че съхраняването на правата във всички сфери на правораздаване е проблем, който никога няма да бъде решен напълно (както е известно, не и на тоя свят). Няма как, значи, едни сфери на правораздаване да стоят в режим на изчакване, за да могат, видите ли, други да цъфнат и вържат.

Подобно градиране е подчинено на удивителна интелектуална неспособност за превъзмогване на идола на "базите" и "надстройките" и всъщност е страшно марксистко. Направо по бедняшки марксистко! Нали си спомняте? Ако "материалната база" на обществото не е о'кей, разни там работи като изкуства и прочие могат да си гледат работата; първо трябва да се мисли за корема, а чак после - за главата. Мисля си, че докато не се пресече тази дебелашка страст за степенуване на потребностите, защитниците на животните винаги ще свършват като лицемери. Какъвто съм в този смисъл и аз.

Да гласуваш или не?

2011-10-29T15:20:00.000+03:00

Изображение: Pressclub.bg

Да се гласува утре може би няма да е много приятно, но и няма да бъде съвсем лишено от смисъл. За хората, които не подкрепят нито един от двамата кандидат-президенти, изборът действително ще бъде труден. Хипотетично, ако един гласоподавател не харесва нито Ивайло Калфин, нито Росен Плевнелиев, окончателно решение трябва да се вземе с чисто рационални средства, защото никакво политическо пристрастие не може да наклони везната в полза на единия или на другия кандидат.

В общи линии ми се струва, че сили трябва да премерят две позиции: една принципна политическа и една конкретна геополитическа. Принципната политическа позиция се състои в това, че не бива да се допуска партийна концентрация на власти; следователно като кандидат на ГЕРБ Росен Плевнелиев трябва да загуби, за да се поддържа балансът. По думите на "дядото на нацията": "власт власт спира". Геополитически погледнато пък в лицето на Ивайло Калфин разполагаме с кандидат, който вече е засвидетелствал симпатии към енергийната политика на своя предшественик Георги Първанов. Калфин следователно трябва или не трябва да бъде подкрепен в зависимост от това дали гласоподавателят подкрепя или не подкрепя създаването на втора атомна и т.н.

Това значително опростява нещата. Съпоставяйки тези алтернативи, всеки може да реши за кого да гласува и даже да гласува с желание.

На втори прочит даже ми се струва, че аргументът за концентрацията на властите леко куца. Да не забравяме, че президентската институция по закон не е никакъв център на власт. (Напротив, превръщането на президентската институция в псевдо-легитимен център на власт е най-сериозната критика, която може да се отправи към вече оттичащите мандати на Георги Първанов.) Доколкото ми е известно от историята, политическите науки и нашата конституция, политическите власти тук са три и се конституират взаимно. Един парламент може да състави правителство в съответствие с наличното парламентарно мнозинство и вероятно всички ще се съгласят, че това не води до преяждане с власт. За какво преяждане с власт следователно може да става дума, ако едно парламентарно мнозинство излъчи успешни кандидати за президент и вицепрезидент?

Както отбелязах в началото, разсъжденията ми са съвършено безпристрастни. Просто се опитвам да взема някакво разумно решение за утре. Тъй като няколко пъти се хвърлях от едната крайност в другата, реших да обмисля спокойно нещата. И измислих това.

Избори 2011

2011-10-24T14:37:00.000+03:00

Разликата между това...

Изображение: Denis Lopatin via Facebook

и това...

Колаж: авторът

е твърде малка.

Голата истина за тоалевизорите

2011-10-20T17:49:00.000+03:00

Вълнението във Фейсбук страничката на едно от иначе хубавите предавания на БНТ е трогателно. Разбирам ги - искат да се защитят, но сякаш повече разбирам сравнението за публичния дом на Светльо Витков. И го казвам без всякакви предизборни пристрастия - честно! Просто напоследък рекламите започнаха да ми идват в повече. И, много меко казано, намирам за отвратително превръщането на редакционните съдържания в рекламни блокове. Това удря поне два звучни шамара на публиката: първо, допуска се, че политическите кандидатури могат да се продават в телепазарни прозорци; второ, оказва се, че достъп до тия телепазарни прозорци имат само платежоспособните. В такъв случай само аз ли съм объркан от глупавото предупреждение, че "купуването и продаването на гласове е престъпление"?!

Но както и да е - обратно на Светльо Витков и БНТ. Най-напред водещата на Референдум беше обвинена, че не е направила уточнение за таксите участие на кандидатите в т.нар. предизборен дебат на БНТ. Честно казано, разбирам я - какво по-срамно за един (добър) журналист от това да си продава предаването? После Светльо Витков сравни репликите във въпросния дебат с реплики в порно филм - това го разбирам още по-добре. Най-сетне от Референдум започнаха буквално да припомнят текста на закона - един вид измивайки си ръцете с това, че го спазват.

Това вече не го разбирам! Както писах и на тяхната стена - така се оправдават пред буквата на закона, но не и пред зрителя. Всеки човек в крайна сметка има разум и съвест. Ако се случи този човек да работи в публична медия, не виждам какво му пречи да възрази на правилата, ако те пречат на съвестта му. Справка - по света, но не и у нас. Казано съвсем просто: колеги, ако имате позиция, защо поне не я заявите? Този въпрос има три възможни отговора: (1) нямате позиция; (2) нямате нищо против закона в сегашния му вид; (3) не приемате закона в сегашния му вид, но не смеете да го заявите публично. За съжаление и в трите случая губите/губим - както медията, така и зрителите.

В крайна сметка ни остават минимум две неща. Първо, възможност за лесна ориентация в президентските кандидатури: от групата на читавите най-читави явно са медийните аутсайдери. Те поне не са за продан. Второто нещо, което остава, е чисто голата истина за българските "тоалевизори". Ето я:

Изображение: Denis Lopatin, via Facebook

Предизборен клип на двойката Пиреос-Уницеф

2011-10-17T20:44:00.000+03:00

Не искам да коментирам, защото ми е... скучно. (А скуката е едно такова гадно състояние - спомням си от Хайдегер.) Както и да е, клиповете следват:

news.bbc.co.uk, 02.10.2011

2011-10-02T13:56:00.000+03:00

Лице на българския туризъм

2011-09-13T13:41:00.006+03:00

За него може да се говори много - имам предвид туризма. У нас например хлябът в ресторанта се заплаща: непрепечените филийки по правило струват 0.10 лв., а препечените - 0.20. Някъде ще ви поискат пари дои за лимончето в чая - тази година ми се случи във Варвара (хотел "Варвара"), където ме таксуваха 0.30 лв. допълнително към чая за 0.80 лв. Вода безплатно няма да получите в никакъв случай. Хотелите по правило са със странна архитектура, стените често са от гипсокартон - молете се съседите ви да не хъркат! (В гореспоменатия хотел ние нямахме този късмет...) Можете да се натровите, можете да се удавите в незаконни басейни, нечистотиите се изливат направо в морето, а по плажа току виж сте се натъкнали на трупове на делфини. Готина играчка за децата. Ако сте от чужбина, могат да ви изоставят на летището, защото туроператорът изобщо не е платил билетите.

Впрочем през цялото време не става ясно защо тези туристи изобщо са били доставени в България, щом плащане не е било извършено! В този смисъл най-големият виновник за целия цирк остава т.нар. "национален превозвач" Bulgaria Air - компания, спрямо която прилагам стратегията си за Лукойл: по-добре малко по-скъпо, но на всяка цена от друг търговец.

Накрая едно от лицата на българския туризъм ще се появи по медиите, за да се жалва колко несправедливо е всичко това, защото "България е най-хубавата страна на света", "като нашата природа няма друга по света" и "храната ни е чудна", но с уговорката, че "гафове стават по принцип навсякъде".

Ето го и него - председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация г-н Благой Рагин, родом от с. Ярлово. Видетото долу дава отговор и на въпроса защо Рагин с такъв ентусиазъм предложи на "братушките" безплатни почивки на Черно море догодина, докато туристите от Финландия бяха оставени да се оправят така, както само Финландия може да ги оправи.

На фона на този председател, струва ми се, всеки може сам да си направи изводите за манталитета на българския туристически бизнес.

Моят кандидат в точки и подточки

2011-09-04T21:04:00.001+03:00

Yellow Pinkie

Набързо нахвърлях част от предизборната програма на своя идеален въображаем кандидат-президент. Тя е съобразена с разбиранията ми за конституционния смисъл на институцията "държавен глава" в (парламентарната република) България. Практическият ни опит от последните 15-ина години показва, че повтарянето на тези самоочевидни истини не е напълно лишено от смисъл.

Ето как изглежда програмата в конспективен вид:

1. През целия си мандат не ще изгубя съзнание, че живеем в условия на парламентарна република.

2. Ще бъда отговорен президент, т.е. няма да върша неща, които не са моя отговорност по конституция и за които никой никога не може да ми потърси никаква отговорност.

3. В тази връзка няма да безотговорно да обещавам нищо във връзка със следното (вж. тук, тук и/или тук, но не само):

3.1. подобряване на икономическата среда;
3.2. борбата с битовата и/или организираната престъпност;
3.3. данъчната политика;
3.4. социалната политика;
3.5. пенсионната реформа;
3.6. реформата на съдебната власт;
3.7. борбата с монополите;
3.8. здравеопазването;
3.9. енергийната политика на страната.

4. Изобщо тържествено обещавам и се заклевам, че в никакъв момент няма да си въобразя, че президентската институция е част от изпълнителната власт в нашата, повтарям, парламентарна република.

5. Няма да ловувам. Гадно е поне според някои българи, а аз желая да бъда президент на всички българи.

6. Декларирам, че освен руски говоря отлично поне един чужд език.

Седесарски шутове?

2011-09-03T21:15:00.000+03:00

Когато загубя ориентация и престана да разбирам кой в кой отбор играе, вестниците са ми достатъчни. Бърз преглед на водещи заглавия в тиражни издания и проблемът е решен. Похвалите и клетвите са моят последен и най-сигурен политически ветропоказател! В този смисъл оставям следващите изображения без коментар. Само ще изразя скромното си съжаление, че ни (ми?) липсва нормално политическо дясно - както и нормално политическо ляво.

Стандарт

Монитор

Храна за размисъл: Mediapool

Из историята на българската (политическа) химнография

2011-08-26T13:14:00.004+03:00

Че има развитие, има, но не съм сигурен дали е в положителна посока. Както се забелязва от примерите долу, на равнище текст нещата си остават горе-долу същите; в музикално отношение обаче (да ме прощава Митко Щерев...) работите отиват на зле.

Указания за слушане: първо изслушайте произведенията едно след друго; след това си пуснете и трите клипа едновременно и увеличете звука - получава се уникален микс!

1. Някъде през 1970-те или 1980-те - "Слава на нашата партия":

2. Пак същия период, но вероятно по-късно от горния пример - "На партията":

3. 2011 г., химн на ГЕРБ - "Герб, ти си надежда, с теб е нашта [sic] вяра":

Оргии, наркотици и корупция (ама друг път!)

2011-08-25T17:20:00.001+03:00

Наскоро тук имах повод вкратце да спомена името на Катерина Кресал, словенската министърка на вътрешните работи, която подаде оставка след разкрити корупционни практики в ръководената от нея институция. И аз, като повечето нормални българи, реших, че този пример дава много вкусна храна за размисъл на фона на историята - например - с разкритите дарителски практики в българското МВР.

Както винаги, оказа се, че не съм бил прав. Корупцията изобщо не е най-важната причина за оттеглянето на Катерина Кресал! За това ме информират мощни двигатели в най-новата история на българската журналитика като 24 часа, Монитор и, разбира се, Стандарт. Нека цитирам в цялост нещо по-масово - варианта на 24 часа:

Министърка напуска заради групов секс и содомия

Красивата министърка на вътрешните работи на Словения Катерина Кресал е подала оставка след участие в оргия, смъркане на кокаин и заради корупционни схеми. Кресал се оттегли в сряда и правителството на Борут Пахор бе на ръба да загуби подкрепата си от мнозинството в парламента поради скандалните разкрития около нея. Приятелят на Кресал - адвокатът Миро Сеница, организирал "оргии с кучета". Сексаферата "Булмастифи" месеци наред разтърсва словенската политическа сцена. На 2 февруари 2010 г. рано сутринта три подивели кучeта от породата булмастиф разкъсват стопанина си д-р Саша Баричевич в гаража му в Любляна. Постепенно излизат подробностите – Саша всъщност е жена, която е обладавала кучетата многократно с изкуствен пенис. Но в гаража бе открита и човешка сперма, което породи съмнения, че във фаталната оргия е участвал и друг. [...]

Нали стана ясно? Жената е подала оставка преди всичко в качеството си на зоофилка и наркоманка. Все в този дух, ако разгърнете Монитор, ще разберете, че "Дрога и оргии свалиха словенски МВР шеф". Според Стандарт пък "Катя Груповия секс лъсна гола в нета. Оргиите на палавата министърка хвърлиха Словения в политическа криза". В Труд признават, че причина за оттеглянето на министърката са докладите на Сметната палата и отреждат на оргиите и наркотиците почетните второ и трето място, но в Darik News степенуват нещата другояче; така се оказва, че "красивата министърка на вътрешните работи на Словения Катерина Кресал е подала оставка поради участие в групов секс, използването на кокаин и огромни корупционни схеми". И още: "Групов секс, употреба на наркотици и вземане на подкупи свалиха от поста й словенския вътрешен министър Катерина Кресал" (ьТВ); "Скандал в Словения. Министърка оплетена с дрога и секс" (Dnes.bg); "Словенска министърка подава оставка заради участие в групов секс" (bNews); и още много, страшно много други.

Първа страница на
Jutarnji list (17.10.2009)

Някои вероятно ще се учудят от стотиците материали в българското медийно уеб постранство, които отговарят на ключови думи "министър+Словения+секс". За сравнение, реших да си направя експеримент и да потърся нещо на английски. Единственото, на което попаднах, беше "Drugs, Dog Orgy, a Transvestite Doctor and the Interior Minister" на иначе непзнатия ми Suite101. Така попаднах и на извора - публикация в хърватския (!) ежедневник Jutarnji list със следното заглавие: "Lijepa slovenska ministrica usred skandala s malverzacijama, kokainom i orgijama s divljim psima!". Верятно българските колеги са преписвали именно от това издание, според което словенската министърка е "lijepa", т.е. хубава - уточнение, което неизменно присъства в българските варианти. Подобно нещо не открих в материала от втора ръка на Suite101.

Да, много български издания могат да бъдат обвинени, че преписват; но могат и да бъдат похвалени, че го правят качествено, избирателно и според нуждата. Защото покрай горещите разкрития за интимния живот на Катерина Кресал едва ли на някого ще му хрумне, че в Словения корупцията е достатъчно условие за подаване на оставка; и със сигурност никой няма да възнегодува, че "там може, а тук - не!", защото там освен корупция ги мъчи и разврат, а ние имаме рядкото щастие да страдаме само от първото.

Яйце и кокошка

2011-08-19T13:47:00.004+03:00

Публикувам изображения направо от извора на два материала от днешните издания на любимите вестници.

С изключение на заглавията (по-закачливо в случая на Труд и сериозно в случая на иначе по-несериозния му побратим) и снимките, материалите са идентични.

В задачката се пита: къде е яйцето, къде - кокошката и най-вече... петелът, отговорен за целия процес на оплождане?

Труд

24 часа

Не надценявайте Цветан Цветанов

2011-08-18T14:04:00.004+03:00

Снимка: Skandalno.net

Категорично против съм да се говори, че Цветан Цветанов се опитва да прикрие "лъжата с лъжа" по случая с покойната Яна Кръстева. Аз гледам на нещата по съвсем друг начин.

На първо място е важно да се обърне внимание на начина, по който обичайно говори Цветан Цветанов. Забележете:

[1] Това, което искам да Ви кажа: нека да спрем с това политическо говорене за случаи, които са с фатален край. Защото за това, което казахте за Борисовата градина, мога да Ви кажа, че преди един час и половина вече имаме извършителите, които са извършили това убийство.

И още:

[2] Аз смятам, че разследването, всичко, което е събрано като доказателства, смятам, че прокуратурата и МВР си свършиха своята работа.

Или пък това:

[3] Свободните съчинения водят само до демотивация в състава и предпоставки за реализирането на цели, които си поставя както организираната престъпност, така също и някои политически субекти за анархия и за безредици по улиците на страната.

[4] Аз казах, че ние имаме резерв и можем да функционираме един месец с наличните запаси, които имаме. Защото ние имаме военновременни запаси, които ни гарантират един месец да нямаме проблем.

[5] Вижте, в момента, в който вече имахме морфологичния профил на космите, които бяха намерени на местопрестъплението, ние всъщност положихме максимални усилия и бяха разпитани над 50 човека.

После Цветан Цветанов бил казал, че "нито за миг" МВР не е посочвало никого като сигурен извършител на престъплението. Голяма работа! Според мен министърът не лъже - или поне не го прави умишлено.

Защото елементерен езиков анализ на начина, по който говори нашият министър (както в посочените примери, така и по принцип), показва следното: (1) министърът има трудности с избягването на повторенията в рамките на едно самостоятелно и/или няколко последователни изречения (маркирани в болд); 2) министърът изпитва затруднения и с (а) логически правилната употреба на разни видове граматически форми и най-вече (б) подчинени изречения (маркирани в курсив). Така или иначе, мързи ме да навлизам в детайли. Само ще отбележа, че според последния пример буквално в момента на придобиване на морфологичния профил на космите, МВР тутакси е разпитало над 50 човека. Завидна скорост на работа! А според първия пример "ние вече имаме извършителите", които са извршили убийството, но нямаме "извършителите", които не са го извършили. Заплетена работа...

