Тогава разбрахме, че не сме напуснали родината си

Както очаквах, от Труд се включиха с дописка за книгата на Сибиле Левичаров. "'Апостолов' или жилото на омразата" - така е озаглавила материала си Патриция Николова. Една определена група от контактите ми във Фейсбук са много щастливи. Впрочем става въпрос за млади и изключително добре образовани млади хора. "Добре, че стигна до медиите", казват. Левичаров била грозна и незадоволена жена; атавизъм някакъв; мръсница. Всичко било кампания, която цели да ни комплексира и да ни накара да напуснем Балканите и да отидем там - на Запад. Гадна Германия: първо "митът за Батак", сега това. Те пък да не би да са нещо повече. "Вижте само как й трепери долната устна, когато говори за България". В Македония само това чакали - сега щели да преведат книгата и да й се радват. И тъй нататък...

Опитах се да разговарям с тях. Бях наречен "постмодерен либерал" (или нещо такова) и мазохист, който "цвили от удоволствие" всеки път, когато се гаврят с родината му. Ако на мен ми било приятно някой да нарича българките "курви", на тях не им било приятно. Подмятат, че българките били известни като "едни от най-верните жени на света".

На едно място, доколкото си спомням, героинята на Левичаров казва за баща си следното: "Тогава ние разбрахме, че не сме изгубили никакъв баща. Бяхме изгубили просто един глупав българин". Известно ми е, че това е литература и затова гледам да не се засягам много-много. Кога ли обаче младите и добре образовани млади хора, за които споменах - те наистина са такива, - ще променят нашата страна до такава неузнаваема степен, че на някого ще му се прииска да напише: "Тогава разбрах, че не съм напуснал родината си. Просто бях напуснал една глупава България".

При това - без литературни претенции.

(Снимка: Liternet.bg)

Бареков в тога и говори

Ето как засукват първо информационно-технологично мляко възпитаниците на Специализираното училище по библиотекознание и информационни технологии в София. Ако питате мен - голям срам. Ако питате тях - нещо явно много култово, защото, гледам, още си държат клипчето на първа страница в сайта...

Но - здраве да е! Слушайте Барека и си правете лични блогове и профили във Фейсбук. Така ще произвеждате новини пред много по-голяма аудитория от тази, от която се възползва той.

P.S. Впрочем като смислена алтернатива на безсмислените схващания на Бареков за блогърстването - и най-вече за оправяне на вкуса - предлагам "Медийната мушмула е сладка за властта" на Иво Инджев.

За летището с любов

Уважаема администрация на летище София,

Понякога не знам дали страдате от някаква ендемична балкано-българска неефективност или сте просто проклети по нашенски. Колкото по-често ми се налага да се занимавам с вас, толкова повече си мисля, че е второто. Но да не обобщавам, защото май винаги има изключения.

В главата ми се въртят няколко съвета, които със сигурност биха ви помогнали да бъдете по-полезни на своите клиенти - сиреч на нас, пътниците. Става въпрос за съвсем елементарни неща. Ето, вижте:

1. Поговорете със служителите от паспортен контрол и се опитайте да ги убедите, че не бива да говорят на "ти" на пристигащите - дори когато последните са в нарушение на някакви правила. Някак си не е приятно да кацнеш, да си приготвиш паспорта, да се улисаш в телефонен разговор пред гишето за паспортен контрол и да ти кажат: "А бележката отпред виде ли я?!" ("бележката" е всъщност каринка на мобилен телефон с червен хикс отгоре).
2. Опитайте се да убедите служителите от подземния паркинг, че не би било зле да се опитват да поддържат някакъв ред. Практиката да се паркира извън паркоместата - трогателна рожба на мисленето някакви хора, според които от първо ниво се стига до терминала по-бързо, отколкото от четвърто - става все по-досадна (клик).
3. Ето ви и една относително проста рецепта да помогнете на чужденците (пред които, разбира се, не трябва да се излагаме) да избегнат проблемните такстита: измислете някакво кратко съобщение, което да се върти по уредбата на изхода на терминала. Че "нормалните" таксита кротко си чакат вдясно от изхода например - или нещо от сорта.

Както виждате - прости работи. Почти съм сигурен, че няма да сбъркате, ако ме послушате. Пък ако решите и някой ден да си оправите рухналата козирка на новия терминал, да премахнете загражденията и да отприщите подивялата тълпа да пуши на воля, цена няма да имате!

(Снимка: авторът, 1 септември т.г.)

The Wombles: Great Uncle Bulgaria

The Wombles са малки приказни същества, които се занимават със събиране и оползотворяване на отпадъци. Шоуто е популярно във Великобритания през 60-те и 70-те години на миналия век и тече по първи канал на BBC. Смята се, че Елизабет Бересфорд - авторката на поредицата - е имала много напредничави идеи за времето си и е научила малките британчета на хубави неща.

Водачът и, така да се каже, главният идеолог на цялата работа с рециклирането Бересфорд кръщава Great Uncle Bulgaria, "чичо България". Каква ирония и, същевременно, колко подходящо... Но филмчето е супер. Ако и вие като мен реагирате с усмивка на всяка фраза от типа на "Is that you, Bulgaria?", "I'm so sorry, Great Uncle Bulgaria...", със сигурност ще ви хареса!

Излишен свят

Спомняте ли си протестите в Копенхаген заради дванадесетте карикатури на Мохамед?

Два свята, както се казва, единият е излишен.

А сега погледнете през тези очила на новината, че общинска полиция ще чака Давид Черни в Пловдив.

Два свята--единият наистина е излишен...

А наскоро даже се опитваха да ни убеждават, че българите са не просто европейци, ами "първите европейци"!

(Снимки: Z.about.com; News.bg)

Няколко въпроса към пловдивския кмет

Славчо Атанасов щял да забрани на Давид Черни да участва в проекта "Отражения от бъдещето" на пловдивския художник Емил Миразчиев. Току-що чух по Дарик въпросния Славчо Атанасов да аргументира решението си горе-долу така: изкуството трябвало да възпитава в дух на добро и патриотизъм; работите на Черни не отговарят на това условие, следователно Черни няма място в Пловдив.

Бих искал да отправя към Славчо Атанасов следните няколко прости въпроса:

1) На основание на какво точно решение, правилник или закон Славчо Атанасов ще забрани достъпа на Давид Черни до изложбата в Пловдив?

2) Знае ли Славчо Атанасов за кои политически режими в Европа през 20 век е характерно схващането, че "изкуството трябва да възпитава" и то "в дух на патриотизъм"?

3) Досеща ли се Славчо Атанасов за какъв тип политически режими е присъщо да налагат  ограничения върху свободата на придвижване и местопребиваване на идеологически основания?

Надявам се, че се досеща. Но като го гледам, май не се досеща...

(Снимка: Dariknews.bg)