Блогът на Мартин Осиковски

29 октомври 2011

Да гласуваш или не?

Изображение: Pressclub.bg
Да се гласува утре може би няма да е много приятно, но и няма да бъде съвсем лишено от смисъл. За хората, които не подкрепят нито един от двамата кандидат-президенти, изборът действително ще бъде труден. Хипотетично, ако един гласоподавател не харесва нито Ивайло Калфин, нито Росен Плевнелиев, окончателно решение трябва да се вземе с чисто рационални средства, защото никакво политическо пристрастие не може да наклони везната в полза на единия или на другия кандидат.

В общи линии ми се струва, че сили трябва да премерят две позиции: една принципна политическа и една конкретна геополитическа. Принципната политическа позиция се състои в това, че не бива да се допуска партийна концентрация на власти; следователно като кандидат на ГЕРБ Росен Плевнелиев трябва да загуби, за да се поддържа балансът. По думите на "дядото на нацията": "власт власт спира". Геополитически погледнато пък в лицето на Ивайло Калфин разполагаме с кандидат, който вече е засвидетелствал симпатии към енергийната политика на своя предшественик Георги Първанов. Калфин следователно трябва или не трябва да бъде подкрепен в зависимост от това дали гласоподавателят подкрепя или не подкрепя създаването на втора атомна и т.н.

Това значително опростява нещата. Съпоставяйки тези алтернативи, всеки може да реши за кого да гласува и даже да гласува с желание.

На втори прочит даже ми се струва, че аргументът за концентрацията на властите леко куца. Да не забравяме, че президентската институция по закон не е никакъв център на власт. (Напротив, превръщането на президентската институция в псевдо-легитимен център на власт е най-сериозната критика, която може да се отправи към вече оттичащите мандати на Георги Първанов.) Доколкото ми е известно от историята, политическите науки и нашата конституция, политическите власти тук са три и се конституират взаимно. Един парламент  може да състави правителство в съответствие с наличното парламентарно мнозинство и вероятно всички ще се съгласят, че това не води до преяждане с власт. За какво преяждане с власт следователно може да става дума, ако едно парламентарно мнозинство излъчи успешни кандидати за президент и вицепрезидент?

Както отбелязах в началото, разсъжденията ми са съвършено безпристрастни. Просто се опитвам да взема някакво разумно решение за утре. Тъй като няколко пъти се хвърлях от едната крайност в другата, реших да обмисля спокойно нещата. И измислих това.

24 октомври 2011

Избори 2011

Разликата между това...

Изображение: Denis Lopatin via Facebook
и това...

Колаж: авторът
е твърде малка.

20 октомври 2011

Голата истина за тоалевизорите

Вълнението във Фейсбук страничката на едно от иначе хубавите предавания на БНТ е трогателно. Разбирам ги - искат да се защитят, но сякаш повече разбирам сравнението за публичния дом на Светльо Витков. И го казвам без всякакви предизборни пристрастия - честно! Просто напоследък рекламите започнаха да ми идват в повече. И, много меко казано, намирам за отвратително превръщането на редакционните съдържания в рекламни блокове. Това удря поне два звучни шамара на публиката: първо, допуска се, че политическите кандидатури могат да се продават в телепазарни прозорци; второ, оказва се, че достъп до тия телепазарни прозорци имат само платежоспособните. В такъв случай само аз ли съм объркан от глупавото предупреждение, че "купуването и продаването на гласове е престъпление"?!

Но както и да е - обратно на Светльо Витков и БНТ. Най-напред водещата на Референдум беше обвинена, че не е направила уточнение за таксите участие на кандидатите в т.нар. предизборен дебат на БНТ. Честно казано, разбирам я - какво по-срамно за един (добър) журналист от това  да си продава предаването? После Светльо Витков сравни репликите във въпросния дебат с реплики в порно филм - това го разбирам още по-добре. Най-сетне от Референдум започнаха буквално да припомнят текста на закона - един вид измивайки си ръцете с това, че го спазват.


Това вече не го разбирам! Както писах и на тяхната стена - така се оправдават пред буквата на закона, но не и пред зрителя. Всеки човек в крайна сметка има разум и съвест. Ако се случи този човек да работи в публична медия, не виждам какво му пречи да възрази на правилата, ако те пречат на съвестта му. Справка - по света, но не и у нас. Казано съвсем просто: колеги, ако имате позиция, защо поне не я заявите? Този въпрос има три възможни отговора: (1) нямате позиция; (2) нямате нищо против закона в сегашния му вид; (3) не приемате закона в сегашния му вид, но не смеете да го заявите публично. За съжаление и в трите случая губите/губим - както медията, така и зрителите.

В крайна сметка ни остават минимум две неща. Първо, възможност за лесна ориентация в президентските кандидатури: от групата на читавите най-читави явно са медийните аутсайдери. Те поне не са за продан. Второто нещо, което остава, е чисто голата истина за българските "тоалевизори". Ето я:

Изображение: Denis Lopatin, via Facebook

17 октомври 2011

Предизборен клип на двойката Пиреос-Уницеф

Не искам да коментирам, защото ми е... скучно. (А скуката е едно такова гадно състояние - спомням си от Хайдегер.) Както и да е, клиповете следват:



02 октомври 2011