На базата на тези наблюдения единствено коректен е изводът, че Цветан Цветанов не владее достатъчно добре български език. Следователно на министъра няма как да му се търси отговорност за умишлена лъжа (все едно да се караш на чужденеца, който иска "nipples" вместо за "needles" в магазина за шивашки пособия); в още по-малка степен от него може да се очаква да разбере защо трябва да се съблюдава разделение на властите и в какво се състои то (поне докато се говори на български език); пълно безумие пък би било да се смята, че министърът някога ще разбере защо републиканският бюджет действително трябва да отделя повече средства за култура и образование, отколкото за сигурност.

Така че: по-полека!

Уроци от вестника

2011-08-11T18:47:00.000+03:00

Понеже проливен дъжд отряза достъпа ни до плажа, реших да почета за любимия министър в любимия вестник. Натъкнах се на приятна изненада: "След коментара на "Труд": Цветанов забранява даренията в МВР".

Така значи: не Марк Грей, не докладът на ЕК, ами една дописка на Димитрана Александрова от около три параграфа и половина. Всъщност Димитрана Александорва правилно забелязва, че "шумът за корупция, който се носи из обществото и стига до Европейската комисия, струва на всички ни значително повече от смешните 3 милиона". И понеже МВР явно се учи от Труд, надявам се там скоро да се появи и материалче за оставката на словенския министър на вътрешните работи. Току виж българският й колега се научил как да се държи по-адекватно в корупционна среда.

Изображение: E-vestnik.bg и 24 часа

Бумове в строителството

2011-08-03T12:50:00.002+03:00

Ето малко видео по темата за "бума в строителството"; по-точно - бумове.

На клипчето долу може да се види част от процеса по изхвърляне на скеле от покрива на новострояща се кооперация в столичния кв. Дървеница. (Току под прозореца ми; в момента изхвърлят талпи.)

Предполагам, че предприемачите са решили да преместят съоръженията на друг обект, който да оставят незавършен като този. Разбира се, няма какво да се направи. И в този случай, както и в безброй много други, редът и правилата съществуват само на книга. Жалко!

Брачната проповед на епископа на Лондон

2011-07-07T14:12:00.003+03:00

Бях предвидил този превод за следващия медиен обзор на сп. Християнство и култура - нова рубрика, която започнах да списвам от началото на тази година. Оказа се, че друг превод вече е публикуван в по-ранен брой. Понеже моят вариант беше вече завършен, реших да го пусна тук. Благодаря на д-р Димка Гочева (ФФ на СУ), която във Фейсбук първа насочи вниманието ми към проповедта на Ричард Чартърс. В цялата медийна каша около "сватбата на века" това сякаш беше най-смислената част:

„Бъдете тези, които Бог е поискал да бъдете, и вие ще възпламените света.” Така казва св. Катерина от Сиена, която честваме днес. А бракът е начин, по който мъжът и жената взаимно си помагат да се превърнат в това, което Бог е предвидил за всеки един: да бъде най-дълбоко и най-искрено самият себе си.

Мнозина се страхуват за бъдещето на нашия свят, но посланието на празненствата в тази страна и отвъд нейните брегове е правилното: това е ден, изпълнен с радост! Хубаво е, че хора от всички континенти могат да вземат участие в празника, защото днес, както трябва да бъде на всеки сватбен ден, е ден на надежда.

В някакъв смисъл всеки брак е кралски – с младоженката и младоженеца като крал и кралица на творението, създаващи нов живот заедно, така че животът да процъфти през тях в бъдещето.

Уилям и Кейтрин, вие избрахте да сключите брак пред погледа на един щедър Бог, Който обичаше света толкова много, че отдаде Себе Си за нас в лицето на Иисус Христос.

И в Духа на този щедър Бог, съпругът и съпругата се отдават един на друг.

Духовният живот нараства, когато любовта намери своя център извън нас самите. Изпълнените с вярност и отдаденост лични отношения разкриват врата към мистерията на духовния живот, в който ние откриваме това. Колкото повече даваме от себе си, толкова по-богата става душата; колкото повече отиваме отвъд себе си в любовта, толкова повече ставаме наистина самите себе си и нашата духовна красота се разкрива с по-голяма пълнота. В брака ние търсим да пренесем себе си в по-пълен живот.

Разбира се, изключително трудно е да се отклоним от себичността. И хората могат да си мечтаят да успеят в това, но за да се изпълни тяхната надежда е нужно тържествено решение, че – независимо от трудностите – ние избираме пътя на щедрата любов.

[...]

Намираме се на прага на един век, който е изпълнен с обещания и опасности. Човешките същества са изправени пред въпроса как да използват мъдро енергията, предоставена с откритията на миналия век. Ние няма да бъдем спечелени от обещанията на бъдещето с повече знание, а по-скоро с повече любяща мъдрост и почит – към живота, към земята и един към друг.

Бракът би трябвало да преобразява, като съпругът и съпругата превръщат един другиго в свои произведения на изкуството. Преобразяването е възможно, стига да не таим амбиции да променим партньора си. За да се спусне Духът, не трябва да има никакво принуждение; всеки трябва да остави на другия пространство и свобода. Чосър, лондонският поет, обобщава това в много съдържателна фраза: „Любов и дружба не търпят господство. / Щом дойде то, в миг бога хвърковат / на любовта напуща този свят.”

Понеже истината за Бога е избледняла в толкова много човешки животи на Запад, съответно на това напоследък се появява нарастване на очакванията, че единствено личните взаимоотношения могат да доставят смисъл и щастие в живота. Това означава да натоварим партньора си с твърде тежък товар. Всички ние сме несъвършени – всички се нуждаем от любов, която е сигурна, а не угнетяваща, всички се нуждаем от прошка, за да бъдем щастливи.

Като се движим към своя партньор в любовта, следвайки примера на Христос, Св. Дух в нас се раздвижва и може все повече да изпълни живота ни със светлина. Това води до семеен живот, който предлага най-добрите условия, в които следващото поколение да прилага и разменя онези дарове, които превъзмогват страха и разделението и подготвят идването на света на Духа, чиито плодове са любовта, радостта и мирът.

Моля се както всички присъстващи тук, така и милионите, които наблюдават тази церемония и споделят вашата радост, да направим всичко по силите си, за да ви подкрепяме и защитаваме във вашия нов живот.

[...]

Подпомогнати от нашия съюз, помогни ни да утешаваме и да служим на страдащите. Молим за това в Духа на Иисус Христос. Амин.

Без предпазни колани. 8+22=0

2011-06-15T20:51:00.001+03:00

Осем загинали и двадесет и двама ранени. Доколкото разбрах от новините на БНТ, хората са "летели от прозорците" след първоначалния сблъсък.

Дежурните ми съображения по този въпрос: няма сила, която да ме убеди, че техническият преглед на автобуса е бил извършен по правилата. Знам (всъщност - всички шофьори знаем), че технически преглед на МПС в България на практика се свежда до проверка на спирачната система. Толкова понякога стига. Даже писането на документацията отнема повече време от извършването на самия технически преглед. Имам обаче косвени впечатления от техническите прегледи в Германия например и добре знам какво означава да спрат автомобил от движение заради... представете си, корозия на носещи елементи на шасито!

И нещо по същество: на снимката горе вдясно може да се прочете, че "seat belts must be worn". Правил съм я с мобилния си телефон преди няколко години в АВТОБУС на път за Лондон. Всеки може да си направи сметка колко щяха да бъдат загиналите и ранените на "Тракия", ако в ЗДП беше включено (самоочевидното - според мен) изискване за задължителна употреба на предпазни колани в пътнически автобуси. И пет пари не давам в какви допълнителни разходи би вкарало превозвачите изпълняването на това условие.

Пожелавам приятно прекарване на ценителите на Драгана Миркович и Весна Змиянац в Зала 1 на НД"К" утре. Помълчете за минутка, а после се повеселете. И не забравяйте да бъдете бабаити и да карате без колани - по-тарикатско е. P.S. Току-що разбрах, че концертът все пак е отменен.

"Мира" и останалите, спите ли спокойно?

2011-03-24T23:10:00.007+02:00

Пиршество за очите и радост за любопитните уши - това описание най-добре приляга на репортажите на ьТВ за кризата със заложниците в Сливен. Четците от екрана на телевизора кимаха разбиращо и безкрайно състрадателно с глави; Миролюба Бенатова беше навсякъде, по всяко време и даже на няколко места едновременно; живата връзка от мястото на събитието се оказа предпочитаният деликатес в менюто на всички сутрешни, обедни, вечерни и извънредни блокове на ьТВ.

Сигурен съм, че и по други телевизии е било и продължава да бъде същото. Аз просто имах нещастието да избера гореспоменатата. Предполагам, че през следващите дни репортерите ще насочат интереса си към съседи, колеги и приятели на нещастника. Вероятно ще ги питат що за човек е бил той. Ако имат късмет, в някакъв момент ще могат да изиграят и коронния си номер в съдебна зала с още по-безсмисления въпрос: "Стефане, кажи ни, моля те, защо го направи?".

Казвам "ако имат късмет", защото може и да нямат. Представете си, че този човек - впрочем какъвто и да е той и каквото и да е направил! - посегне на живота си; помислете си също, че той най-вероятно е изгледал цялата телевизионна помия, след като е прострелял охранителя в банката; в съвършено хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че всичко това изобщо го е подтикнало да задържи заложниците; и пак в хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че това, което телевизиите продължават да бълват в централните си емисии, ще изиграе много ключова роля за решението му да посегне или да не посегне на живота си. В крайна сметка Миролюба Бенатова току-що (му) го подсказа в прав текст: "Ако той реши да сложи край на живота си, това е негово право."

И така докато развиете български вариант на Стокхолмски синдром. Аз вече го развих. Затова просто искам да попитам: "Мира" и останалите, ще спите ли спокойно, ако се случи нещо? С радост ли ще си харчите заплатите, ако нещо вземе, че се случи? Следващия път пак ли ще заливате зрителите си до смърт с подробности и живи връзки, ако този път наистина нещо се случи?

(Изображение: Dandavats.com)

P.S. 25 март @ 17.45 - най-лошото не се случи; слава Богу. Въпросите в последния параграф продължават да ме вълнуват. Задавам ги отново - в бъдеще предварително време в миналото вместо просто в бъдеще време.

Щяхте ли?!

Объркани в превода

2011-03-20T18:49:00.003+02:00

Тези дни превключих изцяло на CNN.

Усещането да гледаш новинари, които могат повече от това да повтарят предварително написан текст, и не забиват, когато трябва да мислят в ефир, е много приятно.

Що се отнася до тукашните... новинарстващи, те пак са се объркали в превода.

Явно все още липсва консенсус за български еквивалент на Odyssey Dawn. Забелязвам например, че в Нова телевизия започнаха с ритмичното, но безсмислено "Одисея Зора", след което се придвижиха към погрешното "Зората на Одисей"; в ьТВ пък започнаха с погрешното "Зората на Одисей", за да свършат с изящното двойно членуване на "Зората на Одисеята". Впрочем не е много ясно и какво точно се случва в Либия. Пак в ьТВ явно не правят разлика между "война" и "военна операция", защото новините за "Зората на Одисей/Одисеята" минават под темата за "войната в Либия" (вж. скрийншота долу)...

Всичко това ме навежда на мисълта, че един новинар трябва да мисли, когато си превежда/преписва новините. Но, разбира се, между "новинари" и "новинари" има разлика; точно както при кръстниците на специални операции - някои предпочитат имена като "Тиквите", "Перачите", "Лапачите" и т.н., а други - такива като "Зората на Одисея".

Нова телевизия - 1

Нова телевизия - 2

bTV - 1

bTV - 2

Страдат ли кучетата?

2011-03-07T20:16:00.004+02:00

В Странджанско пак "тричали" кучета. Ако ви е здрав стомахът, можете да погледнете за какво става дума на клипа тук.

Забелязвам, че форумците са разделени на два лагера: едни, според които в Странджанско живее подивяла балканска измет първо качество; и други, според които кучетата не страдат и даже им е приятно, защото "махат с опашки". Лично аз съм в първия лагер. Даже смятам, че и децата им ще станат като тях, и децата на техните деца - също. Защото битът със сигурност определя съзнанието - поне отчасти. Така че да си честитим младите бъдещи гласоподаватели и данъкоплатци.

А най-важното изобщо не е дали има явно нарушение на Закона за защита на животните, който забранява причиняването на "продължително или повтарящо се страдание на животно". Затова и не ме интересуват аргументите, според които на обесените кучета им е добре. Има много неща, които не подлежат на законодателна забрана, но са гадни. Никой не може да забрани на странджанлии да се мажат с нечистотии например. Затова ако странджанлии решат да се намажат с нечистотии и да дойдат на екскурзия в София, никой няма да ги глоби или арестува. Особено ако започнат да твърдят - во главе с кмета си!, - че и публичното намазване с нечистотии е древна и могъща "българска традиция".

Остава ми само надеждата, че хората от снимката нямат намерение да се мажат с нищо и да ни гостуват.

(Снимка: Razkritia.com)

Friedhof, m - гробище

2011-02-27T14:03:00.000+02:00

При първия си по-дълъг престой в Германия през 2004 г., когато имах все още само основни познания по езика, се изгубих в превода на Friedhof. Frieden - мир, Hof - двор, значи ясно - място за почивка, нещо като парк. Плюс това общежитието ми се намираше близо до местния Friedhof, а отвън той ми приличаше на парк.

Чак после разбрах, че става дума за гробище. С целия си софийски опит явно изобщо не съм допускал, че нещо чисто и подредено може да бъде гробище. Интересно как би се изгубил в превода средностатистическият германец при аналогична ситуация у нас?

Днес направих тази снимка на Централните гробища в София. Освен празна бутилка от вино и малко остатъци от храна за Задушница, в нея има и твърде много храна за размисъл.

Лицемерие

2011-02-25T22:11:00.000+02:00

Лицето на лицемерието - BBC Newsnight за връзките на Сеиф Кадафи с Лондонското училище по икономика и Великобритания изобщо.

И още от същото предаване - където от LSE (досущ като нашия Първи...) "не намират възможност" да се включат; за сметка на това има интервю с д-р Бенджамин Барбър, вече бивш (разбира се...) съветник на д-р Кадафи:

Възгледите на банкера-социалист

2011-02-06T17:00:00.001+02:00

Преди малко ги чух по "Нека говорят..." и реших да си ги отбележа тук. Става въпрос за човек, който е в системата от средата на 1980-те години. Струва ми се, че коментарът е излишен.

1. Относно футбола: "Всеки ден играя прекрасната футболна игра. Аз много го разбирам футбола".

2. Относно банковите фалити от 1990-те банкерът-социалист смята, че виновни няма. Защото "да съдиш един банкер, че е дал кредит, е все едно да съдиш един застраховател, че е застраховал кола, която после бандита я откраднал". По този начин били "прекършили крилете" на изпълнителния директор на Минерал банк.

3. Банкерът-социалист смята, че лихвите по кредитите в България изобщо не са високи. Всичко е нормално. Европа даже се учи от България на банков надзор.

4. Как така хем банкер, хем социалист? Нормално е - във Франция например повечето банкери са социалисти. Така е, защото французите "още преди 500-600 години са слушали богомилите".

* * *

Президентът Рейгън всъщност го е казал много добре: "How do you tell a communist? Well, it's someone who reads Marx and Lenin. And how do you tell an anti-Communist? It's someone who understands Marx and Lenin."

(Изображение: Pacoenterprises.blogspot.com)

Работа в седнало положение

2011-01-16T13:10:00.003+02:00

С мързел проблеми не се решават. Да се мързелува понякога даже е опасно. Особено когато мързелуват т.нар. органи на реда. Те много често обичат да се крият по тъмните кьошета на глухи квартални улици и всички знаем колко неприятно и безрезултатно е това. В крайна сметка си оставаме само с публичните оплаквания, че полицаите трябва да са по тези и тези кръстовища и край пешеходните пътеки. Проблемите задължително остават нерешени и всяка вечер новинарите запълват време с безсмислени репортажи за поредната тежка катастрофа край село еди-кое си.

Но каквото и да се говори, най-опасните герои винаги успяват да се измъкнат. Просто защото такива като тях не се ловят в неподвижно състояние под уютното прикритие на храстите.

С подслушвачите и техните говорители по редколегиите е горе-долу същото. И тук, изглежда, се разпорежда мързелът - поне отчасти. Какво по-лесно от това да вършиш работа на столче със слушалки на ушите? Или пък да свалиш малко материал за утрешния брой на вестника от флашка на "млад непознат мъж, който чакал пред редакцията, усмихнал се и пожелал успех"? Неприятното в случая обаче е това, че на лошите със сигурност ще им се размине. Те приличат на най-наглата местна порода шофьори, които човек може да си представи - онези, които няма как да бъдат хванати в седнало положение.

Затова и ще продължат да действат по техния си начин. А на нас май ни предстои да видим единствено как ще бъдат ударени баламите. За съжаление...

(Изображение: Newcellphonespyware.com)

Три в едно

2011-01-15T14:07:00.000+02:00

В София вероятно има стотици недовършени строежи като този:

Това, че са грозни, е най-малката част от проблема. В нашия случай изкопът около основите служи за контейнер за боклук:

Най-неприятното е, че благодарение на предприемача една чисто нова улица е пред съсипване. Тук може да се види разбитият бордюр и отчасти потъването на асфалта след дъждовете тази есен и топенето на първия сняг:

Ще съм благодарен за всеки коментар с конкретна идея какво може да се направи в случая. Гледаме се с този строеж всяка сутрин повече от година и, честно казано, търпението ми отдавна се изчерпа.

Нещо ново от мен по книжарниците...

2011-01-06T20:59:00.005+02:00

Скъпи познати и непознати читатели,

Честита Нова година!

Първата ми книга - Убежища на вярата (София: УИ "Св. Климент Охридски", 2010; меки корици, 280 стр.) - e вече на пазара.

Посветих на тази работа последните (почти) пет години от живота си.

