Блогът на Мартин Осиковски

23 януари 2019

Точка на дотягане

Спомням си, че регистрирах фейсбучния си профил точно преди десетилетие. Ако не бях професионално ангажиран с поддържането на няколко големи фейсбучни проекта (за щастие – нито един от тях в политическата сфера), отиващата си 2018 щеше да бъде годината, в която го закривам.

Не става въпрос за изтичането на потребителски данни – голям проблем, който в лично качество слабо ме вълнува. Просто през тази година достигнах точка на социално-медийно пресищане. (От разговори с приятели, колеги и познати знам, че има и други като мен.) Преситен съм от масовото разголване на политически вкусове и предпочитания; от безконечни коментари, които често превишават в пъти дължината на текста, към който се отнасят; от реакции, реакции на коментари и коментари на реакции, сведени до първосигналната хексада „харесвам/обичам/ха-ха/уау/тъжно-ми-е/яд-ме-е“. И най-важното: все не успявам да разбера как така съдбата на дадено споделено съдържание може да се решава от невидимата регулираща ръка на алгоритми и анонимни „къстъмър сървис“ агенти, за които никога не ще узнаем как, къде и кога са се обучили да вършат своите дела на „етични комисари“.

Всъщност този „свят на социалки“ става все по-скучен – понякога даже ми се струва, че поради това той си и отива. А всичко е скучно, защото е толкова предсказуемо. И как би могло да не е, щом като действията на потребителите сякаш също са се автоматизирали: ето, ние с лекота отгатваме предварително реакциите на „приятели“-те си на дадено събитие – а вероятно и успешно можем да предскажем същите по отношение на въображаеми бъдещи събития. Това е задушаваща среда на „дефолтни“ възгледи, в която силите на разговора, доводите, убеждението изглежда са напълно изчерпани.

Има хора, за които тази среда вече е непоносима – има и такива, за които тя тепърва ще става непоносима. Затова смятам, че медийни успехи в бъдеще ще жънат онези, които съумеят да уловят посоката, в която тя ще бъде обновена. От площадката на своята камбанария мога да предложа: добре е да се държат под око „човешки“ технологични алтернативи (например Reddit); както и комични форми и жанрове – особено меми, карикатури и брутална сатира (от типа на „Кой е Америка?“ на Саша Барон Коен). Да, цивилизованият спор се превръща в изключително трудно занимание, но пък пред осмиването, за сметка на това, се разкриват невероятно апетитни технологични хоризонти.

(365 думи за АЕЖ - България)