За прасетата и хората

На разгърдената, разпищолена, успешно продаваема и дебелашка медийна глупост трябва да се дава отпор. Не защото от това има някакъв практически смисъл - глупостите, които се продават добре, така или иначе ще се продават добре, докато не поумнеят купувачите. Смисълът е в поддържането на добра лична хигиена на духа. Затова искам да напиша няколко думи за "Смешния плач за прасето" (Мартин Карбовски).

Снимка: Razkritia.com

Ще пропусна между другото иронията, че тъкмо този автор се занимава с темата за прасето. (Пък и може би разликата е в това, че във втория случай става въпрос за малко декоративно прасенце.) Какво ни казва всъщност материалът? Първо, "бъдете последователни - спрете милионите свински погребения преди и след Коледа"; второ, "спрете да се гирижте за прасетата, а да забравяте за съдбата на Стоян Балтов например. За двете деца, убити пред дискотека "Соло"."

Струва ми се, че трябва да си пълен морален импотент, за да не виждаш нищо извратено в измъчването и убиването на животно за забавление. (Да, личното ми убеждение е, че това е извратено винаги, когато човек се забавлява, докато убива - независимо дали убива с удоволствие за прехрана или убива само за удоволствие.) По-страшно обаче е второто - вечното натякване, че проблемите с правата на животните са бял кахър, защото има далеч по-сериозни проблеми с опазването на човешките права. Пази Боже да си около въпросния автор и да кажеш някоя добра дума за "Четири лапи", "Sofia Animal Rescue" и т.н. - неизбежно ще се окажеш лицемер, изверг, национален предател и какво ли още не.

Малко подробности от страницата на "Четири лапи"

Тъкмо това градиране на проблемите обаче представлява безмерна глупост. Оказва се, че едни проблеми не трябва да бъдат решавани, преди да бъдат решени други проблеми. По-точно: че никой няма право да решава никакви второстепенни проблеми, докато всички първостепенни проблеми не са били решени веднъж завинаги. С две думи, докато страдат хората, страданията на не-хората могат да се пръждосват по дяволите.

Пропускам съображението, че престъпления срещу личността се извършват например в САЩ и при това на никого не е хрумвало да оспорва моралното право на HSUS да извършва дейност. По-важното е, че съхраняването на правата във всички сфери на правораздаване е проблем, който никога няма да бъде решен напълно (както е известно, не и на тоя свят). Няма как, значи, едни сфери на правораздаване да стоят в режим на изчакване, за да могат, видите ли, други да цъфнат и вържат.

Подобно градиране е подчинено на удивителна интелектуална неспособност за превъзмогване на идола на "базите" и "надстройките" и всъщност е страшно марксистко. Направо по бедняшки марксистко! Нали си спомняте? Ако "материалната база" на обществото не е о'кей, разни там работи като изкуства и прочие могат да си гледат работата; първо трябва да се мисли за корема, а чак после - за главата. Мисля си, че докато не се пресече тази дебелашка страст за степенуване на потребностите, защитниците на животните винаги ще свършват като лицемери. Какъвто съм в този смисъл и аз.

Да гласуваш или не?

Изображение: Pressclub.bg

Да се гласува утре може би няма да е много приятно, но и няма да бъде съвсем лишено от смисъл. За хората, които не подкрепят нито един от двамата кандидат-президенти, изборът действително ще бъде труден. Хипотетично, ако един гласоподавател не харесва нито Ивайло Калфин, нито Росен Плевнелиев, окончателно решение трябва да се вземе с чисто рационални средства, защото никакво политическо пристрастие не може да наклони везната в полза на единия или на другия кандидат.

В общи линии ми се струва, че сили трябва да премерят две позиции: една принципна политическа и една конкретна геополитическа. Принципната политическа позиция се състои в това, че не бива да се допуска партийна концентрация на власти; следователно като кандидат на ГЕРБ Росен Плевнелиев трябва да загуби, за да се поддържа балансът. По думите на "дядото на нацията": "власт власт спира". Геополитически погледнато пък в лицето на Ивайло Калфин разполагаме с кандидат, който вече е засвидетелствал симпатии към енергийната политика на своя предшественик Георги Първанов. Калфин следователно трябва или не трябва да бъде подкрепен в зависимост от това дали гласоподавателят подкрепя или не подкрепя създаването на втора атомна и т.н.