Става въпрос за идеи, хора и пътища от далечното минало. Малко повече ще разберете от резюмето на корицата долу; тук можете да хвърлите едно око и на съдържанието в английския му вариант.

Ако ви се струва интересно, ето къде можете да намерите книжката (продажната цена е 7 лв.):

Книжарница "Петър Берон" (на "Шишман" и "Аксаков")
Книжарницата при СБХ (до Ректората на СУ)
Български книжици (на място, както и в електронната книжарница)
Книжарницата на "Сиела" в Ректората на СУ
Православната книжарница на "Бенковски" и "Дондуков" (скоро и в електронната книжарница)
Католическата книжарница на "Анджело Ронкали" 2
Малката книжарничка срещу бариерата на Ректората на СУ

(Щракнете за пълен размер)

Тоги, мегафон и един милион

2010-12-01T11:23:00.002+02:00

Критическото мислене у нас никога не е било на особена почит. Нито като дисциплина, която се изучава, нито по принцип. Достатъчно е само да се отбележи, че резултатите от приемни изпити в българските университети зависят най-вече от репродуктивните способности на кандидатите. Преразказването на уроците по история тук винаги е било по-важно от работата с извори. А "женската цялостност като космогоничен модел", представлявана от "обсесивния сюжетен характер на връзката майка-и-дъщеря" при Йовков - интерпретативен ключ, без който няма как да се получи прилична оценка по литература. Впрочем недоразумения от този тип отчасти изясняват причините за лошото състояние на хуманитарното образование в България.

Не твърдя, че е тъпо да се четат учебници. Тъпо е да се възпроизвеждат учебници. В крайна сметка така се погубва най-важното: способността да се задават въпроси, а следователно и да се спори с авторите на учебници. Докато има култ към възпроизводството, от продуктите на българската образователна система няма как да се очаква да задават смислени въпроси. Нито, разбира се, да получават смислени отговори.

А въпросите около кризата в българското образование са много. За водачите на последния студентски протест нещата са ясни: всичко е резултат от орязаното финансиране и лошите амбиции на едно правителство да "погребе" БАН и СУ. За тези обаче, които са гледали "Темата на Нова" тази събота и неделя, вероятно е актуален и въпросът за лошия мениджмънт. Може би не всичко е недостиг на пари - може би някой някъде да не управлява наличните пари съвестно. Че как иначе, щом като на фасадата на Ректората могат да се видят дограми, монтирани наопаки, бл. 8 на СУ функционира като хотел за студенти срещу 400 лв. на месец, а някакви хора от някакъв факултет прехвърлят някакъв милион от студентски такси по сметка на частно сдружение със стопанска цел!

От репортажите на Нова телевизия се разбра, че лидерите на протеста засега отказват да отговарят на неудобни въпроси. По-неприятното е, че неудобните въпроси трябваше да бъдат поставени от самите студенти, а това изглежда няма как да се случи. Със сигурност не и докато безкритично се възпроизвеждат позициите на водачите с тоги и мегафони. А има още за какво да се пита. Например какъв е преразходът на пари за отопление в Университета заради масовата липса на спирателни кранчета; кой и при какви условия стопанисва кафенето във вътрешния двор на Ректората и луксозния ресторант "Клуб на преподавателя"; как се контролират разходите за стопанисване на почивните станции на СУ; колко са тези почивни станции всъщност; etc., etc., etc.

(Снимки: Dariknews.bg, Dnes.dir.bg, News.bg)

P.S. Другата гледна точка: "Нова ТВ - гнусна пропаганда в полза на Борисов [...]"

"Възгледите на един пън"

2010-11-12T22:53:00.004+02:00

Вчера се състоя софийската премиера на новия спектаткъл на Теди Москов - "Възгледите на пън".

Без всякаква връзка с това се състоя и премиерата на АБВ на Георги Първанов.

Разбира се, остава неясно какво ще възражда АБВ. Аз по стар навик реших да се обърна към изворите, за да реша въпроса за себе си. Най-просветляващи ми се сториха трудовете на чл.-кор. проф. дфн Васил Проданов - инициатор на АБВ, автор на голяма част от речите на настоящия президент и директор на Института за философски изследвания към БАН. Впрочем с интересни работи се занимават в Академията. Другото нещо, с което ще ги запомня тази седмица, е машината за "доене на охлюви", която точи слуз за EUR 130/гр.

Но обратно към трудовете на проф. Проданов. Той е написал много книги. Уводът на една от тях - Глобалните промени и съдбата на България (София: Христо Ботев, 1999; 399 стр.) - звучи съвсем в духа на вчерашната кръгла маса (запазвам оригиналната пунктуация):

Пътят към този ръкопис мина през опита за осмисляне на събитията, които стават през последното десетилетие в България и на посоката, към която върви страната. Защо повечето от целите, които си поставяха политиците, не се реализираха? Защо бяха измамени очакванията на милиони хора? Коя е причината за разминаването между намерения и резултати? (стр. 11)

Ами шуробаджанащината например. Друг труд на Проданов - Етиката и ценността на човешкия живот (София: Народна младеж, 1986) - хвърля светлина върху пътищата за справяне с този проблем:

Кръвнородствените връзки по права линия продължават да бъдат транслатор на икономическите възможности от едно поколение на друго поколение, на определени социални привилегии. [...] Затова и все повече транслацията на социално-икономически възможности и на определени привилегии чрез кръвнородствените взаимовръзки встъпва в конфликт с други ценности, заемащи съществено място в ценностните системи от появата на капитализма [...] Конфликтът между този нов ценностно-нормативен комплекс и нормите, разпределящи социалните блага и възможности въз основа на кръвнородствените взаимовръзки, започва все по-често да води до масово недоволство, до създаване на социални напрежения. Той е една от най-важните нравствено-психически предпоставки, ориентиращи масовото съзнание към необходимостта от социалистическа революция, която да премахне това състояние.

"Социалистическата революция" изглежда може да реши и други проблеми. Например този с липсата на справедливост и възмездие, особено що се отнася до несъвършените закони и зле функциониращата съдебна система. Обръщам се към друг труд на Васил Проданов - Етиката и ценността в човешкия живот (София: Народна младеж, Издателство на ПК на ДКМС, 1986):

Както се видя [...], смъртното наказание трудно може да бъде оправдано oт съвременна етическа и аксиологическа гледна точка. В социалистическите страни то се прилага много рядко, и то обикновено в два случая - при преднамерени убийства с утежняващи вината обстоятелства и при тежки политически престьпления (предателство, шпионаж, накърняващи интересите на страната и социализма). Това в много отношения може да бъде обяснено с равнището на масовото морално съзнание и правосъзнание. То възприема смъртното наказание в такива случаи като справедливо и целесъобразно, като необходимо възмездие и защита на ценносттa на невинния човешки живот и интересите на социализма. А правните норми не би трябвало да се откъсват много от масовото морално съзнание, защото иначе не биха били ефективни. Ако смъртното наказание се възприема в определени случаи като справедливо от повечето хора, неговото премахване би създало известно недоверие към правната система, нагласата за нейната несправедливост, за недостатъчна грижа и защитеност на особено важни ценности. Това,че държавата бди, подкрепя онези ценности, които имат особено важно, централно място в общественото морално съзнание, укрепва тези ценности в моралната ценностно-нормативна система.

(стр. 70-71)

Изобщо

[...] социалистическото общество създава повече или по-малко политически и икономически равни - в най-главното, в основното, в политическите права и отношението към средствата за производство - възможности за развитие на нееднаквите природни предпоставки, с които се раждат хората.

(Биосоциални ценности (София: Наука и изкуство, 1982), стр. 99)

Толкова по въпроса за това какво ще се възражда. Впрочем част от книгите на проф. Проданов са много интересно четиво. Ако наистина той пише речите на нашия президент, то ясно е защо... те са такива, каквито са.

(Снимка: приятел на мой приятел във Фейсбук)

P.S. 13.11.2010 - Чл.-кор. проф дфн Васил Проданов не е директор на ИФИ към БАН. ИФИ вече не съществува.

Русефф, и за тебе ли ке се тепаме?

2010-11-03T17:37:00.000+02:00

Не знам дали македонците са българи или българите - македонци, но има нещо подозрително в еднаквостта на манталитетите тук и там. Напоследък по всичко личи, че "ке се тепаме" и за Дилма Русеф. "Взехме властта в Бразилия!" - прогърмя 24 часа. "Сънародничката" ни (!!) щяла да встъпи в длъжност на 1 януари 2011 г. Според англоезичната Sofia News Agency пък Габрово би могло да се превърне в туристическа дестинация като "place of origin of Brazilian President Dilma Rouseff".

Трябва да се признае, че македонските медии са малко по-скромни. Дневник (македонският) рапортува, че "Пиринска мома го води Бразил". Габровската връзка не е отречена; допълва се обаче, че "Дилма Вана Русеф, првата жена-претседател во историјата на Бразил, има македонско потекло". Оттук и каузата на членовете на групата "Дилма Русеф вистинска македонка" във Фейсбук.

Удивително сходство, нали? Още едно доказателство, че приликите между нашите два народа са много повече, отколкото разликите. Само дето с два тъпи камъка (да, тъпи, не остри) брашно няма как да се смели...

АБВ за аналфабети

2010-10-31T00:21:00.001+03:00

"Член съм на кралското семейство. Мога ли да гласувам?" - Това е един от въпросите, които фигурират в рубриката "Какво НЕ можете да правите в избирателната секция" на Би Би Си от 6 май 2010 г. Отговорът е: не, не можете, особено ако сте кралицата или някой от принцовете. На страницата с често задавани въпроси в сайта на Британския парламент същото е казано съвсем ясно: монархът не може да гласува, защото това се счита за противоконституционно.

Контрастите отново говорят. Британската политическа система е узряла в такава степен, че на държавния глава даже му е отнето правото да гласува. Може би защото действително олицетворява единството на нацията, а нацията по правило се дели при гласуване. Българската политическа практика отколе е на другия бряг. Тук, разбира се, държавният глава може да гласува. А съвсем скоро ще се разбере, че той може и да основава политически партии, за които после да се гласува.

Само пълният политически аналфабет обаче ще подмине без възмущение новината, че онзи, който "олицетворява единството" на нацията, е решил да си направи партия. Такъв човек вероятно не прави разлика между части и цяло, между обединение и разделение. Впрочем напомням, че думата "партия" е с романски произход и в различните романски езици е производна на съществителните за част (pars, partie, parte...) и свързана с глаголите за разделяне (partio, partir, partire...). Така че партийният строител няма как да бъде национален обединител. Нито според етимологичните речници, нито според елементарния здрав политически разум.

За протокола искам да поясня, че думи като "алтернатива", "гражданско движение", "обединение" и т.н. не са нищо повече от слаби евфемизми за временна употреба. Справка - ГЕРБ. В този смисъл Алтернативата за българско възраждане на Георги Първанов безспорно ще бъде просто партията на Георги Първанов. Затова бих искал да попитам риторично: какво става с чл. 95, т. 2 на Конституцията? Там май пишеше, че "президентът и вицепрезидентът не могат да участват в ръководството на политически партии"...

(Изображение: Chunx.com)

Хакнати

2010-10-21T22:08:00.000+03:00

Белия Вълк рапортува пряко от сайта на Министерство на здравеопазването (ок. 22 ч. днес, 21.10):

Провинциално, но факт

2010-10-20T12:06:00.003+03:00

Проблемите у нас обикновено се диагностицират чрез сравнение. Провинциално, но факт. Българските пътища не са като тези в Германия; тукашните училища пък са по-зле от британските; българските хотелиери биха могли да вземат пример от турските и гръцките си колеги; и т.н. - примери със сигурност могат да се намерят във всяка сфера на българския обществен живот.

В политиката впрочем е същото. Поне в битов аспект. Проблемите лъсват най-добре, когато избирателите започнат да правят сравнения. На фона на това, което се случва в Бундестага или Уестминстър например, има нещо гнусничко в навика на българските депутати да решават кръстословици на работните си места. Или пак там да разглеждат последните страници на "любимия вестник". Или пък да шофират не съвсем по правилата след работа.

Та в този ред на мисли и за вчерашния инцидент с актрисата от Шоуто на Иван и Андрей в Перник. Момичето искало да зададе някакъв въпрос. Не й се получило. Вместо това я прибрали в патрулна кола, откарали я в някакво пернишко РПУ, където й съставили акт за неносене на документ за самоличност. Ясно като по учебник.

Само дето така в други държави май не се прави. Дори когато замерят политиците с яйца, а не с въпроси. Припомням аналогичен инцидент с Дайвид Камерън от 21.04.2010: бъдещият премиер е улучен с яйце по време на посещение в Корнуол; наблизо се навърта репортер на Дейли Мирър, преоблечен като кокошка - горе-долу британски вариант на местната Супер Бианка. Как мислите, че приключва историята? Не, не арестували репортера за неносене на лични документи в кокошия костюм. За сметка на това Камерън учотнил, че е налице "първото яйце в кампанията" и че "сега вече е ясно кое е първо - яйцето или кокошката".

Да, корнуолски работи... А на др. Първанов можем само да му благодарим, че ни дава нови поводи за сравнения. Така още по-дорбе се усещат дупките, мръсотията и липсата на нормални правила по "първокласните" пътища в българската политика.

(Снимка: Dariknews.bg)

Да бягат ли музикантите?

2010-09-22T23:11:00.001+03:00

Проф. Николов риторично пита "Да бягаме ли?" - и с право. Препоръчвам на всички безупречния му текст, който ми напомни за разказа на Емилия Дворянова:

Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах" – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. [...]

На всички, които се чувстват в положението на автора, бих искал да кажа следното: българските музиканти всъщност никога не си отиват. Не и завинаги. Това е най-странното и същевременно най-хубавото. На практика НМА "Панчо Владигеров" е най-доброто българско висше училище. Достатъчно е човек да се замисли колко много наши музиканти са се реализирали на световни сцени единствено с това, което са получили в Музикалното училище и в Академията. (Добре известно е, че такъв извод не може да се направи за никой друг български университет...) Но те винаги се завръщат. Може би е заради публиката. Или от някакво чувство за дълг. Със сигурност не е заради хонорарите. От българска сцена явно се емигрира по-турдно, отколкото от "Ръбъ" (по Иво Инджев). За щастие!

В този ред на мисли бих искал да благодаря на Максим Ешкенази, Симфоничния оркестър на БНР, Софийска филхармония, Колбърнския камерен оркестър и всички солисти за хубавия Фортисимо фест, който подариха на София.

Пряко от Софийския 3

2010-09-16T15:56:00.009+03:00

Колко години трябва да си учил английски език, за да знаеш, че:

1) т.нар. quotes (т.е. "...") изглеждат по различен начин и имат малко различна функция от българските кавички (т.е. „...“);

2) когато се превежда буква по буква, резултатът не винаги е приятен за окото?

Задавам си тези въпроси всеки път, когато минавам покрай табелата на Информационния център във вътрешния двор на на СУ. По тази логика Карнеги Хол (например) би трябвало да е Hall „Carnegie", а Крайст Чърч Колидж - College „Christ Church". Не изкам да издребнявам, но повече грижа за правописа/пунктуацията никога не е излишна в един университет:

Пряко от Софийския 2

2010-09-15T23:25:00.003+03:00

Вече съм споменавал за странния плакат на "Сите българе заедно" в таблото на историците пред 35-та аудитория на Софийския университет (партер, Северно крило). Той продължава да си мъдрува там - на чисто и под ключ, както се полага. А един стикер на Aktion-widerstand.de, "младите националдемократи на Германия", отскоро му прави компания. Ето:

Фактът, че подобни недоразумения могат да се видят по коридорите на нашия най-стар университет, говори най-малкото за лоша култура и липса на всякакъв ред. Това пък дава допълнително храна за размисъл по въпроса за окаяното финансово състояние на университета и за липсата на кандидат-студенти. Констатирам последното със съжаление, защото самият аз имам две дипломи от СУ.

Бързата работа - срам за майстора

2010-09-03T20:23:00.004+03:00

Божидар Димитров е оптимист за културно-историческия туризъм у нас и информира за "огромни поклоннически групи", които са се насочили към Созопол. Тези дни и аз наминах оттам, за да сръбна направо от извора. Ако не друго, то поне разбрах, че вече си имаме "град на спасението". Освен това пак си припомних, че бързата работа е срам за майстора. Защото от развълнуваната община малко са прибързали със състяването на рекламните плакатчета. В резултат се е получил леко смешен превод на името на светеца и описанието на находката.

"Who ON EARTH is 'St. John PREDCHETA' [sic]?" - този въпрос вероятно се върти из обърканите англоговорящи глави на пилигримите. "St John the Baptist" ми се струва по-разбираемо за хора, които не говорят нашия език. Но кой да се сети... Другояче стоят нещата, когато си мислиш, че всички пътища водят към "Созополското Сити":

Тук също са се объркали с превода, но поне са спестили детайлите от "реликвария на Борисов":

Остава ми единствено да се надявам, че в случая общинарите са бързали повече от археолозите.

Яйцето или кокошката?

2010-08-23T14:08:00.001+03:00

Такива гледки не би трябвало да са изненада за никого. Сигурен съм, че всички знаят, че не бива да се паркира надлъжно на пешеходни пътеки - дори и тези от снимката. Известно е, че в това отношение разполагаме с достатъчно читав Закон за движение по пътищата. Съвършено хипотетично допускам, че няма нормален български съдия, който да отсъди в полза на такива шофьори.

Разбира се, ако последните получат актове и решат да си търсят правата по съдебен ред. Проблемът е, че да очакваш "родната полиция", която иначе трябва да ни "пази", да се размърда за нещо подобно, е най-хипотетичната от всички възможни хипотези.

Така че за мен отговорът на въпроса "Коя от трите власти ми е най-виновна?" е горе-долу ясен. Припомням си го всеки ден, когато завивам към "Драган Цанков" от "Андрей Сахаров". Там, където направих снимката онзи ден.

