Блогът на Мартин Осиковски

28 октомври 2009

Тогава разбрахме, че не сме напуснали родината си

Както очаквах, от Труд се включиха с дописка за книгата на Сибиле Левичаров. "'Апостолов' или жилото на омразата" - така е озаглавила материала си Патриция Николова. Една определена група от контактите ми във Фейсбук са много щастливи. Впрочем става въпрос за млади и изключително добре образовани млади хора. "Добре, че стигна до медиите", казват. Левичаров била грозна и незадоволена жена; атавизъм някакъв; мръсница. Всичко било кампания, която цели да ни комплексира и да ни накара да напуснем Балканите и да отидем там - на Запад. Гадна Германия: първо "митът за Батак", сега това. Те пък да не би да са нещо повече. "Вижте само как й трепери долната устна, когато говори за България". В Македония само това чакали - сега щели да преведат книгата и да й се радват. И тъй нататък...

Опитах се да разговарям с тях. Бях наречен "постмодерен либерал" (или нещо такова) и мазохист, който "цвили от удоволствие" всеки път, когато се гаврят с родината му. Ако на мен ми било приятно някой да нарича българките "курви", на тях не им било приятно. Подмятат, че българките били известни като "едни от най-верните жени на света".

На едно място, доколкото си спомням, героинята на Левичаров казва за баща си следното: "Тогава ние разбрахме, че не сме изгубили никакъв баща. Бяхме изгубили просто един глупав българин". Известно ми е, че това е литература и затова гледам да не се засягам много-много. Кога ли обаче младите и добре образовани млади хора, за които споменах - те наистина са такива, - ще променят нашата страна до такава неузнаваема степен, че на някого ще му се прииска да напише: "Тогава разбрах, че не съм напуснал родината си. Просто бях напуснал една глупава България".

При това - без литературни претенции.

(Снимка: Liternet.bg)

20 октомври 2009

Бареков в тога и говори

Ето как засукват първо информационно-технологично мляко възпитаниците на Специализираното училище по библиотекознание и информационни технологии в София. Ако питате мен - голям срам. Ако питате тях - нещо явно много култово, защото, гледам, още си държат клипчето на първа страница в сайта...

Но - здраве да е! Слушайте Барека и си правете лични блогове и профили във Фейсбук. Така ще произвеждате новини пред много по-голяма аудитория от тази, от която се възползва той.


P.S. Впрочем като смислена алтернатива на безсмислените схващания на Бареков за блогърстването - и най-вече за оправяне на вкуса - предлагам "Медийната мушмула е сладка за властта" на Иво Инджев.

15 октомври 2009

За летището с любов

Уважаема администрация на летище София,

Понякога не знам дали страдате от някаква ендемична балкано-българска неефективност или сте просто проклети по нашенски. Колкото по-често ми се налага да се занимавам с вас, толкова повече си мисля, че е второто. Но да не обобщавам, защото май винаги има изключения.

В главата ми се въртят няколко съвета, които със сигурност биха ви помогнали да бъдете по-полезни на своите клиенти - сиреч на нас, пътниците. Става въпрос за съвсем елементарни неща. Ето, вижте:
  1. Поговорете със служителите от паспортен контрол и се опитайте да ги убедите, че не бива да говорят на "ти" на пристигащите - дори когато последните са в нарушение на някакви правила. Някак си не е приятно да кацнеш, да си приготвиш паспорта, да се улисаш в телефонен разговор пред гишето за паспортен контрол и да ти кажат: "А бележката отпред виде ли я?!" ("бележката" е всъщност каринка на мобилен телефон с червен хикс отгоре).
  2. Опитайте се да убедите служителите от подземния паркинг, че не би било зле да се опитват да поддържат някакъв ред. Практиката да се паркира извън паркоместата - трогателна рожба на мисленето някакви хора, според които от първо ниво се стига до терминала по-бързо, отколкото от четвърто - става все по-досадна (клик).
  3. Ето ви и една относително проста рецепта да помогнете на чужденците (пред които, разбира се, не трябва да се излагаме) да избегнат проблемните такстита: измислете някакво кратко съобщение, което да се върти по уредбата на изхода на терминала. Че "нормалните" таксита кротко си чакат вдясно от изхода например - или нещо от сорта.
Както виждате - прости работи. Почти съм сигурен, че няма да сбъркате, ако ме послушате. Пък ако решите и някой ден да си оправите рухналата козирка на новия терминал, да премахнете загражденията и да отприщите подивялата тълпа да пуши на воля, цена няма да имате!

(Снимка: авторът, 1 септември т.г.)

10 октомври 2009

The Wombles: Great Uncle Bulgaria

The Wombles са малки приказни същества, които се занимават със събиране и оползотворяване на отпадъци. Шоуто е популярно във Великобритания през 60-те и 70-те години на миналия век и тече по първи канал на BBC. Смята се, че Елизабет Бересфорд - авторката на поредицата - е имала много напредничави идеи за времето си и е научила малките британчета на хубави неща.

Водачът и, така да се каже, главният идеолог на цялата работа с рециклирането Бересфорд кръщава Great Uncle Bulgaria, "чичо България". Каква ирония и, същевременно, колко подходящо... Но филмчето е супер. Ако и вие като мен реагирате с усмивка на всяка фраза от типа на "Is that you, Bulgaria?", "I'm so sorry, Great Uncle Bulgaria...", със сигурност ще ви хареса!


09 октомври 2009

Излишен свят

Спомняте ли си протестите в Копенхаген заради дванадесетте карикатури на Мохамед?

Два свята, както се казва, единият е излишен.

А сега погледнете през тези очила на новината, че общинска полиция ще чака Давид Черни в Пловдив.

Два свята--единият наистина е излишен...

А наскоро даже се опитваха да ни убеждават, че българите са не просто европейци, ами "първите европейци"!


(Снимки: Z.about.com; News.bg)

07 октомври 2009

Няколко въпроса към пловдивския кмет

Славчо Атанасов щял да забрани на Давид Черни да участва в проекта "Отражения от бъдещето" на пловдивския художник Емил Миразчиев. Току-що чух по Дарик въпросния Славчо Атанасов да аргументира решението си горе-долу така: изкуството трябвало да възпитава в дух на добро и патриотизъм; работите на Черни не отговарят на това условие, следователно Черни няма място в Пловдив.

Бих искал да отправя към Славчо Атанасов следните няколко прости въпроса:

1) На основание на какво точно решение, правилник или закон Славчо Атанасов ще забрани достъпа на Давид Черни до изложбата в Пловдив?

2) Знае ли Славчо Атанасов за кои политически режими в Европа през 20 век е характерно схващането, че "изкуството трябва да възпитава" и то "в дух на патриотизъм"?

3) Досеща ли се Славчо Атанасов за какъв тип политически режими е присъщо да налагат  ограничения върху свободата на придвижване и местопребиваване на идеологически основания?

Надявам се, че се досеща. Но като го гледам, май не се досеща...

(Снимка: Dariknews.bg)