Това значително опростява нещата. Съпоставяйки тези алтернативи, всеки може да реши за кого да гласува и даже да гласува с желание.

На втори прочит даже ми се струва, че аргументът за концентрацията на властите леко куца. Да не забравяме, че президентската институция по закон не е никакъв център на власт. (Напротив, превръщането на президентската институция в псевдо-легитимен център на власт е най-сериозната критика, която може да се отправи към вече оттичащите мандати на Георги Първанов.) Доколкото ми е известно от историята, политическите науки и нашата конституция, политическите власти тук са три и се конституират взаимно. Един парламент  може да състави правителство в съответствие с наличното парламентарно мнозинство и вероятно всички ще се съгласят, че това не води до преяждане с власт. За какво преяждане с власт следователно може да става дума, ако едно парламентарно мнозинство излъчи успешни кандидати за президент и вицепрезидент?

Както отбелязах в началото, разсъжденията ми са съвършено безпристрастни. Просто се опитвам да взема някакво разумно решение за утре. Тъй като няколко пъти се хвърлях от едната крайност в другата, реших да обмисля спокойно нещата. И измислих това.

Избори 2011

Разликата между това...

Изображение: Denis Lopatin via Facebook

и това...

Колаж: авторът

е твърде малка.

Голата истина за тоалевизорите

Вълнението във Фейсбук страничката на едно от иначе хубавите предавания на БНТ е трогателно. Разбирам ги - искат да се защитят, но сякаш повече разбирам сравнението за публичния дом на Светльо Витков. И го казвам без всякакви предизборни пристрастия - честно! Просто напоследък рекламите започнаха да ми идват в повече. И, много меко казано, намирам за отвратително превръщането на редакционните съдържания в рекламни блокове. Това удря поне два звучни шамара на публиката: първо, допуска се, че политическите кандидатури могат да се продават в телепазарни прозорци; второ, оказва се, че достъп до тия телепазарни прозорци имат само платежоспособните. В такъв случай само аз ли съм объркан от глупавото предупреждение, че "купуването и продаването на гласове е престъпление"?!

Но както и да е - обратно на Светльо Витков и БНТ. Най-напред водещата на Референдум беше обвинена, че не е направила уточнение за таксите участие на кандидатите в т.нар. предизборен дебат на БНТ. Честно казано, разбирам я - какво по-срамно за един (добър) журналист от това  да си продава предаването? После Светльо Витков сравни репликите във въпросния дебат с реплики в порно филм - това го разбирам още по-добре. Най-сетне от Референдум започнаха буквално да припомнят текста на закона - един вид измивайки си ръцете с това, че го спазват.

Това вече не го разбирам! Както писах и на тяхната стена - така се оправдават пред буквата на закона, но не и пред зрителя. Всеки човек в крайна сметка има разум и съвест. Ако се случи този човек да работи в публична медия, не виждам какво му пречи да възрази на правилата, ако те пречат на съвестта му. Справка - по света, но не и у нас. Казано съвсем просто: колеги, ако имате позиция, защо поне не я заявите? Този въпрос има три възможни отговора: (1) нямате позиция; (2) нямате нищо против закона в сегашния му вид; (3) не приемате закона в сегашния му вид, но не смеете да го заявите публично. За съжаление и в трите случая губите/губим - както медията, така и зрителите.

В крайна сметка ни остават минимум две неща. Първо, възможност за лесна ориентация в президентските кандидатури: от групата на читавите най-читави явно са медийните аутсайдери. Те поне не са за продан. Второто нещо, което остава, е чисто голата истина за българските "тоалевизори". Ето я:

Изображение: Denis Lopatin, via Facebook

Предизборен клип на двойката Пиреос-Уницеф

Не искам да коментирам, защото ми е... скучно. (А скуката е едно такова гадно състояние - спомням си от Хайдегер.) Както и да е, клиповете следват:

news.bbc.co.uk, 02.10.2011

Лице на българския туризъм

За него може да се говори много - имам предвид туризма. У нас например хлябът в ресторанта се заплаща: непрепечените филийки по правило струват 0.10 лв., а препечените - 0.20. Някъде ще ви поискат пари дои за лимончето в чая - тази година ми се случи във Варвара (хотел "Варвара"), където ме таксуваха 0.30 лв. допълнително към чая за 0.80 лв. Вода безплатно няма да получите в никакъв случай. Хотелите по правило са със странна архитектура, стените често са от гипсокартон - молете се съседите ви да не хъркат! (В гореспоменатия хотел ние нямахме този късмет...) Можете да се натровите, можете да се удавите в незаконни басейни, нечистотиите се изливат направо в морето, а по плажа току виж сте се натъкнали на трупове на делфини. Готина играчка за децата. Ако сте от чужбина, могат да ви изоставят на летището, защото туроператорът изобщо не е платил билетите.