Уолстрийт vs Клерамбо

2010-08-13T14:35:00.011+03:00

"Синдром на Клерамбо" е специалното име на еротоманията - "любовната лудост". Страдащите от Клерамбо развиват болезнено силната илюзия, че са обект на любов от страна на човек с високо обществено положение. Усещането за влюбеност понякога има религиозна окраска. Характерна е появата на параноидни състояния: нищо не е в състояние да убеди пациента, че се заблуждава; той няма нужда от нищо, за да се увери, че е прав. Първият документиран случай на синдром на Клерамбо е от 1918 г.: 53-годишна французойка ненадейно решава, че крал Джордж V е влюбен в нея. Пациентката неколкократно посещава Англия и получава "тайни любовни послания" от разположението на завесите на прозорците на Бъкингамския дворец.

Май тъкмо с някаква "медийна разновидност" на синдрома на Клерамбо може да се обясни един материал от днешния Труд. Става въпрос за публкация в Wall Street Journal, според която

[находката от остров Свети Иван] прави България член на не съвсем изключителния клуб на страните, които твърдят, че притежават мощи на св. Йоан Кръстител [...]. Храм в Калкута твърди, че притежава част от ръката му. Катедралата в Аахен твърди, че притежава кърпата, в която е била повита главата на светеца. Дворецът "Топкапъ" в Истанбул също твърди, че притежава части от едната ръка и главата на св. Йоан Кръстител. Релквите не са превърнали в туристически хит нито едно от тези места. Българското правителство все пак е оптимистично настроено.

Според Труд обаче

Откритите останки от мощите на Йоан Кръстител ще донесат дивиденти на България от финансово естество, пише американският в. "Уолстрийт джърнъл".

А според 24 часа

Мощите на Йоан Кръстител спасяват България финансово.

Както казах, специален случай на синдрома на Клерамбо. Каквото и да се напише, където и да се напише, няма значение. Нищо не е в състояние да ги убеди, че грешат. Нямат нужда от нищо, за да знаят, че са прави.

И това няма нищо общо с археологията; а само с начина, по който понякога се пише във вестниците.

(Снимка: Frontierpsychiatrist.co.uk)

Волни полети на безкритични мозъци

2010-08-06T01:14:00.006+03:00

За "шибания народ" на Божидар Димитров - като изключим един материал в Медиапул и няколко блога - засега не може да се прочете много. На мен обаче най-много ми хареса апологията на нашия министър в Стандарт. Авторката й до такава степен е съумяла да навлезе в стилистиката на археолозите, че дори представя "веществени доказателства" за това, че сме "шибан народ". А именно:

Има ли веществени доказателства, че сме "шибан народ"? Да. Пета, зъб и цели шест фаланги го потвърждават. Не, това не са останките на някоя жертва на Килърите. А мощите на Йоан Кръстител. Въпреки че ги изкопахме преди седмица, май не остана българин, който да не е плюл по тях. И, разбира се, по екипа, който ги намери. [...] Признавам си - и аз се съмнявам, че зъбът, петата и шестте фаланги от Созопол са на Йоан Кръстител. Археолозите нещо са се объркали - нали им куца гръцкият. Мощите са на Тома Неверни, не мислите ли?

Невярващите ли грешно писаха, вярващите ли грешно ги четоха - вече не знам. Може би все пак няма да е досадно да припомня, че критиката беше насочена срещу представянето на непотвърдена информация за безспорен факт. При това заради смехотворните аргументи. С всички дължими извинения, но да се каже, че за автентичността на находката свидетелства "един надпис, че това са мощи на св. Йоан Предтеча" е дори формално логически погрешно. (Petitio principii, кръгово разсъждение, begging the question и т.н., ако изобщо има някакво значение.) Но тук нещата вече изобщо не опират до намерения реликварий. Става въпрос за нещо друго - за волния полет на безкритичните мозъци, които призовават, забележете, да оставим настрана всяко съмнение и... да вярваме.

Журналистите, кучетата-пазачи на истината, ни призовават да вярваме! В този призив има нещо нелепо. Поне когато се отправя от "цивилни" - в най-широкия смисъл на думата - медии.

С това по никой начин не искам да засягам по същество личната тема за вярата. Каквото съм имал да кажа, казал съм го подробно другаде. (А то скоро ще може да се намери и по книжарниците.) Нито мога, нито желая да взимам отношение по въпроса за намерения реликварий. Тук се интересувам единствено от това как ни се говори по телевизора и във вестниците. Защото нещата, които виждам, никак не ми допадат.

(Изображение: Cogencygroup.com)

"Тоя шибан народ" и "тия шибани колеги"

2010-08-05T03:07:00.006+03:00

Емоционален коментар на министър Божидар Димитров във връзка с находката край Созопол и плахите скептични реакции:

Защо бе, майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е т'ва не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги! [4:45 и сл.]

No comment.

(Благодарение на Асен Генов.)

Пред Зала "България" - вчера и днес

2010-08-05T02:40:00.000+03:00

"Реформата започна, историята на няколко български оркестъра завърши." С това заглавие от "Алегро виваче" на БНР обобщават резултатите от "оптимизиращата реформа" на екипа на министъра на културата и "главен мултак" Вежди Рашидов. Между другото на български език "оптимален" означава "най-добър", т.е. разкошен, а аз така и не успявам да видя какво й е разкошното на въпросната реформа.

И какво добро да видя, когато класически музиканти остават без работа? Впрочем всички знаят много добре, че техният живот е несправедливо труден дори когато имат работа - поне в България. Но това като че ли никога не е било достатъчно интересно. Размерът на щатните заплати в Софийска филхармония едва ли е в състояние да събуди съчувствие у българина. Да не забравяме, че неговите възгледи за жизнен просперитет отчасти се свеждат до забранителната максима (по същество селска във възможно най-лошия смисъл на думата), че "музикант къща не храни"!

Изобщо липсата на всякаква колективна реакция е по-лоша дори от реформата на министъра. И цялото това нелепо бездействие - по отношение на онези, които са положили най-много труд, за да бъдат това, което са. Разбира се, тук би трябвало да вмъкна клишетата за това колко трудно се създава добър музикант, за какъв свръхчовешки труд става дума, какво означава десетки години наред да овладяваш един инструмент, докато най-сетне се получи нещо що-годе прилично и т.н. Но от изтъркани клишета никой няма нужда. По-добре да припомня откъс от едно забележително интервю на писателката Емилия Дворянова, която е възпитаничка на НМУ "Любомир Пипков". Тя по-добре разказва за душите, умовете и куража на онези, които най-малко се нуждаят от "оптимизиращи реформи" à la Вежди Рашидов:

1976 г. Филхармонията на Лос Анжелис, на път за турне в Турция, ще изнесе концерт в София. Настава невероятно вълнение. По онова време почти живеехме в зала "България", имахме си и отработена схема за купуване на билети, когато концертът е по-специален. Прекарвахме на смени от тъмни зори пред билетния център на "Руски", носехме термоси с чай, потропвахме в студа... Всъщност беше много весело. Касиерката отваря в 8 часа, още щом ни вижда поглежда тъжно и казва: "За този концерт билети няма. Само с покани е". Като попарени сме. В деня на концерта обаче, естествено сме там, огромна тълпа от Музикалната гимназия и Консерваторията – не знаем защо, някаква надежда, че все пак ще стане чудо и ще влезем. Пред залата една след друга спират коли с тъмни стъкла, коли на посолства, излизат специални хора... Ние стоим. В един момент ченгето на залата, наш добър познайник, идва и ни казва да се махаме, пречим. Тълпата обаче не се разотива, само се премества на "Аксаков", пред задния вход. През голямата стъклена врата се виждат музикантите... Инструментите... Знаем, че инструментите им са страхотни, легенди се носят за тях... Някои долепят носовете си до стъклото, една съученичка рони сълзи... Те също ни гледат отвътре, навярно недоумяват какво става. Концертът започва, през стъклената врата виждаме как оркестърът се изнася към залата, остават само няколко души, тези, които не свирят в първата част. Ние продължаваме да стоим... И тогава Властта прави грешка! Истинска, фатална грешка, навярно за да се случи "чудото". Щом концертът е започнал, ченгето решава да си свърши работата докрай, идва при нас, за да ни разкара окончателно. Опитва се да ни убеди да се разотиваме, нали вътре вече свирят... Свършено е... Но представата за това, че вътре свирят, а ние сме вън, предизвиква обратен ефект, неочакван и за самите нас. Като по сигнал всички сядаме на тротоара, на улицата, нямаме никакво намерение да мърдаме. Тогава той се ядосва. Плаши с милиция, но всъщност никой не му вярва... Каква милиция? Подмятанията стават злостни, направо политически заядливи... И изведнъж отвътре излиза възрастен господин с бяла коса – представя се: импресариото на оркестъра, иска да разбере какво става. Намират се веднага хора, които да обяснят на английски: няма билети... Музиканти сме... Ученици, студенти... Искаме да слушаме, нищо друго не искаме... Ченгето също обяснява с преводач, че не може да се пуснат правостоящи, защото инструментите са много скъпи... Ами ако им направим нещо? Кой ще плаща? Вбесени сме... Да не сме "варвари"?... Започва скандал. Истински, "международен" скандал. Импресариото "поема" отговорността, нека ни пуснат, нали и концертът е благотворителен, ако в Америка младежите така копнеят по класическа музика, със сигурност ще им осигурят достъп... Разправията се разраства, но господинът с белите коси явно се отчайва, защото в един момент изчезва някъде. Ченгето също изчезва. Минути изтичат... И изведнъж от двете страни на "Аксаков" спират милиционерски коли. Запушват улицата от двете й страни, вратите се отварят и се изсипват милиционери... Вадят палки. За пръв път виждам палки, всеки за пръв път вижда... Втурват се към нас, ние започваме да бягаме. Настава истинска паника, нещо ме удря по гърба, после ме хващат и ме напъхват в кола зад решетка. С мен е един съученик, също "уловен" в тълпата, и още две непознати момчета от Консерваторията, просто на нас ни се случи... Колата се упътва към "Оборище", където е Пето районно... През решетките виждаме фуражките, уплашени сме, не знаем какво ще правят с нас... Спират пред Управлението, но не ни сваля от колата, оставят ни вътре... Започва да тече много бавно време... Много бавно време... Виждаме как единият милиционер често говори нещо по радиото си. Чакаме. След около половин час колата пак тръгва, прави обратен завой, насочва се отново към залата... Нямаме понятие какво става. Спира там, откъдето сме "хванати", пред задния вход. Свалят ни долу, побутват ни към вратата... Отвътре любимото ни ченге я отваря и влизаме – не знаем да вярваме ли на очите си, движим се сякаш насън: филхармонията на Лос Анжелис е строена от двете страни на коридора, който отвежда към сцената и залата, музикантите държат инструментите си в ръце, когато минаваме между тях, ръкопляскат... Мъжът с бели коси ни стиска ръцете... Влизаме в залата. Виждаме огромен брой правостоящи – тези, които бяхме вън, вече сме вътре! И това ако не е чудо? А концертът започва съвсем отначало. Повтарят и първата част, вече изсвирена. Включително и американския химн. След концерта, който свърши в полунощ, историята се изяснява. Импресариото беше "изчезнал", не защото "се е отчаял" или "предал". Човекът просто беше спрял концерта. Музикантите излезли и повече не се появили, за да продължат. Залата ръкопляскала, чакали дълго, не разбирали какво точно става... Американският посланик се оттеглил някъде... А импресариото заявил, че концертът няма да продължи, докато не пуснат всички вътре и докато не върнат обратно арестуваните, защото видели как ни отнасят с колата...

(Цялото интервю може да се прочете на VeraMutafchieva.net, един проект на Нов български университет тук.)

(Снимка: Vox-organbg.blogspot.com)

Събитие за "целия християнски свят"

2010-08-02T13:35:00.011+03:00

Говорело се също, че двама християнски конници били иззели - но още не били ги предали - две глави на св. Йоан Кръстител, по една за всекиго, и всички се питали коя е истинската.

Никита [Хониат] се усмихна с разбиране.

- Знаех, че тук, в града се почитат две. Първата била донесена от Теодосий Велики и поставена в църквата на Иоан Предтеча. Но след това Юстиниан намерил друга в Емаус. Доколкото си спомням, я дал на един манастир, после казваха, че била върната тук, но никой не знаел къде е.

(Умберто Еко, Баудолино, прев. Биляна Петрова (София: БАРД, 2003), 248)

Ако днес отворите Би Би Си или друг световен лидер в новините, няма да откриете нищо за намерения реликварий на остров Свети Йоан край Созопол. Ако четете български новини, няма как да не останете с впечатление, че става въпрос за "изключително събитие" не само за България, но и за "целия християнски свят". Ако пък обичате да размишлявате или поне сте чели Баудолино, сигурно ще ви хрумнат най-различни неща.

Бихте могли например да помислите какви са шансовете нещо, на което пише, че е еди-какво си, действително да е това нещо. Още повече ако е много старо. Или да се попитате дали няма поне минимален шанс да става въпрос за фалшификат, при условие че говорим за находка от един период, през който "бизнесът" с фалшификати е бил много печеливш. Впрочем ако сте историк или археолог, направо е задължително да обмислите тези въпроси - и то преди да дойдат журналистите.

Ако пък сте журналист, може би няма да е зле да се замислите за употребата на кавички. Дребен препинателен знак, който по принцип е непознат в света на българските медии. Иначе е много полезен, защото позволява с малко думи да се каже много. В Би Би Си например новината щеше да изглежда вероятно така:

Намерен "реликварий с мощите на св. Иоан Кръстител"

У нас обаче кавичките не са на мода. У нас са на мода наклоненията, защото с тях най-добре се спуска на зрителя, читателя или слушателя какво да мисли. Изявителното наклонение е подходящо за изчистване на неуместни съмнения. Оттук и новини като тази за находката край Созопол: "Сензация! Зъб, части от ръка и челюст изскочиха от реликвария на Йоан Предтеча, открит на 28 юли". Ако се изисква да погледнете с недоверие или насмешка на нещо, препоръчително е преикзазното наклонение. Струпвания на преизказни форми можете да търсите там, където ги няма силните на деня. Или където просто липсва достатъчно "любов към България".

(Снимка: Vam.ac.uk)

P.S. На една от снимките в галерията на 24 часа се вижда на практика неконтролируема тълпа от журналисти, депутати, арехеолози и един министър, скупчени около находката с прожектори, светкавици и мобилни телефони. Гледката е достойна за възхищение. Почти инфарктно възхищение, ако сте археолог по душа и призвание.

Милион и една разлики

2010-07-29T15:54:00.005+03:00

Както писах завчера, между България и Македония трудно могат да се намерят някакви големи разлики. Другояче стоят нещата, ако се сравняваме с добрата стара Англия. Който е имал късмета да прекара там и една седмица дори, добре знае за какво говоря.

Но аз искам да взема повод от следното заглавие в днешния Дейли мейл:

Новите собственици на Харъдс намират колите си със скоби пред магазин, който са придобили за 1.5 млрд паунда

Няма значение, че става дума за Ламборгини и Кьонигсег на обща стойност милион и половина паунда; няма значение, че собствениците са паркирали пред собствения си магазин; няма значение дори това, че става въпрос членове на Катарската кралска фамилия. Значение има само "незаконното паркиране", illegal parking. Впрочем, доколкото съм забелязал, в добрата стара Англия това словосъчетание има много устойчиво присъствие на табелите, които указват режима на паркиране.

У нас е друго. У нас понякога много неща имат значение, понякога нищо няма значение, но резултатът винаги е един и същ: хаос и невероятно много ядове. Може би няма по-лесен и неприятен начин човек да се убеди в това от една 15-минутна разходка по "пехешходния" (ама друг път) бул. Витоша в родната европейска столица. Ако пък на някого му хрумне да сравнява София и Лондон, може да си води записки в рубриката "Милион и една разлики".

Открийте десетте разлики

2010-07-28T00:40:00.003+03:00

Българите и македонците се вдъхновяват от историята по удивително сходни начини. Даже си мисля, че нашите два народа се различават повече в езиково отношение, отколкото по манталитет.

Македонците например си имат Васил Ильов. В България го познаваме от "Господари на ефира", където се прочу с теорията си за "седумдесет и седемте иляди години" и македоницата. Е, в Македония го дават и по националната телевизия. По нашата национална телевизия пък вчера изтече репортаж за нова книга на Владимир Цонев. Изследването за "гените на древните българи" е "съобразено с най-новите изследвания в различни области на науката". Цонев доказва, че българите вероятно са в основата на европейската цивилизация. По думите на автора:

Българите са един от най-древните народи в Европа и света и това го доказват изследвания на гените. В книгата се опирам на две генетични изследвания - едното е на националната генетична лаборатория, а другото е един паневропейски проект, който е приключил 2000 г., но за съжаление у нас е непознат.

Целият репортаж може да се види в сайта на БНТ. Васил Ильов е достъпен и в YouTube. Струва ми се, че двете материалчета спокойно могат да минат в рубриката "Открийте десетте разлики":

Странни люде

2010-07-19T18:46:00.002+03:00

Живея в източните покрайнини на София. Всъщност в един от кварталите, които минават за хубави - встрани от праха на Софийското "сити". Но на нашата улица - както впрочем и на всяка друга улица във всеки друг български град - хората не споделят максимата "Живей и остави другите да живеят". Или поне нейната втора част - тази за "другите". Иначе живеят с всички присъщи на пълноценния модерен живот странични дейности: спят, будуват, хранят се и се размножават, произвеждат отпадъци и т.н.

Проблемът е, че понякога забравят, че и на другите им се налага да вършат същото и би било добре, ако някак си можехме да не си пречим взаимно.

