Блогът на Мартин Осиковски

24 март 2011

"Мира" и останалите, спите ли спокойно?

Пиршество за очите и радост за любопитните уши - това описание най-добре приляга на репортажите на ьТВ за кризата със заложниците в Сливен. Четците от екрана на телевизора кимаха разбиращо и безкрайно състрадателно с глави; Миролюба Бенатова беше навсякъде, по всяко време и даже на няколко места едновременно; живата връзка от мястото на събитието се оказа предпочитаният деликатес в менюто на всички сутрешни, обедни, вечерни и извънредни блокове на ьТВ.

Сигурен съм, че и по други телевизии е било и продължава да бъде същото. Аз просто имах нещастието да избера гореспоменатата. Предполагам, че през следващите дни репортерите ще насочат интереса си към съседи, колеги и приятели на нещастника. Вероятно ще ги питат що за човек е бил той. Ако имат късмет, в някакъв момент ще могат да изиграят и коронния си номер в съдебна зала с още по-безсмисления въпрос: "Стефане, кажи ни, моля те, защо го направи?".

Казвам "ако имат късмет", защото може и да нямат. Представете си, че този човек - впрочем какъвто и да е той и каквото и да е направил! - посегне на живота си; помислете си също, че той най-вероятно е изгледал цялата телевизионна помия, след като е прострелял охранителя в банката; в съвършено хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че всичко това изобщо го е подтикнало да задържи заложниците; и пак в хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че това, което телевизиите продължават да бълват в централните си емисии, ще изиграе много ключова роля за решението му да посегне или да не посегне на живота си. В крайна сметка Миролюба Бенатова току-що (му) го подсказа в прав текст: "Ако той реши да сложи край на живота си, това е негово право."

И така докато развиете български вариант на Стокхолмски синдром. Аз вече го развих. Затова просто искам да попитам: "Мира" и останалите, ще спите ли спокойно, ако се случи нещо? С радост ли ще си харчите заплатите, ако нещо вземе, че се случи? Следващия път пак ли ще заливате зрителите си до смърт с подробности и живи връзки, ако този път наистина нещо се случи?

(Изображение: Dandavats.com)

P.S. 25 март @ 17.45 - най-лошото не се случи; слава Богу. Въпросите в последния параграф продължават да ме вълнуват. Задавам ги отново - в бъдеще предварително време в миналото вместо просто в бъдеще време.

Щяхте ли?!

20 март 2011

Объркани в превода

Тези дни превключих изцяло на CNN

Усещането да гледаш новинари, които могат повече от това да повтарят предварително написан текст, и не забиват, когато трябва да мислят в ефир, е много приятно.

Що се отнася до тукашните... новинарстващи, те пак са се объркали в превода.

Явно все още липсва консенсус за български еквивалент на Odyssey Dawn. Забелязвам например, че в Нова телевизия започнаха с ритмичното, но безсмислено "Одисея Зора", след което се придвижиха към погрешното "Зората на Одисей"; в ьТВ пък започнаха с погрешното "Зората на Одисей", за да свършат с изящното двойно членуване на "Зората на Одисеята". Впрочем не е много ясно и какво точно се случва в Либия. Пак в ьТВ явно не правят разлика между "война" и "военна операция", защото новините за "Зората на Одисей/Одисеята" минават под темата за "войната в Либия" (вж. скрийншота долу)...


Всичко това ме навежда на мисълта, че един новинар трябва да мисли, когато си превежда/преписва новините. Но, разбира се, между "новинари" и "новинари" има разлика; точно както при кръстниците на специални операции - някои предпочитат имена като "Тиквите", "Перачите", "Лапачите" и т.н., а други - такива като "Зората на Одисея".

Нова телевизия - 1
Нова телевизия - 2
bTV - 1
bTV - 2

07 март 2011

Страдат ли кучетата?

В Странджанско пак "тричали" кучета. Ако ви е здрав стомахът, можете да погледнете за какво става дума на клипа тук.

Забелязвам, че форумците са разделени на два лагера: едни, според които в Странджанско живее подивяла балканска измет първо качество; и други, според които кучетата не страдат и даже им е приятно, защото "махат с опашки". Лично аз съм в първия лагер. Даже смятам, че и децата им ще станат като тях, и децата на техните деца - също. Защото битът със сигурност определя съзнанието - поне отчасти. Така че да си честитим младите бъдещи гласоподаватели и данъкоплатци.

А най-важното изобщо не е дали има явно нарушение на Закона за защита на животните, който забранява причиняването на "продължително или повтарящо се страдание на животно". Затова и не ме интересуват аргументите, според които на обесените кучета им е добре. Има много неща, които не подлежат на законодателна забрана, но са гадни. Никой не може да забрани на странджанлии да се мажат с нечистотии например. Затова ако странджанлии решат да се намажат с нечистотии и да дойдат на екскурзия в София, никой няма да ги глоби или арестува. Особено ако започнат да твърдят - во главе с кмета си!, - че и публичното намазване с нечистотии е древна и могъща "българска традиция".

Остава ми само надеждата, че хората от снимката нямат намерение да се мажат с нищо и да ни гостуват.

(Снимка: Razkritia.com)