Блогът на Мартин Осиковски

22 септември 2010

Да бягат ли музикантите?

Проф. Николов риторично пита "Да бягаме ли?" - и с право. Препоръчвам на всички безупречния му текст, който ми напомни за разказа на Емилия Дворянова:
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах" – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. [...]
На всички, които се чувстват в положението на автора, бих искал да кажа следното: българските музиканти всъщност никога не си отиват. Не и завинаги.  Това е най-странното и същевременно най-хубавото. На практика НМА "Панчо Владигеров" е най-доброто българско висше училище. Достатъчно е човек да се замисли колко много наши музиканти са се реализирали на световни сцени единствено с това, което са получили в Музикалното училище и в Академията. (Добре известно е, че такъв извод не може да се направи за никой друг български университет...) Но те винаги се завръщат. Може би е заради публиката. Или от някакво чувство за дълг. Със сигурност не е заради хонорарите. От българска сцена явно се емигрира по-турдно, отколкото от "Ръбъ" (по Иво Инджев). За щастие!

В този ред на мисли бих искал да благодаря на Максим Ешкенази, Симфоничния оркестър на БНР, Софийска филхармония, Колбърнския камерен оркестър и всички солисти за хубавия Фортисимо фест, който подариха на София.

16 септември 2010

Пряко от Софийския 3

Колко години трябва да си учил английски език, за да знаеш, че:

1) т.нар. 
quotes (т.е. "...") изглеждат по различен начин и имат малко различна функция от българските кавички (т.е. „...“);

2) когато се превежда буква по буква, резултатът не винаги е приятен за окото?

Задавам си тези въпроси всеки път, когато минавам покрай табелата на Информационния център във вътрешния двор на на СУ. По тази логика Карнеги Хол (например) би трябвало да е Hall Carnegie", а Крайст Чърч Колидж - College  „Christ Church". Не изкам да издребнявам, но повече грижа за правописа/пунктуацията никога не е излишна в един университет:

15 септември 2010

Пряко от Софийския 2

Вече съм споменавал за странния плакат на "Сите българе заедно" в таблото на историците пред 35-та аудитория на Софийския университет (партер, Северно крило). Той продължава да си мъдрува там - на чисто и под ключ, както се полага. А един стикер на Aktion-widerstand.de, "младите националдемократи на Германия", отскоро му прави компания. Ето:


Фактът, че подобни недоразумения могат да се видят по коридорите на нашия най-стар университет, говори най-малкото за лоша култура и липса на всякакъв ред. Това пък дава допълнително храна за размисъл по въпроса за окаяното финансово състояние на университета и за липсата на кандидат-студенти. Констатирам последното със съжаление, защото самият аз имам две дипломи от СУ.

03 септември 2010

Бързата работа - срам за майстора

Божидар Димитров е оптимист за културно-историческия туризъм у нас и информира за "огромни поклоннически групи", които са се насочили към Созопол. Тези дни и аз наминах оттам, за да сръбна направо от извора. Ако не друго, то поне разбрах, че вече си имаме "град на спасението". Освен това пак си припомних, че бързата работа е срам за майстора. Защото от развълнуваната община малко са прибързали със състяването на рекламните плакатчета. В резултат се е получил леко смешен превод на името на светеца и описанието на находката.

"Who ON EARTH is 'St. John PREDCHETA' [sic]?" - този въпрос вероятно се върти из обърканите англоговорящи глави на пилигримите. "St John the Baptist" ми се струва по-разбираемо за хора, които не говорят нашия език. Но кой да се сети... Другояче стоят нещата, когато си мислиш, че всички пътища водят към "Созополското Сити":


Тук също са се объркали с превода, но поне са спестили детайлите от "реликвария на Борисов":


Остава ми единствено да се надявам, че в случая общинарите са бързали повече от археолозите.