Мисля за това поне по два пъти на ден - рано сутрин и привечер, изминавайки разстоянието от 50-ина метра между входа и паркинга на нашата кооперация. В краката ми - пластмасови чашки, кофички, торбички, фасове, кашони от домакинска техника. Хората не обичат да си създават затруднения - безсмислено е да търсиш алтернативни решения, щом като няма физически пречки боклуците да се търкалят направо на улицата. Никой не прави забележка на никого. Понякога си мисля, че такъв е българският прочит на принципа "Остави другите да живеят". Онзи ден дори намерих найлонова торба с какалашки от варени царевици току пред входа. Никой не се беше впечатлил. Ядосах се и реших да оставя бележка с питанка, удивителен и кратки благодарности. Торбето престоя така 48 часа. Резултат - никакъв. Накрая просто ми се наложи да изхвърля всичко собственоръчно. Както впрочем правя понякога и с гореспоменатите кашони, чашки и кофички от кисело мляко. Малко ме е срам, но няма значение.

Вече не знам какво да мисля. Странност ли е да харесваш чистите улици и тротоари? Тъпо ли е да се опитваш да подскажеш на хората около себе си, че трябва леко да си коригират навиците? Ако да, то на странниците им остават само Терминал 1 и Терминал 2 - обичайните до втръсване изходи от кризата, мръсотията и всичко останало.

(Снимка: Detstvoto.com)

Пряко от Софийския

2010-07-16T17:04:00.003+03:00

Следват снимки на едно от таблата на историците от СУ, както и на стикери пред тяхна аудитория (партер, Северно крило).

Няма значение дали пропагандните плакатчета на "Сите българе заедно" имат място в (историческия факултет на) едно висше училище. Важното е, че някои хора май никога няма да се преборят с нагона към индоктринация. Независимо дали са родени преди или след 1989 г.

Химни, още химни

2010-07-05T21:09:00.000+03:00

Значи, мисля си, сигурно мнозина се чудят дали новият опус на ВМ няма да вдъхнови написването и на други химни - за останалите министерства, ведомства, служби и т.н.

И тутакси се сещам, че "Нашата полиция" всъщност не е прецедент!

Ето например как възпява делото на българския разузнавач друг любимец на родната музикална сцена - г-н Михаил Белчев:

И нещо направо от извора (и то съвсем не лошо като музика, ако трябва да бъда честен...):

"Нашата полиция"

2010-07-03T23:17:00.012+03:00

Глупостите раждат единствено глупости.

Ето каква глупост роди моята глава на фона на две инфарктни дузпи от срещата между Парагвай и Испания (в момента е малко след 23.00).

Вдъхновението дължа на новия хит на Веско Маринов. Доказателственият материал е в линковете.

(Междувременно резултатът вече 0:1...)

;-)

Нашата полиция

Ако някой кара против правилата
по надупчените улици на махалата,
истината днес е само тази -
картата от МВР го пази.

Ако някой астрата паркира
без места и знаци да подбира
истината е отново тази -
синият буркан го пази.

Ако някой вярата убива,
кара без колан и хич не се прикрива,
истината пак и пак е тази -
с картата от МВР ще се предпази.

Хора, тУрете му пепел,
хора, разберете ги добре!
Туй е положението - така се служи
в българското МВР!

P.S. "Нашата полиция" вече може да се чуе тук.

De improviso

2010-06-29T13:45:00.006+03:00

Неделя, 27 юни, ок. 16 ч. Минавам покрай наскоро ремонтирания площад "Гарибалди". Погледът ми се спира на изтръгнато бетонно колче, търкулнато покрай една от пейките.

Вторник, 29 юни, 8.30 ч. Докато се приготвям за час, хвърлям един поглед на новините. КРОСС съобщават, че в София са обесили куче. Има и снимка.

ок. 13.15. Пътувам към вкъщи. Минавам покрай бензиностанция и виждам, че незрящ се опитва да пресече булеварда. С него има човек от персонала. Намалявам скоростта и давам предмиство. Черничък голф вдясно зад мен започва да надува свирката. Обръщам се и виждам как някаква тънка чернокоса шофьорка ми пищи: "АРЕ КАРАЙ БЕ-Е-Е, ДА ТИ Е*А МАЙКАТА-А-А!". На свой ред се обръщам и аз и става много неприятно...

Каква е връзката? Че става въпрос за дни и дела на боклуци. Дано не преувеличавам. Но миналата седмица попаднах на един стар брой на Вайс, където (макар и в друга връзка) Димитър Коцев го е казал много добре:

Това са едни боклуци, които тънат в боклуци, раждат боклуци и накрая се превръщат в боклуци.

Към съветите на автора мога да добавя само един. Ако видите отпадък от третия вид - и ако ви стиска, разбира се - плюйте в колата й/му. В жалкото ежедневие на такива тънки чернокоски не би могло да има повече достойнство, отколкото в ежедневието на плювалника.

"Реабилитиран по право убиец"

2010-06-15T19:29:00.002+03:00

В знойния следобед на днешния 15 юни, докато се опитвах да се сдобия със свидетелство от Бюрото за съдимост (София, Св. Патриарх Евтимий 2), попаднах на това:

Образец за попълване на заявление. Сигурно са били шегаджии. Втората ми хипотеза е, че някой е решил да си го върне на администрацията, която (както се вижда от образеца) издава въпросното свидетелство при представяне на лична карта И акт за раждане.

Вчера например ме отпратиха, защото имах само лична карта. Вероятно не съм бил нито първият, нито последният. Зачудих се, че работата не може да се свърши само с лична карта - стори ми се, че ЕГН е напълно достатъчен. "Ама разбира се, че не може!", отговори ми служителката - през винаги неизменното прозорче с големина на една човешка длан.

Разбира се, аз не разбирам откъде се разбира, че не може, но както и да е... На фона на разни други работи това са бели кахъри :-)

Честване на РД в Il Corriere

2010-06-14T21:39:00.002+03:00

Българските медии почетоха рождения ден на премиера подобаващо. В Труд например най-много се вълнуват от подаръците: "лъвче" и "най-скъпото за един мъж". Логично, акцентът попада върху визитата на Силвио Берлускони: "Той е толкова голям, че ме засенчва" е друго водещо заглавие на любимия вестник, който - било за краткост, било заради винаги добре дошлата атмосфера "по пантофи" - понякога се обръща към италианския премиер по малко име.

Но какво толкова? Нима не всички знаят, че Бойко Борисов и Силвио Берлускони са близки приятели?

Ами всъщност може би не всички. Понякога даже си мисля, че въпросното приятелството е почти целенасочено вестникарско клише - "медиафакт", така да се каже, извън кутийката на който не може нито да се мисли, нито да се говори, нито да се пише. Хрумва ми, че такива "медиафакти" имат дълга традиция в българските печатни медии. Нима "не всички знаят", че Ахмед Доган е безспорно един от най-опитните и мъдри професионални български политици? Или пък че Симеон Дянков има сприхав характер и е крайно невъзпитан?

Все пак може би не всички... (Имам предвид Борисов и Берлускони, не Дянков и Доган.) Иначе как да си обясним факта, че il Cavaliere бърка малкото име на българския премиер? В тази връзка препечатвам материала на Кориере делла сера от вчера. Той действително се появи и в български издания, но с 24 часа закъснение и, разбира се, неизменно в прегледите на чуждестранния печат.

Защо ли?

FESTA DI COMPLEANNO - Prima di partire da Sofia direttamente per la Libia, Berlusconi (in Bulgaria col vicesindaco di Roma, Mauro Cutrufo, e con il sindaco di Salemi Vittorio Sgarbi) ha festeggiato con un pranzo in una località coperta da uno stretto riserbo il compleanno del premier bulgaro, Boyko Borisov. «Sono sicuro che Boris ed io continueremo a fare insieme buone cose per l'Italia, la Bulgaria e l'Unione Europea» ha promesso il Cavaliere al premier bulgaro, chiamandolo erroneamente Boris invece che Boyko. Dal clima caldo della cerimonia, risulta chiaro che i rapporti tra i due Paesi sono stretti. «Questa statua testimonia un'antica vicinanza e amicizia che si è rinnovata ultimamente con grande forza perchè è eccellente la nostra collaborazione per l'economia, la cultura e la politica» ha confermato Berlusconi all'inaugurazione del monumento dedicato a Garibaldi. «Sono felice di essere stato come premier avvocato della Bulgaria - ha detto ancora il Cavaliere - sostenendo con grande convinzione che dovesse ritornare in Europa e quindi diventare membro della Ue».

"Безобидния"

2010-06-03T23:52:00.001+03:00

Към публицистиката на "безобидния" Иво Инджев не мога да бъда безпристрастен. Просто смятам, че неговите клавиши са най-острите.

Може би всичко е заради личната му дарба за писане на съвършени изречения. И най-вече заради таланта, с който успя(ва) да (с)печели своите "Пулицър и Нобелова награда едновременно" направо от читателите.

Затова няма как да не споделя лицето на ето тази особено ценна нова придобивка:

Петиция на издателства Оксфорд, Кеймбридж, Макмилън и ПОНС - България

2010-06-01T22:53:00.004+03:00

Те правят най-добрите учебници, които могат да се намерят на българския пазар.

Но не и според действащите към момента критерии за подбор на "одобрени учебници".

Историята малко напомня тази с недобрата акредитационна оценка на Американския университет в Благоевград: хубава им била библиотеката, ама книгите - само на чужди езици и най-вече на английски.

Шансовете нещата да се нормализират с новия закон за средно образование изглеждат сериозни. Все пак ви призовавам да подкрепите петицията на Оксфорд, Кеймбридж, Макмилън и ПОНС тук.

(Изображение: Ox.ac.uk)

Защо не ме харесват в нашето РПУ?

2010-05-28T23:46:00.004+03:00

До този въпрос опряхме днес с една от техните служителки, докато попълвах - разбира се, на ръка - безкрайните формуляри за откраднати документи. "Знаете ли какво не ви харесвам на вас?" - "На мен лично?! Какво?" - "Ами, идвате тук и вместо човешки да ме помолите дали не могат да станат по-бързичко нещата, започвате да се обяснявате, че ще пишете...".

Ами да, ще пиша.

Всеки българин, който си е губил документите, познава добре цялата абсурдна процедура: първо, тет-а-тет среща с мизерията в съответното полицейско управление; второ, собственоръчно попълване на обяснение, молба и заявление (или нещо от сорта...), в които надлежно трябва да се разкаже какво се е случило, забелязани ли са "съмнителни лица" в съответното време, ако става въпрос за кражба и т.н; трето, седемдневен срок, след който от РПУ издават някакво "удостоверение", което следва да удостовери, че представящият удостоверението няма документи, защото са откраднати. С въпросното удостоверение се отива в КАТ за нова шофьорска книжка и т.н. Десетилетия наред - все същият абсурд.

Това, което ме ядоса фатално, беше седемдневният срок. Тъй като работя практически без почивен ден и ползвам личния си автомобил непрекъснато, поисках да получа поне някакъв временен документ, който да ползвам пред органите на КАТ. Служителката, която така или иначе не ме харесваше, просто ми каза, че "нямам никакъв шанс". Всичко било много просто: спирам да шофирам, докато не си получа новите документи, и толкоз. "Ама как така?", попитах; вероятно ми предстоят няколко седмици чакане - просто да спра да работя ли? Не, мога да си работя, но нямам право да шофирам; правилникът си е правилник, законът си е закон. Чакаш удостоверението, после чакаш в КАТ, и така. Обяснението и другите два формуляра трябвало да минат през началника на РПУ, после да се заведат в прокуратурата и изобщо кражбата на документи си е много сериозна работа.

Именно в този момент малко по-рязко изразих възмущението си и намекнах, че ще спиша нещо по случая. Защото по една случайност знам как се уреждат нещата при кражба или загуба на документите във Великобритания:

1. Заявление за издаване на дубликат може да се подаде по електронен път, по пощата или по телефона.

2. Попълва се формуляр D1 - без обяснения, обяснителни записки, молби и прочие ненужна хартия; просто формуляр D1.

3. Документите се изпращат до DVLA, Swansea, SA99 1AB, а дубликатът се получава от заявителя в рамките на три седмици.

4. За да шофирате през това време е необходимо просто "да отговаряте на общите медицински изисквания" за право на управление на МПС, както и да се съобразявате с всички специални условия към свидетелството, което сте изгубили.

Всички, които живеят например в Германия или във Франция, знаят, че нещата там стават по абсолютно същия безболезнен начин; но не и у нас. В България възстановяването на изгубени/откраднати документи е поредната тъпа глава в многотомния епос "У нас си е така!". Епос ли казах? Пардон, ТЪПОС имах предвид.

Еми, те така си е! На мен ми се дразнят, че им се дразня; аз пък не им се дразня, че ми се дразнят. (А пропо, полицайката беше много готина, имаше хубави зелени очи...) Просто съм ядосан на цялата тъпа система и на закърнелия й мозък, който не може да проумее, че в сферата на публичните услуги няма нищо по-хубаво от простото, лесното и бързото. Или както пише в Direct.gov.uk:

PUBLIC SERVICES ALL IN ONE PLACE

Впрочем ако не сте посещавали този сайт досега, не го правете - ще ви стане мъчно. И не искам да ми казват да си ходя "у Англия". Преди да се върна там, бих искал да получа нещо срещу данъците, които вече съм платил тук.

(Снимка: Culture.indian-network.de)

История с посланик

2010-05-26T21:43:00.003+03:00

Разбрах я от сина му, с когото работим заедно. Разбира се, ще премълча името на държавата, която представлява посланикът, както и името на колегата си. Ще го наричам просто Х. А историята бих искал да разкажа на фона на три неща: клипа с "главния мултак на Републиката" (вж. долу, получих го от подопечните му Софийски солисти, с които сме приятели във Фейсбук); казусът с "крайно нуждаещите се" питомци на нашенски съдии; и, разбира се, "Мисия Лондон".

Всъщност от самото начало нещата с Х. ми изглеждаха малко странни: дипломатически потомък, а идва на работа с... автобус. Винаги точно в 9.30 сутринта - горе-долу по същото време, когато започвам и аз. Освен това работи много. Завчера се разходихме до Националния исторически музей. Исках да му разкажа за съкровищата на България - онези, за които Сибиле Левичаров пренебрежително казва, че "съществуват само в българските мозъци". Оказа се добра идея. Музеят много ни хареса, направих купища снимки. После продължихме с бири в центъра. Попитах го дали бърза да се прибира, а той ми отговори, че най-късно в 9.45 трябва да си бъде вкъщи: майка му се прибирала с такси от летището и трябвало да я посрещне, за да плати на шофьора. Усмихнах се: нима посолството няма кола и шофьор, които да докарат съпругата на посланика? Моят колега просто ми каза, че баща му е малко стриктен и държи автомобилът да се ползва само за служебни ангажименти. Без изключения.

Какво да се прави - стил на работа... За разлика от други стилове на работа на много знайни и незнайни, избираеми и назначаеми държавни служители в трети държави. Такива като мен пък могат само да се дивят и да завиждат.

"Окованата наука" (Вл. Стойчев)

2010-05-24T16:16:00.002+03:00

Позволявам си да препечатам текста на г-н Стойчев изцяло, защото просто не виждам какво може да се добави. А и защото 24 май е много хубав повод да се замислим за тези работи.

(Впрочем честит празник.)

Убеден съм, че проумяването на необходимостта от реформа не само в БАН, а изобщо в сферите на българската култура и образование, минава през труповете на немалка армия от клишета. Най-досадните от тях лъснаха покрай протестите на "когитиращите".

Приятно четене и, още веднъж, хубав празник. Пожелавам си да не забравяме, че истинското просвещение е там, където вече "няма елин, ни иудеин"; където сме заедно с мнозина други живи и мъртви в една голяма обща духовна родина.

Окованата наука

(Владимир Стойчев, Svobodata.com)

Водевилното шествие-протест на учени от БАН, проведено на 19 май 2010 г., срещу „закриването” на Академията и „отнемането” на нейната автономия беше ярко доказателство за това в каква степен 45 плюс 20 години тоталитарно управление на науката в България е в състояние да корумпира (едни) и да обезличи (други) или обезвери една значителна част от хората, занимаващи се с наука у нас.

За корумпираните от идеята, че всяко управление, в това число и управлението на науката, трябва да почива върху казармения принцип на субординация, е ясно каква е тяхната мотивация: те със зъби и нокти се борят да запазят статуквото, защото единствено то осмисля жизнения им хоризонт. За тези хора науката е само претекст за реализацията на един болезнен властови нагон. Сред тях преобладаваха академични кримки, чиито представи за смисленост и почтеност в живота и управлението на науката, вероятно увредени от дългогодишния им безкритичен контакт със затъпяващата социалистическа действителност, се свеждат единствено до фелдфебелските норми на живот и управление. Но имаше и млади учени - легитимирани от БАНската администрация за инициатори на протеста, за да не би някой да остане с „погрешното” впечатление, че основна негова цел е именно съхраняването на академичния управленски елит - чието основно занимание напоследък е да когитират върху възможността, независимо от цената, за бърза кариера в българското научно блато.

Що се отнася до обезличените или обезверените участници в „протеста”, те са два типа хора.

Едните са неизлечимо облъчени от догматиката на „марксистко-ленинските” идеологеми, че властта произлиза от народа (и затова трябва да бъде акламирана, но не и бламирана), а свободата е правото да се подчиняваш на вожда и да си благодарен за това, че той те е удостоил с доволство в размер, който ти позволява да заспиш сит.

А другите – те са болшинството от обезличените и обезверените - много добре съзнават, че са хванати в капана на болшевишките нормативни документи, регламентиращи управлението на науката в БАН, в които на обикновения научен сътрудник е отредена ролята на крепостен на дворяните-управници, и от страх да не бъдат санкционирани, заради неучастието им в протеста, по неволя са се включили в миманса на постановката.