Впрочем през цялото време не става ясно защо тези туристи изобщо са били доставени в България, щом плащане не е било извършено! В този смисъл най-големият виновник за целия цирк остава т.нар. "национален превозвач" Bulgaria Air - компания, спрямо която прилагам стратегията си за Лукойл: по-добре малко по-скъпо, но на всяка цена от друг търговец.

Накрая едно от лицата на българския туризъм ще се появи по медиите, за да се жалва колко несправедливо е всичко това, защото "България е най-хубавата страна на света", "като нашата природа няма друга по света" и "храната ни е чудна", но с уговорката, че "гафове стават по принцип навсякъде".

Ето го и него - председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация г-н Благой Рагин, родом от с. Ярлово. Видетото долу дава отговор и на въпроса защо Рагин с такъв ентусиазъм предложи на "братушките" безплатни почивки на Черно море догодина, докато туристите от Финландия бяха оставени да се оправят така, както само Финландия може да ги оправи.

На фона на този председател, струва ми се, всеки може сам да си направи изводите за манталитета на българския туристически бизнес.

Моят кандидат в точки и подточки

Yellow Pinkie

Набързо нахвърлях част от предизборната програма на своя идеален въображаем кандидат-президент. Тя е съобразена с разбиранията ми за конституционния смисъл на институцията "държавен глава" в (парламентарната република) България. Практическият ни опит от последните 15-ина години показва, че повтарянето на тези самоочевидни истини не е напълно лишено от смисъл.

Ето как изглежда програмата в конспективен вид:

1. През целия си мандат не ще изгубя съзнание, че живеем в условия на парламентарна република. 

2. Ще бъда отговорен президент, т.е. няма да върша неща, които не са моя отговорност по конституция и за които никой никога не може да ми потърси никаква отговорност. 

3. В тази връзка няма да безотговорно да обещавам нищо във връзка със следното (вж. тук, тук и/или тук, но не само): 

3.1. подобряване на икономическата среда;
3.2. борбата с битовата и/или организираната престъпност;
3.3. данъчната политика;
3.4. социалната политика;
3.5. пенсионната реформа;
3.6. реформата на съдебната власт;
3.7. борбата с монополите;
3.8. здравеопазването;
3.9. енергийната политика на страната. 

4. Изобщо тържествено обещавам и се заклевам, че в никакъв момент няма да си въобразя, че президентската институция е част от изпълнителната власт в нашата, повтарям, парламентарна република. 

5. Няма да ловувам. Гадно е поне според някои българи, а аз желая да бъда президент на всички българи. 

6. Декларирам, че освен руски говоря отлично поне един чужд език.

Седесарски шутове?

Когато загубя ориентация и престана да разбирам кой в кой отбор играе, вестниците са ми достатъчни. Бърз преглед на водещи заглавия в тиражни издания и проблемът е решен. Похвалите и клетвите са моят последен и най-сигурен политически ветропоказател! В този смисъл оставям следващите изображения без коментар. Само ще изразя скромното си съжаление, че ни (ми?) липсва нормално политическо дясно - както и нормално политическо ляво.

Стандарт

Монитор

Храна за размисъл: Mediapool

Из историята на българската (политическа) химнография

Че има развитие, има, но не съм сигурен дали е в положителна посока. Както се забелязва от примерите долу, на равнище текст нещата си остават горе-долу същите; в музикално отношение обаче (да ме прощава Митко Щерев...) работите отиват на зле.

Указания за слушане: първо изслушайте произведенията едно след друго; след това си пуснете и трите клипа едновременно и увеличете звука - получава се уникален микс!

1. Някъде през 1970-те или 1980-те - "Слава на нашата партия":



2. Пак същия период, но вероятно по-късно от горния пример - "На партията":



3. 2011 г., химн на ГЕРБ - "Герб, ти си надежда, с теб е нашта [sic] вяра":