Тъжно е, че този по комсомолски спретнат протест – организиран по административна линия срещу подписка (подплътена с апел протестиращите да дойдат със семействата за по-голяма представителност) и базиран върху манипулативни послания, популистки лозунги, помпозни и подвеждащи изказвания – предшестван от смешновато-наивни възвания на академици и когитиращи млади кариеристи, няма нищо общо с духа на една научна институция, а именно – в него отсъстваше какъвто и да било академизъм. Толкова могат хората и така разбират и оценяват статута и образа на учения в очите на обществото. Кресливи шутове (които за съжаление успяха да изхленчат от министър-председателя някакви – макар и не много ясни – отстъпки за продължаване на собственото им добруване като властелини на Академията), които така и не съумяха, вероятно защото не искат и не могат, да организират и проведат един смислен дебат за настоящото състояние и бъдещето на БАН. Управляващата върхушка в БАН постоянно тръбеше, че правителството предприема стъпки за реформиране на Академията, без да се консултира с тях и същевременно изключително нагло и безпардонно същите тези хора предприеха една „реформа” в БАН (само в техен интерес, разбира се), без въобще да се допитат до хората от институтите и то по начин, който поради отсъствието на каквито и да било други достойнства, очевидно има единствено за цел след „реформата” на работа в Академията да останат само безропотните душици и адептите на статукво и същевременно да изхвърли на улицата всички, посмели да оспорят правилната „генерална линия” на настоящото управление (впрочем инфилтрирано със значителен брой сътрудници и доносници на бившата Държавна сигурност, които най-вероятно ще извършат черната работа, понеже те са почти във всеки институт, пардон - на всеки километър, както се пееше в песничката от любимия им едноименен филм).

Прочистването на Академията от „ненадеждни” кадри ще става по две линии.

Първо, механично и нецелесъобразно сливане на институти, отдавна замислено в интерес на близки до ръководството на БАН директори на институти и в крещящ дисонанс с наскоро направената атестация на институтите в БАН от няколко международни научни организации, на които, впрочем, БАН брои за извършената оценка една доста сериозна сума в евро. Така новосформираните институти стават прекалено големи и затова една част от хората – а именно противниците на сегашното статукво в БАН – ще бъдат съкратени. Съществен детайл от екшъна „реформа” е и фактът, че назначенията в новите звена ще се извършват от Учредителни научни съвети, номинирани от други Експертни комисии, които от своя страна са изцяло продукт на Управителния съвет на БАН. Няма мърдане – само да поискат и могат да ти отрежат главата.

Второ, под мантията на повсеместна поименна атестация. Сама по себе си идеята трябва да бъде адмирирана. Но в случая атестацията на учените в БАН ще се извършва при пълно незачитане на спецификата на научния труд в различните сфери на науката – хуманитарното и точното знание. И най-важното, атестационните таблици, по които ще се оценява работата на всеки един научен работник, са точно отражение на съществуващата в момента и онаследена от недалечното тоталитарно минало на българската наука свръхзависимост на научния продукт (условно казано, защото в повечето случаи става дума за научно-организационна и научно-административна дейност) от ранга и властовата позиция на този, който го произвежда. Брой на участия в органи на управление, в комисии, в експертни съвети, в организационни и програмни комитети, в редколегии, в местни и международни конференции... брой на изнесените лекции в различни ВУЗ в страната. Та кой има възможността да се облажи от подобен род научна „активност”? Естествено, ако не изцяло, преобладаващо това са хората от висшия ешалон на управлението на науката. И забележете цинизма, всичко това е добре точкувано в атестационната таблица! Какво, ако не цинизъм и управленско дебелоочие е фактът, че защитата на голям докторат е оценена на 60 точки (на малък докторат – 15 точки), а заемането на поста „директор”, „зам.-директор”, „научен секретар”, „председател на ОС” и „председател на научен съвет” се оценява на 25 точки на година. Две години в директорското кресло се оценяват почти като защита на голям докторат! Атестационната таблица изобилства с подобни безумни и цинични примери. И тези хора имат наглостта да говорят за реформа в науката! И ходят да пищят под прозорците на министър-председателя, че „зли сили” се опитват да им отнемат прерогативите да си я карат както те си знаят.

Да, крайно време е науката в България да разкъса оковите, в които е прикована още от времето на нейния съветски период.

Едва ли има човек от сферата на науката, висшето образование или културата у нас, който да не знае, че БАН е една архаична, тромава, свръхцентрализирана и поради това недостатъчно ефективна научна организация, управлявана по-скоро като партиен комитет, а не като научна академия. Достатъчно е да се спомене така скъпата на мнозина научни „корифеи” полицейско-политическа структура на Висшата атестационна комисия, която, слава Богу, се премахва с новия Закон за развитие на академичния състав. Но и без ВАК академичната наука в България ще продължава да е приклещена в оковите на архаичната като структура и антидемократична като управление Българска академия на науките. И за да не бъда голословен трябва да изтъкна какво превръща БАН в бастион на застоя и ретроградното управление.

Първо, това е отдавна изживелият времето си начин, по който е структурирана Българската академия на науките. Струпването на много институти и звена под шапката на едно централно управление не е резултат от вътрешната логика на развитие на научното знание. Това е следствие от политическия проект за по-директен и по-всеобхватен административен и идеологически контрол над функционирането на науката, реализиран в България през 1945 г. по съветски образец. Днес нищо не предполага този модел да продължава да съществува точно в този му вид. И този начин е – трябва ясно да се каже – че институтите са събрани на едно място, само за да оправдаят съществуването на Централно управление на БАН (едновремешният център за контрол и надзор над науката, който днес се е превърнал в напълно баластна и паразитна структура). Институтите могат и без ЦУ на БАН, но ЦУ на БАН не може без тях. Ето къде се крие трънчето, което накара управленският академичен истеблишмънт да завие „Помощ, искат да закрият Академията”. Не, господа, Академията няма да се закрива, само Централно управление трябва да се премахне в сегашния му вид и да се редуцира до звено с протоколни, а не управленски функции. Ако се предприеме една наистина смислена реформа на Академията, не като тази, която сега е започната – а това трябва да стане на всяка цена – би могло да се покани външен консултат от европейска страна с развита наука и традиции в нейното управление, който да предложи (не че ние сме неспособни да го направим) един модерен и функционален начин на структуриране на БАН. Това е. Всичко друго са витиевати приказки за властта.

Второ, това е начинът, по който се управлява Академията. Близко до ума е, че всяка структура предполага съответен на нея начин на управление. Естествено, че конгломерат от научни институти, конфигуриран по образец на едновремешната съветска научна академия, предполага управлението му да възпроизвежда начина, по който Партията (задължително с главно „п”) управляваше всеки един сектор в държавата – икономика, наука, култура, спорт... До 1991 г. науката у нас се управляваше по този начин. А след тази дата беше въведена управленската протеза „общо събрание”, която по презумпция трябваше да внесе елемент на демократичност в управлението на БАН, но това не се случи. Обективната причина това да не се случи е, че хората не могат от днес за утре от крепостни да се превърнат в смели и последователни демократи. Затова и всичко си продължи по старому. Освен това, и до днес Управителният съвет на БАН, а не общите събрания в институтите, е този който избира директора на научното звено, чиито явни и неявни пълнощия, от друга страна, са достатъчно големи, за да може той да прокара през общото събрание на института, такива кандидатури за представители в ОС на БАН, които са удобни на Управителния съвет. Жест за жест. А субективната причина, която има силен отпечатък върху обективната причина, е, че самият управленски климат – невидимите на пръв поглед експлицитни и подразбиращи се зависимости, които гарантират на управляващите контрол над волята и действията на подчинените – се подхранва от превърналите се в практика „прецеденти”, когато непокорният винаги е бил сурово санкциониран, защото управленските механизми го позволяват. Страх лозе пази, гласи поговорката. Но в страх науката не може да вирее.

Каквито и дебати за съдбата на БАН да се водят оттук нататък едно е повече от очевидно. Трябва се пристъпи към реформа, която да почива върху нова модерна концепция за Академията (и като структура, и като начин на управление), която веднъж завинаги да разкъса оковите на миналото. Естествено, тази стъпка задължително трябва да се придружава от изработването на нов Закон за БАН и нов Устав на БАН. Някои казват, че е необходим компромис между настоящото управленско тяло на Академията и тези, които са срещу вече започнатата „реформа” на БАН (а те са против, защото това, което предлага УС на БАН и неговата маша, ОС на БАН, е всичко друго - всъщност един куц опит да се съхрани статуквото - но не и смислена модерна реформа). Искам да попитам. Как един жив организъм може да направи компромис с едно раково образувание в неговата плът? Отговорът е: такъв компромис е невъзможен.

Постоянна изложба "Агенция Митници"

2010-05-23T23:20:00.000+03:00

Национален исторически музей, 23 май 2010 г., партер:

Google Translate @ Sofia Airport

2010-05-08T22:40:00.002+03:00

Свеж принос към преводаческото изкуство от типа "Google Translate": Терминал 2 разяснява употребата на "безконтактни смарт карти" (?!) в ПС на столичния градски транспорт.

NB, редом с останалото, и употребата на пасивни конструкции в сегашно продължително време - почти като по сценарий за Mind Your Language:

"A disappointing night..."

2010-05-07T13:55:00.003+03:00

Великобритания е на северозапад. България - на югоизток. Има още много разлики. Тук се колите са с леви волани. Там - с десни. Държавният глава в Кралството няма право да гласува; назначава се по наследствено, а не по изборно право. У нас пък може да гласува; за него също гласуват.

Има и една друга любопитна разлика, която забелязах едва днес. За разлика от България, във Великобритания победените политици понякога говорят за нещата с истинските им имена и без да се преструват.

Куче в българско чекмедже

2010-04-17T22:09:00.001+03:00

Както се казва, кучето е най-добрият приятел на човека. Но не и ако става въпрос за България. Тук хора често са жертви на кучета. А понякога се случва и кучетата да стават жертви на човека. Например режат им краката с брадви. Жестокостта към животните обаче е много специална, защото е жестокост заради самата себе си. Пред нея няма как да останеш безразличен. Може би затова героят на Труман Капоти в Хладнокръвно проявява състрадание единствено към едно убито куче.

Самият аз съм от хората, които изтръпват при вида на измъчвани животни. Вероятно защото имам травматичен детски спомен от прибирането на едно куче от улицата пред блока. Или съм такъв по рождение - не знам. Така или иначе вярвам, че състрадателността е част от човешката природа. Затова и подкрепям всички, които поискаха възмездие за отрязаните крака на кучето. Но според някои явно бъркаме.

Проблемът отново е, че "за кучета може, а за хора - не?!", ако мога да перифразирам каузата на патриотите, които роптаеха срещу Хаити. Сценарият е все същият: в България пребиват и убиват хора; няма пари за лечение на деца с тежки заболявания; да се вдига шум за отрязаните крака на едно куче е малко гадничко на фона на всичко това; "кучезащитниците" да ходят да се скрият някъде - най-добре вдън земя и да вземат всички помияри със себе си. Титаните на българската журналистика в Интернет - News.bg - дори тържествено оповестиха, че "спираме да пишем за кучето Мима":

Така ще е докато стотици български деца не могат да заминат за лечение в чужбина, защото нямат необходимите средства за това.

В тази държава явно можеш да дразниш дори когато си състрадателен. Сякаш не е ясно, че проблемът е не защо хората се събират заради страданието на едно куче, а защо не се събират заради страданието на други хора.

(Снимка: Neterra.tv)

Звуково-светлинно шоу на Терминал 2

2010-04-11T21:24:00.004+03:00

Вече съм писал за упорството на някои клиенти на софийското летище, които държат винаги да паркират на първо ниво в паркинга на новия терминал. Когато няма свободни паркоместа - окупират лентите за движение и особено подстъпите към по-долните нива. Много неприятно.

От летището явно се опитват да решат проблема, защото са монтирали своеобразни мултимедийни варианти на знак В27: мигат и писукат, ако спреш до тях. Резултатът е, че при последния си престой на въпросния паркинг имах чувството, че навсякъде около мен се движат невидими електрокари на заден ход. Ето и снимка:

Най-успешен явно си остава добре изпитаният вариант с кофа или друг твърд материален предмет. В нашия случай - бака от блажна боя и обърнат наопаки знак Б1, "Пропусни движещите се по пътя с предимство":

Нямат право

2010-04-02T22:24:00.004+03:00

Нямам обяснение защо от пресцентъра на МВР така трескаво разпространяват почти лайв репортажи с арести. Може би искат да си правят собствено риалити. Възможно е и щатните оператори към МВР да си оправдават заплатите. Забелязал съм примерно, че операторите много често се разполагат на два фланга: един, който снима, и друг, който снима този, който снима. (Справка: операция "Наглите".)

Но това няма значение. Мен лично ме побиха тръпки от репортажа със задържането на Николай Цонев. Нямам желание да гледам такива работи. Горе-долу по същите причини пропуснах и репортажа на Нова телевизия за кучето с отрязаните крака. В крайна сметка има някаква хигиена на говорене и определени граници не трябва да се прекрачват. За потърпевшите направо да не говорим. Тъкмо тази седмица за пореден път беше обсъден казусът с накърняването на личното достойнство на финансовия министър и публикуването на президентската стенограма. Като убеден привърженик на Симеон Дянков споделям аргументите срещу Първанов. И все затова се питам: няма ли да се намери някой да напомни на МВР, че има нещо нередно в кадрите с насочени пистолети, падане на колене и заключване на ръцете? Нали законът казваше, че никой не може да бъде записван и филмиран без негово съгласие? Съмнявам се, че Цонев няма нищо против да го оковават в ефир. Впрочем това е и добро напомняне за винаги неуморните репортери пред съдебните зали, които обичат да задават абсурдни въпроси от типа на "Защо го направихте?", "Как го направихте?", "Защо се криете?" и "Не ви ли е срам?".

Но най-важното е, че МВР-НСБОП всъщност нямат право да действат така. Не и с невъоръжен човек, който не оказва никаква съпротива и за когото тепърва ще се решава дали е виновен. А прокурор Роман Василев просто би трябвало да си хвърли дипломата за юрист. Все още не е ясно дали Цонев е престъпник или не, но със сигурност може да се каже, че Василев няма понятие за разделение на властите, съдебен процес и правова държава. И много други неща му липсват, щом се радва, че "ще разпънем трима на Велики четвъртък". Изобщо разликата между престъпниците и служителите на реда е в това, че последните трябва да се съобразяват с правилниците и законите; ако не се съобразяват, те също се превръщат в престъпници. Затова върху главите им трябва да се стовари цялата сила на закона. В настоящия случай - Европейската конвенция за правата на човека, според която

Никой не може да бъде подлаган на [...] нечовешко или унизително отношение или [...] наказание (чл. 3).
Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона (чл. 6, т. 2).

Ще се радвам, ако Николай Цонев си получи заслуженото за това, което е извършил. Още повече ще се радвам, ако и Роман Василев си получи заслуженото. Защото когато прокоратурата и полицията започнат да действат като мутри, нещата явно вървят на зле.

(Снимки: Пресцентър на МВР и Frognews.bg)

Летище

2010-03-29T13:12:00.001+03:00

Летище, ама ново. Ново, ама в София. Което обяснява ситуацията на снимката долу.

А те тръгнали да ми правят "всенародна патриотична акция" за ново име...

Българският откривателски дух

2010-03-26T23:37:00.002+02:00

В симпатичната заставка на поредното издание на "Големият избор" по БНТ могат да се чуят най-различни неща за българския откривателски дух. Разбирам, че българин е изобретил не само компютъра, но и двигатели на лунен модул и цял куп други работи, за които вече не си спомням. Разбира се, никакви българи не са изобретили нищо, хората от БНТ просто трябва да си изяснят понятията. Откривателят-патриот открива работите там, където му е мястото - в родината си, която безусловно обича. А истинският български откривателски дух се намира само два канала по-надолу: в Нова телевизия и "Биг брадър фемили".

Ако не сте разбрали още, да вметна, че тук успяхме да направим революция. Семейното издание на това риалити е български принос. Пусти закони, защитават децата твърде добре извън България, явно затова само тук се е получило. Всъщност закони на нас не са ни необходими. Както се каза наскоро по друг повод, познаваме се - със закон, без закон, все тая, хората правят каквото си искат.

Няма как "Биг брадър фемили" да се подмине с мълчание. Най-малкото защото се случва във вечерния праймтайм на една от трите най-гледани телевизии. Едни хора и едни деца са набутани в телевизора. Въпросните деца гледат майките и бащите си, вързани с кожени въжета. Някакъв мъж се храчи върху главата на жена си. Всичко е толкова интересно, че те удря право в диафрагмата. Ще ги удари и тях, когато някое от децата си оплете шията в "семейните окови" и му се случи нещо. Или когато тръгне да му се случва нещо, а майка му не успее да стигне навреме, защото се е оплела в "семейните окови". А че децата ще ги удари, когато му дойде времето, в това съм сигурен. Но като му дойде времето, вече няма да ме интересува.

(Момент, никога не е късно за десерт: в момента по новините на същата медиа тече репортаж за куче с отрязани крака, което "въпреки адските мъки" оцеляло.)

Хора, кому е нужно?! Защо го правите?! Знам за рекламите и т.н., но все пак: не ви ли е хрумвало, че само мерзавецът се смее, когато идиотът се самонаранява публично?! А той е още по-голям мерзавец, ако подкокоросва идиота да го прави. Нямате ли свян от нещо - просто НЕЩО: Бог, Буда, Аллах, Великия дух, безличното универсално добро - каквото и да е?!

(Изображение: Online-televizia.net)

Noblesse oblige

2010-03-25T23:23:00.000+02:00

Noblesse oblige. "Ноблез оближ." Това не означава, че трябва да ближеш "нобелите". А че благородството задължава. С други думи: ако някой е много голям и наруши правилата, наказанието трябва да е толкова пъти по-голямо, колкото по-голям е "големият". Нима не е редно глобата за пътен полицай, който не спира на пешеходна пътека, да е 500,- лв., щом като за останалите законът предвижда десет пъти по-малко?

Пиша това по повод на захвърлената лична карта и псуването на Йордан Лечков, както и заради злощастния служител на Столична община, който искал да "надене скобата" на врата на някакъв служител на "Паркинги и гаражи". (Мернах го в новините на bTV, но не мога да намеря връзка към репортажа.) Разбира се, ще се оправдават. Ще казват, че нещата са преувеличени, че са бързали и т.н. Само че няма да им повярвам. Защото знам, че положението задължава: там, където има закон, ред и по принцип някаква елементарна култура, "необикновените" граждани заплащат по-скъпо за грешките си. Неприятно е, но е част от цената на това да бъдеш голям.

Елементарна култура ли? Право и дълг? Тук?! Не мога да си позволя да бъда толкова наивен. Тук сме виждали какво ли не. За съжаление резултатът е бил винаги нулев.

(Снимка: Gol.bg)

Рекапитулация

2010-03-09T21:16:00.006+02:00

Акцията със свещите не премина никак добре, но чакай ти да видиш...

Само за последното денонощие започнах да се радвам на едни работи, за които смятах, че са ми органически противоприродни. Става въпрос за т.нар. "Шоу на Иван и Андрей" по Нова телевизия и "Челюсти" на Диана Найденова по Дарик Радио. Те направиха това, което, изглежда, никой блог и никой вестник не са в състояние да направят. Показаха истинското лице на нещата. Бяха нужни само няколко откъса от Джей Лено и Дейвид Летерман с участието на един бивш и един действащ американски президент, както и простата констатация, че "този човек дори не казва "добър ден"!". През изминалите дни вероятно мнозина сляпо са възкликвали, че Дянков просто е прекалил с подигравките към президента, а такова нещо в една нормална държава няма как да се случи. Абсолютно съм убеден, че други са смятали, че финансовият министър е просто един проклет, гаден и невъзпитан човек. Е, сега вече е ясно: да, подигравките не са забранени - не дори и в най-президентската от всички държави - и, не, невъзпитаният всъщност не е Симеон Дянков. Точка. Няма нужда от сравнения, няма нужда от връщане на стари ленти, няма нужда от безплодно четене на прословутия чл. 32, ал. 2 от Конституцията. И за слепеца би трябвало да е ясно кой какъв е. Това означава, че моралният импийчмънт на нашия първи вече е факт. Но дали не пресилвам нещата?

Във всеки случай побърканата стратегия на Георги Първанов подмолно направи посявка на няколко досадни въпроса, отговорите на които в крайна сметка би следвало да му излезнат през носа. Става въпрос за следното (по мотиви на Информационна агенция "Блиц" - вж. и Иво Инджев тук):

1. Вярно ли е, че главен експерт по програмата на държавния глава е г-ца Мариана Добрева, дългогодишна приятелка на Владимир Георгиев Първанов?

2. Вярно ли е, че същата г-ца Добрева е съдружник с Владимир и Ивайло Първанови в "Айви-СМ" ООД, което се занимава с "проектиране и продажба на софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги" и друга търговска дейност?

3. Вярно ли е, че пак г-ца Добрева е собственик на над 1,300 кв. м. застроена площ? (За по-ясна представа, това са точно десет апартамента по 130 кв. м.; за сравнение - аз съм горе-долу на същата възраст и ми отне около пет години да се сдобия с един доста по-малък.)

4. Какви са кредитните задължения на синовете на г-н Георги Първанов? Какви недвижими имущества притежават?

5. И последно (повече за майтап), вярно ли е, че г-ца Добрева е отпразнувала "успеха" с публикуването на стенограмата с парти в турбо-фолк заведението "Син Сити"?

Толкова. Забавно е, нали? Сигурен съм, че Георги Първанов не е никакъв немлад милиардер. Но не би било зле да получим по-цялостна представа за състоянието на неговия семеен бюджет, нали? А, между другото, и да поразсъждаваме за начина, по който се извършват назначенията в президентската администрация. Все пак става въпрос за публични фигури, които са на бюджетна - т.е. на наша - издръжка.

(Снимки: Дневник и Mediapool.bg)

Вяло, почти незабележимо

2010-03-08T00:34:00.000+02:00

7 март 2010, флашмоб "Свещ за Първанов": вяло, безкрайно символично...

"Българското" оперно чудо

2010-03-04T23:44:00.002+02:00

Иска ми се никога да не съм критичен, винаги да поздравявам утрото с усмивка, да се радвам на дните и да заспивам уморен от щастие. Но не мога...

На едно място в Апостолов Сибиле Левичаров казва: "Румен иска да ни покаже съкровищата на България. Сестра ми и аз знаем по-добре от него: тези съкровища съществуват единствено в българските мозъци." Ето такива неща се въртят в моя български мозък, след като изгледах последното издание на "Българските събития на ХХ век" по Първа програма. Всъщност предаването много ми хареса. Най-вече на фона на всичко, което се върти по разните там "би" и "нови" национални телевизии. Приятно е да гледаш нещо, в което откриваш смисъл. Пък и някои от класациите ме вълнуваха.

Най-напред се почувствах странно, когато 09.09 се оказа политическото събитие на миналия век. Стана ми смешно, когато Димитровград се оказа "архитектурното чудо" на века. Що се отнася до финала, откровено се зарадвах. Какво по-приятно от това да знаеш, че сънародниците ти са решили да предпочетат операта пред разните там конвенционални, "генно модифицирани", както би казал Иво Инджев, чудеса на отминалото столетие. Още повече, че разни патриоти наскоро призоваваха да за повече българска чалга по радио Веселина, защото сръбското и гръцкото не били достатъчно български. Да не говорим за репортажа на BBC за поп-фолка, където беше изказано мнението, че именно това е музиката, която е най-близо до душевността и манталитета на българина.

Е, ако вярвам на БНТ, ние сме преди всичко оперна нация, а чак после фолкаджийска. (Вероятно поради тази причина и Димитровград остана чак на второ място.) Но хайде да бъдем честни: българското оперно чудо е точно толкова българско, колкото са и компютърът, самолетът или двигателите с вътрешно горене. Може би не е нужно да припомням, че Софийска опера е място, в което таваните капят, пее се предимно Верди (до безсъзнание) и няма нормални тоалетни. Да, вярно е, че сме имали и имаме талантливи певци; много от тях се продават добре на световната сцена и т.н. Но някой някога да е чувал, че българска опера на световно ниво? Аз лично - не. (И, да, имам известен професионален опит в музикалната сфера.) Друг е въпросът, че много наши артисти действително правят световна опера на световни сцени.

Една от тях е Александрина Пендачанска. Последният й световен пробив е в Хенделовата Агрипина. И щеше да си бъде живо българско оперно чудо, ако операта не беше написана от композитор, който не е българин, и не беше поставена в Берлин, който пък не е в България.

Приятно слушане!

Предпразнично

2010-03-02T22:31:00.008+02:00

Очертава се обичайната скучна програма: много приказки за жизнената необходимост от повече патриотизъм, щедри количества полуфабрикатна тържественост и, за десерт, тържествена заря-проверка. Ще има и Анасамбъл "Българе". Те са като сиренето след вино: "затапва" те и повече не можеш нито да пиеш, нито да ядеш.

(Да, става въпрос за 3 март.)

И понеже се чувствам някак си предварително изморен от всичко това, реших да споделя нещо за охлаждане на патриотичните страсти. Впрочем никога не съм разбирал манталитета на местните патриоти, които обичайно гледат с широко око към Балканите и много се интересуват от Македония. Просто не успявам да схвана смисъла в чисто номиналното отстояване на някакви езикови и културни суверенитети. Да го кажа така: не виждам смисъл в разговори от типа на "Това е наше, а не ваше!" или "Това вече не е наше, но е било наше и моля всички да са наясно!". Не разбирам кому е нужно и какъв е КПД на подобни спорове.

Но по темата за охлаждането. В личен план гордостта и себелюбието се считат за крайно лоши черти на характера. Никой не иска да има горделиви и самовлюбени приятели. Не знам дали от тази гледна точка патриотизмът от балкански тип изобщо може да бъде оправдан. При всички случаи обаче човек може (макар да не трябва...) да се гордее тогава, когато изобщо има с какво да се гордее. Иначе би било глупаво. Затова реших да си направя един предпразничен експеримент: преди малко написах "bulgaria's children" в Youtube и първият резултат беше "Bulgaria's Abandoned Children Revisited" на BBC. След това се сетих за страната на Уго Чавес и реших да проверя какво излиза под "venezuela's children" и получих "How Music Saved Venezuela's Children". (Вж. двта клипа в края на поста.)

Не знам къде национал-патриотизмът е по страшен - дали в България или във Венецуела. Но със сигурност знам колко "сериозен" повод имам да се гордея утре. Въпреки че горделивостта е кофти качество.

P.S. Благодаря на Виктор Стоянов, който ме насочи към клипа за детския оркестър от Венецуела.

Nigel Farage vs. Herman van Rompuy

2010-02-26T01:03:00.009+02:00

ЕП събитието на седмицата се оказа недостойно за вниманието на медиите у нас.

Явно ги вълнуват по-интересни работи.

Въпрос на хора

2010-02-25T22:27:00.002+02:00

Не, проблемът не е в липсата на паркоместа, а в качеството на "мат'риала". Иначе нямам отговор на въпроса защо този умник се е разположил така.

No Smoking!!!

2010-02-19T21:28:00.002+02:00

Тая работа с пушенето няма да се оправи с въвеждане на "по-либерален режим". "Либерален режим" означава просто всичко да си остане разрешено навсякъде: в малките заведения ще решават собствениците - много ясно, че те ще решават да се пуши, - а в големите ще има обособени зони за пушачи и непушачи - и много ясно, че съотношението ще бъде десет към едно в полза на пушачите.

Впрочем пушач съм. И защо тогава недоволствам срещу промените в Закона за здравето, предложени от ГЕРБ? Първо, защото ми писна в България всичко вечно да е наопаки; второ, защото като българин ми е страшно обидно народни представители да твърдят заедно с премиера, че "ние се познаваме" и забраната "така или иначе" няма да се спазва; трето, от личен опит знам, че забраната на тютюнопушенето в затворени помещения прави и заведенията, и цигарите по-приятни.

Малко повече уважение към закона няма да ни се отрази зле. Иначе направо ми се завива свят, като се замисля колко много неща - по логиката на ГЕРБ - би трябвало да минат към "по-либерален" режим на регулация.

(Изображение: Smokefreeuk.com)

Силата на словото и словото на силата (2)

2010-02-08T15:12:00.002+02:00

Към предния пост ми беше припомнено, че свободата на словото е свещено човешко право. Разбирай - че всеки може да говори каквото си поиска.

Нямам намерение да кометирам нито въпросния коментар, нито публикацията си за една вече несъществуваща Фейсбук група. Бих искал да приведа няколко примера от различни европейски законодателства, които говорят достатъчно ясно сами по себе си. Понеже нямам време да се ровя в извори от първа ръка, ще ползвам Wikipedia. Става въпрос за т.нар. hate speech laws:

Denmark

Denmark prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten, ridicule or hold in contempt a group due to race, skin colour, national or ethnic origin, faith or sexual orientation.[8]

Finland

Finland prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or insult a national, racial, ethnic or religious group or a similar group.[9]

Germany

In Germany, Volksverhetzung ("Sedition") is a punishable offense under Section 130 of the Strafgesetzbuch (Germany's criminal code) and can lead to up to five years imprisonment. Section 130 makes it a crime to publicly incite hatred against parts of the population or to call for violent or arbitrary measures against them or to insult, maliciously slur or defame them in a manner violating their (constitutionally protected) human dignity. Thus for instance it is illegal to publicly call certain ethnic groups "maggots" or "freeloaders". Volksverhetzung is punishable in Germany even if committed abroad and even if committed by non-German citizens, if only the incitement of hatred takes effect within German territory, e.g. the seditious sentiment was expressed in German writ or speech and made accessible in Germany (German criminal code's Principle of Ubiquity, Section 9 §1 Alt. 3 and 4 of the Strafgesetzbuch).

Iceland

In Iceland, the hate speech law is not confined to inciting hatred, as one can see from Article 233 a. in the Icelandic Penal Code, but includes simply expressing such hatred publicly.

Norway

Norway prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or ridicule someone or that incite hatred, persecution or contempt for someone due to their skin colour, ethnic origin, homosexual life style or orientation or, religion or philosophy of life.[23]

Sweden

Sweden prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or express disrespect for an ethnic group or similar group regarding their race, skin colour, national or ethnic origin, faith or sexual orientation.[28]

Силата на словото и словото на силата

2010-02-05T21:57:00.003+02:00

Групата "За Хаити може, а за българите - не?!" вече не съществува. Лаская се от мисълта, че публикацията ми от онзи ден вероятно има някакъв принос за това. Аз самият възнамерявах да пиша до администраторите на Фейсбук, но явно някой ме е изпреварил.

Тъй де, за едни е силата на словото, за други - словото на силата. Убеден съм, че има случаи, в които думата просто трябва да се отнема. По някои теми, за разлика от геометрията, равносилно истинни противоположни аксиоми никога няма да бъдат възможни. Вземете например човешките права или уважението към другия. В техния свят през две точки винаги ще може да се прокара само една и никога безброй много прави.

(Изображение: Historycooperative.org)

"За Хаити може, а за българите - НЕ?!"

2010-02-03T22:07:00.008+02:00

Така се казва една нова група във Фейсбук, на която попаднах днес. Нейните членове (към момента малко над седемстотин) са убедени, че е нелепо да се помага на Хаити, защото в България живеят твърде много хора, които се нуждаят от помощ. Според един от феновете изобщо е тъпо да се помага на "някакви си негри, дето само се множат и мизерстват". На друг пък му е писнало от "толерантност", защото "маймуните от Хаити" не са по-важни от "бъдещето на българските деца". Има и призив да се помага на "белите деца, защото те са бъдещето на нашия народ и на нашата раса". И разни други работи все в този дух - ето скрийншотове:

Приятна гледка, нали?

А сега най-напред искам да отбележа, че групичката е достатъчно малка, за да не й се обръща внимание. Когато се съберат десетина-двадесет хиляди човека, тогава ще има за какво да си говорим. Второ, смятам, че вчерашният концерт по bTV беше тъп. Но не заради каузата, а заради тоталната липса на въображение от страна на продуцентите. Трето, включих се в кампанията на Българския червен кръст и смятам, че всеки би трябвало да го направи.

А сега да се опитам да обясня защо "за Хаити може, а за българите - не". Според мен нещата са обидно прости. Всеки месец аз получавам X лв. заплата и Y лв. хонорари. Нека за целите на този пост да положим (а министър Дянков да си затвори очите), че X=1,000 лв., а Y=500 лв. Това прави 1,500 лв. месечно. От тях пак всеки месец ми се удържат автоматично 10% пряк плосък данък, т.е. ежемесечно ми се налага да внасям по точно 150 лв. в държавната хазна. Пак ежемесечно - заради обичайните покупки и т.н. - внасям и едни други 20% под формата на косвен данък. Това прави още 300 лв. и сума сумарум 450 лв. на месец. Такъв е скромният ми принос за общото българско благо. Затова когато някой (примерно патронът на дадена коледна кампания, но не само той) започне да ме убеждава да заплатя "своето левче", почти побеснявам. Извинявайте, но къде отиват моите (и на още много хиляди други като мен) 450 лв. месечно?! Ето затова за българите и за българските дечица "не може". Защото ние, щем-не щем, всеки месец пращаме за тях есемесчета във вид на данъци и следователно искаме да бъде сервирано ястие, за което отдавна е платено. Сори, така стоят нещата. Да не говорим колко порочна, политически погледнато, е практиката с националните благотворителни кампании. Сякаш в тази държава няма политици, на които им се плаща, за да вършат работа, ами хората трябва да се бъркат веднъж за плосък данък, веднъж за косвен данък и трети път за не знам си какво си. Това не е благотворителност! Това е нахално обирджийство и резултат от практически несвършена или много лошо свършена работа.

Затова "за българите не може" и не трябва да може. А защо за Хаити може? - Ами защото са извън сметката и ако човек има желание и няколко свободни лева, нищо не му пречи да ги подари. Да не се забравя: Хаити никога не е бил перо в националния бюджет, за Хаити никой българин никога нищо не е плащал. Сега може да го направи на добра воля - и да се позанимава с благотворителност в точния и истински смисъл на думата.

Толкова за тази група.

(Ignored.)

Разтуха

2010-02-02T18:43:00.002+02:00

И за да ми олекне от долното, ще пусна малко Дженкинс. Пардон, много Дженкинс.

Начална заплата: 470 лв. F*ck OFF!

2010-02-02T18:25:00.006+02:00

Да си представим един млад човек, който е инвестирал определено количество години от живота си в образование. Той/тя предпочита да остане в България - било защото няма кой знае какви златни възможности да се измъкне навън, било защото чисто и просто не желае да напуска родното си място. Владее английски добре - значи се е занимавал с изучаването на този език някъде пет-шест години. Има магистърска степен, само че не по счетоводство, управление на фирмени капитали, компютърни науки или нещо от сорта, а по някаква хуманитарна специалност. Такива му били интересите на човека, това решил да завърши. Не съжалява за избора си. В един хубав момент започва да си търси работа и попада на нещо, което звучи интересно и съответства на квалификацията му: Културният институт към Министерство на външните работи е обявил... конкурс за главен експерт "Културни програми".

Какво следва оттук нататък?

Най-напред задължителното и на практика неизпълнимо условие за минимален стаж. Нашият кандидат е смазан още в първия параграф на обявата, защото като минимално изискване за заемане на длъжността там е посочено "три години професионален опит или минимален ранг IV младши" (каквото и да означава последното).

В общия случай тук историята приключва, но нека да си представим, че по някакво чудо младият кандидат действително има и три години стаж, и "ранг IV младши". Продължаваме нататък с допълнителните изисквания: магистърска степен - да; MS Windows, текстообработващи програми и таблици, умения за работа с база данни - да, да, да; владеене на чужд език - да (нали всеки трябва да владее английски, както казва Гюнтер Йотингер). Чудничко.

Нещата явно започват да се нареждат. Петте години, инвестирани в образование и учене на чужди езици, явно не са заминали на вятъра. Най-сетне се отваря възможност за смислена работа, в която човек може да се осъществи по специалността си. Ще бъде трудно: предстои тест и интервю, но ако няма фаворити, нищо не е невъзможно. Да, той решава да се подготви и да опита шанса си!

Тук идва голямата изненада, нещо като спонтанна кулминация в прочита и осмислянето на обявата на Културния институт на Министерство на външните работи. Начална заплата: 470 лв. 235 евро. Смятайте ги в каквото искате.

Нашият кандидат се усмихва потиснат. Вероятно му е трудно да повярва на нахалството на обявата. Пет години университет, компютърна грамотност и "минимум един" чужд език - това 470,00 лв. ли струва?! Та нали тъкмо днес по разни места писаха за някакви 20,000 лв. на калпак, които били раздавани за наполовина свършени проекти в Държавен фонд "Земеделие" (вярно, при старото ръководство, но все пак...)?! Пак днес се дочуха и разни работи за някакъв селски водопровод за 1,633,000 лв., които впоследствие били похарчени, ама не точно за водопровод... И тъй нататък все в същия дух. Големи пари се въртят значи по тия места - защото такава жалка заплатка за иначе нежалката длъжност на главен експерт? Ами колцина докарват повече пари с по-малко, но по-скучна работа? Например една чистачка, която върти десет входа, си докарва малко над 700,00 лева на месец. Кафеджийката в Шел-а отсреща със сигурност получава повече от 500,00 лв. Дето се вика, с едни тъпи уроци по английски човек може да печели повече при три пъти по-слаба натовареност! За какво, по дяволите, става дума изобщо?!

Да си представим още веднъж невъзможното и да решим, че нашият кандидат все пак решава да си подаде документите и печели конкурса. Започва да получава заветните 470 левчета месечно. И сега, в духа на Ъпдайк, една задача от аритметиката на (българския) живот: докога ще издържи нашият въображаем кандидат? Подусловие (а): кога ще се корумпира безвъзвратно; подусловие (б): в какъв момент ще прати всичко по дяволите, за да започне да работи, ама друг път, защото и те му плащат, ама друг път.

Не съм в състояние да реша горната задача. Но мога да си направя два извода въз основа на историята с конкурса на Културния институт.

Първо, пред средностатистическия българин в горепосочената ситуация стоят три ясни алернативи: (1) да се гръмне на секундата; (2) да си събере багажа и да си търси късмета по белия свят; (3) да загуби играта с 470 левчета месечно - или да стане част от някаква друга игра, за да може да си докарва достатъчно. Последната алтернатива дава отговор на въпроса защо у нас корупцията винаги е била, е и ще бъде проблем номер едно. Допускам, че повечето държавни служители минават през месомелачки, подобни на обявката на Културния институт и следователно са жертва на вопиюща нужда от повече пари. Средната алтернатива пък обяснява защо всичко живо, що е умно и може, просто вече го няма тук. Еми, няма как да го има - EUR 235,- не са кой знае какъв стимул. А първата алтернатива вероятно би могла да обясни някои иначе необясними самоубийства и толкова, толкова много провалени животи.

Вторият ми голям извод ще бъде с любов към България. Защото към нея всичко е адски, адски нечестно. Оставете настрана въображаемия кандидат с неговите чужди езици и магистърски програми. Гадно е спрямо България - някаква такава странна държава, която зорлем ще бъде подритвана и напускана от всички, които получат шанс да се установят и припечелват другаде; и зорлем мразена от останалите, които в крайна сметка губят играта и решават да се разправят с живота си тук!

(Снимка: Jerryjonsson.blogg.se)

Karl Jenkins

2010-02-01T22:26:00.000+02:00

За пръв път го чух преди години по радиото в колата и специално се постарах да запоня името. Карл Дженкинс е забележителен автор: през 2004 година влиза в Залата на славата на Classic FM (Великобритания) на осмо място - най-високата позиция, достигана някога от жив композитор в тази класация.

Румяна Желева vs. Гюнтер Йотингер

2010-02-01T18:22:00.006+02:00

Срещу Румяна Желева (Jeleva, Zeleva, Zheleva, etc.) се изписа много. Мнозина - в това число включвам и себе си - забелязаха, че на немски се справя много по-добре, отколкото на английски. Но какво да кажем за немския комисар Гюнтер Йотингер? Ето как звучи гласът на Германия в Европа (след кратка интродукция, в която комисарят по енергетика обяснява на родния си език, че "всеки трябва да разбира и да може да говори английски [добре]"):

За сарвнение (и с чувство на задоволство) - откъс от представянето на нашия първи кандидат:

Ах, този филм...

2010-01-24T00:12:00.002+02:00

"Аватар" бил катастрофа. "Новата катастрофа" на Джеймс Камерън. Триизмерен, но иначе "плосък". Всичко във филма било "смляно" и "бездарно формулирано". Клише някакво. Авторката на статията, към която препращам, даже се възмущава, че е "невъзпитано" да похарчиш $300,000,000, за да напишеш три букви: SOS.

(Не бяха ли $400,000,000?)

Nihil novi. Така плюеха и по "Сбогом, Ленин!" навремето. Аз пък изгледах филма с удоволствие. Намирам го за феноменално талантлив като визия и за много симпатичен като послание. И направо ми дойде до гуша от строги господарки, които не могат и не могат да преглътнат т.нар. "клишета". Да, и аз видях клишетата. Много са - навсякъде във филма. Виждали сме ги и други пъти. И какво от това? С удоволствие им платих цената поради две основни причини: първо, съвършенството на всеки детайл в картините от Пандора; второ, двете много лесно смилаеми централни внушения - любов към природата и толерантност към различните. Впрочем тези внушения бяха толкова лесно смилаеми, че на моменти филмът ми се стори не просто клиширан, а направо схематичен.

А хубавото на "Аватар" е тъкмо в лесната смилаемост и най-вече в това, че е осъден на масова любов. Защото ако сме съгласни, че гореспоменатите елементарни внушения са о'кей, тогава с този филм по екраните тръгва нещо, което може би ще накара зрителите да се замислят за важни неща. Особено най-малките зрители. Те знаят за тези неща отдавна, слушат ги всяка вечер по телевизорите и вероятно им е адски скучно. Е, с "Аватар" шансовете вече да не им е скучно се увеличават и това си струва клишетата.

Иначе филмът наистина ми хареса. Даже мисля да го гледам пак.

(Изображение: Official Avatar Movie@Facebook)

Химн на партия ГЕРБ

2010-01-22T20:34:00.005+02:00

Преди години някой ми беше споменал, че единственият национален химн, композиран в минорна тоналност, е българският. Едва по-късно се сетих, че "Ерделези" също звучи в минор, но това не е точно национален химн. С приятно чувство разбирам, че д-р Венета Бакалова - авторка на поемата "Премиер, избран от народа" и патрон на Фейсбук групата "Небесна лъчезария" - е избрала сол-минор за тоналност на своето предложение за химн на ГЕРБ.

(Каква ирония - известното adagio на Томазо Албинони също е в сол-минор...)

Следва копие от ръкописа, на който се натъкнах в блога на Галя. Щом ми се отвори свободна минутка, ще направя запис на самото парче. Ако ми дойде вдъхновение, може да се помисли и за вариации!

Румяна Желева: Curriculum vitae

2010-01-12T20:30:00.002+02:00

Чувал съм, че е много важно човек да знае как да си напише професионална автобиография. Различни сайтове за търсене на работа ме уверяват, че първата преценка на всеки сериозен работодател се основава на т.нар. CV. По стечение на обстоятелствата съвсем скоро ще бъда подхвърлен на пазара на труда и затова съм се погрижил да си направя едно хубаво CV. Давам си сметка, че иначе просто няма да оцелея.

Тази вечер специално отделих време, за да чуя Румяна Желева в Европейския парламент. Не мога да съдя за качеството на отговорите - стори ми се неподготвена, трябва да се признае, че на немски говори значително по-добре, отколкото на английски. Разхледах обаче професионалната й автобиография. От опит мога да кажа, че дори в средна ръка курс по академично писане нещо такова би било върнато не за преработване, а за пренаписване. (Да, това означава, че е за двойка или "F" - както предпочитате.) Както се вижда на изображенията долу, става въпрос за страничка и половина, написани в някакъв свободен формат и организирани по някаква неясна логика. Направо не ми се коментират преводните и наборните грешки - няма смисъл. А да гледам на въпросния документ през скрупульозните очила на формата Europass е направо смешно.

Така значи: за простосмъртни европейци не може, а за еврокомисари може...

Явно сайтовете за търсене на работа и хората, с които съм говорил, са се объркали. CV-то и т.н. нямат никакво значение. Понякога само хубавите връзки могат да изкачат човек до кандидат-еврокомисарска позиция.

Честит 09.09!

2010-01-07T22:52:00.005+02:00

След чушкопека, т.нар. битова революция на модерния българин, 09.09.1944 се оказва... политическото събитие на отминалия век.

Не знам дали да се смея, да плача или да остана безразличен.

В името на безразличието ще кажа, че според мен 09.09 безспорно е голяма дата и в някакъв смисъл действително е събитието с най-голяма значимост за българския двадесети век. Има пряко отношение към големия разказ на европейската и световната история, а резонансът му продължава да се дочува и днес в малкия разказ на националната ни такава - в началото на цяло ново хилядолетие.

Като се замисля обаче каква част от гасувалите са разсъждавали по такъв начин, направо ми се плаче. Хайде да не се лъжем: в една кампания за политическо събитие на столетието всеки нормален човек би гласувал за това, което му е на сърцето - не за това, което съблазнява инстинктите му на историк. С чушкопека беше по-лесно, защото е много вероятно гласуването да е било масов майтап. Тук обаче няма никакъв майтап. Само народна любов. И вероятно политически страсти.

Остана ли на какво да се посмея? Може би иронията на съдбата. Малко ми е кофти за водещия Георги Тенев. Първо Хердерова стипендия, а сега - чушкопек и девети септември...

(Изображение: Vek.bnt.bg)

Name "Nickname" Surname

2010-01-07T19:12:00.003+02:00

Първото изречение от тази дописка на BBC ме светва за технологията при превода на прякори от български на английски език.

Докато на български прякорът се изписва след фамилията и се отделя с тире, то на английски се поставя в кавички между малкото име и фамилията. За разлика от български, на английски прякорите не се членуват, защото изпълняват функция на собствени имена.

Ето и няколко примерни предложения (по азбучен ред):

Антон Милтенов - Клюна: Anton "Beak" Miltenov
Антон Петров - Хамстера: Anton "Hamster" Petrov
Даниел Димитров - Релето: Daniel "Relay" Dimitrov
Димитър Димитров - Маймуняка: Dimitar "Monkey" Dimitrov
Димитър Желязков - Очите: Dimitar "Eyes" Zhelyazkov
Георги Георгиев - Пурата: Georgi "Cigar" Georgiev
Иво Разложки - Тихия: Ivo "Quiet" Razlozhki
Иван Тодоров - Призрака: Ivan "Ghost" Todorov
Прокопи Прокопиев - Културиста: Prokopi "Body-Builder" Prokopiev

И т.н.

(Снимка: Skat.bg)

P.S. Политици (пак по азбучен ред):

Ахмед Доган - Сокола: Ahmed "Falcon" Dogan
Бойко Борисов - Бате Бойко: Boyko "Uncle Boyko" Borissov (нямам по-подходящо хрумване за "бате"...); варианти: Boyko "Fireman" Borissov; Boyko "Batman" Borissov;
Георги Първанов - Гоце: Georgi "Gotse" Parvanov
Иван Костов - Командира: Ivan "Commander" Kostov

ЧНГ, екскрибиционисти!

2010-01-06T12:02:00.002+02:00

ЧНГ! С пожелания за...? Може би повече "екскрибиционизъм" и "неконтролируеми страсти" в света новото "опасно и заразно зло".

(Последното е по мотиви от миналогодишен Кеворкян. Подробности - тук.)

Струва ми се удачно тази година да започне медийно. Просто има нещо безкрайно вълнуващо в говоренето за вчерашното убийство на "скандалния журналист и радиоводещ" Боби Цанков. (Да, това е клишето - телевизиите, вестниците и радиата на народа вече успяха да ми го втълпят.) Вълнуващо беше например "извънредното издание" на новото шоу на Нова телевизия. Венета Райкова разказва, чете лична кореспонденция и плака в ефир. Бендът посвири. Публиката поръкопляска. Рекламите изтекоха. Ако медиите зависят от пазара, следователно, а тукашният пазар има проблеми с публицистиката, то мястото на последната може да бъде само в свежите ток шоута с елементи на риалити. Такъв им бил късметът от новогодишната баница!

Вълнуващо е и това, че два централни национални всекидневника предпочитат да се занимават с дебелината на снежната покривка и надниците за бране на грах в Дания. Ето:

А погледнато отвън, нещата явно не вървят към промяна. Пак произведохме водеща новина за BBC: "Bulgaria Mafia Chronicler Killed":

Напразно ще се възразява, че Боби Цанков не е журналист, писател и т.н. Погледнете само селекцията на заглавия в селекцията на същото това BBC:

Светли и хубави празници на всички!

2009-12-23T23:47:00.003+02:00

Следва нещо, което съм публикувал и преди по различни поводи. Нека го използвам още веднъж, за да пожелая на всички свои приятели и случайни читатели светло посрещане на Рождество.

Моето внуче

(Тихо Чубра/Пенчо Славейков)

Аз имам внуче, дивно мило дете,
и то веднаж, преметнало ръцете
около мойта шия, ме запита:
"Да беше жив Христос и като скита
тук на земята, вуйко, ако мине
по нашенско, - къде ще се отбие
да си почине?"
Мое свидно дете,
Христос е жив. И често него лете
са виждали по нашенско да ходи,
когато зреят ниви хлебородни
и с тиха ги усмивка благославя.
Но той не се отбива, не остава
тук никъде, ни в град, нито на село.
Той отминава, свел скърбящо чело
в мълчание. Навред е тук студено
и неприветно. Няма уморено
сърце подслона во сърца корави.
Какво Христос по нашенско ще прави -
отдето са на земната тревога
безумствата пропъдили и бога!
По нашенско са небесата низки;
и наште чувства само са огризки
от хляб, замесен с квасът на отрова...
Христос минава таз земя сурова, -
за другаде отива той с усмивка,
без да завърне тука на почивка.
Дечица само, дето поминува,
ако съзре, той тихо ги целува -
тях, праведните в тая земя грешна...

- Той досега не те ли нейде срещна?

(април 1909 г.)

(Изображение: Libvar.bg)

Държавен глава и главен редактор

2009-12-19T21:50:00.002+02:00

За тези, които са гледали "предколедното обръщение" на Първанов в "Панорама" по БНТ вчера, вече има нова чуденка: що е то главен държавен редактор. Ето за какво става въпрос:

В последните месец – два аз съм редактирал много от тези съвместни позиции, които бяха обявени след това от премиера – за разговорите с руснаците по енергийните проекти, за позицията ни за Македония и др. Лично аз съм ги редактирал, точно защото искам това правителство да успява, искам институциите в България да успяват.

Що се отнася до неправомерното поглъщане на власт, политическата история познава премного и страшно интересни прецеденти. Така че в това отношение Първанов вече не ме вълнува. Не ме вълнуват и причините за неговата жажда за авторитет. Той е рожба на фундаментална конституционна грешка - имам предвид комбинацията между пряк мажоритарен вот и де юре лишената от власт президентска институция - и не би могъл да се държи другояче. Докато има кой да го търпи, нека си редакторства.

Но няма да му дам възможност да редактира личния ми дневен ред. Сега ще си послужа с един пример за негативно политическо действие: и тази година няма да заплатя "своето левче" за вдъхновената от него т.нар. "Българска Коледа". Вероятно това подлежи на укор от морална гледна точка. Произходът на парите наистина няма значение, когато с тях може да се извърши нещо действително полезно. Струва ми се обаче, че в политически смисъл съм донякъде изряден. Просто смятам, че редакторските претенции на този човек са погрешни, нахални и - най-важното - нарушават дадения политически порядък. Нямам намерение да му помагам да ги осъществи. Не и с месечната си телефонна сметка.

(Изображение: Капитал)

23,000+ vs. 150-200

2009-12-18T14:10:00.002+02:00

Такова е съотношението между българи и турци. Казано условно и (поне засега) във Фейсбук - в групите "за" и "против" таковането на България.

Това го пиша на сметката на телевизиите на народа. И много се радвам, че се случва тъкмо сега, когато се подгрява референдумът за турските новини. Да не говорим, че турският премиер бил разговарял с Бойко Борисов и се оплакал, че в България се увеличавали антитурските изказвания. За да се реши проблемът, нужно е да се открие причината. За мен причината е ясна и затова просто бих искал да благодаря на невероятните новинарски екипи на Нова телевизия и bTV. Донякъде ги разбирам: като нямаш достатъчно лайф риалити, просто трябва да навреш нещо такова в пресъхналите муцуни на аудиторията.

Всичко това в крайна сметка ще се превърне в прекрасна илюстрация изобщо на злокачествено изменения дневен ред на проблемите в тази държава. Една бедна и всъщност адски мизерна държава, на която най-важните й проблеми са... македонските учебници по история и новините на турски език по БНТ. Смях.

(Снимка: Edinzavet.wordpress.com)