Блогът на Мартин Осиковски

11 ноември 2016

WH2016 - интересни данни

Изключително интересни и показателни данни за резултатите от изборите за президент в САЩ, които събрах от профилите в Туитър на Торстън Бел (https://twitter.com/TorstenBell) и Майк Смитсън (https://twitter.com/MSmithsonPB):

1) Разпределение на електорални гласове в колегията спрямо "народен вот" (с потенциални граници на увеличаване на преднината по втория показател до 1.5-2% - окончателните данни ще бъдат известни вероятно през януари догодина):


2) Последни предизборни социолгически данни: големи разлики с окончателните резултати при разпределението на гласовете в колегията и в по-малка степен при "народния вот":


3) Промяна в предпочитанията според годишния доход: преливане вдясно от 16% и 6% в групите с най-ниски доходи:




10 ноември 2016

The Day after Trumporrow

След апоплексията, която се изля на страницата ми в Туитър вчера (и която продължава да се излива), идва времето за по-спокоен размисъл.

Мога да започна само със следната метафора: имало един човек, който от десетилетия живеел в една и съща къща. Къщата била стара и много неща трябвало да се ремонтират: покривът пропускал вода на няколко места, дограмите не били добре уплътнени и зимно време духало, тръбите за вода трябвало да се сменят поради течове. Години наред човекът обитавал дома си, без да се погрижи за ремонт, спомнял си за годините, в които къщата била по-нова и всичко било наред, и все повече се ядосвал. Един ден тръбите в кухнята се скъсали и станало наводнение: водата заляла всички уреди в помещенията на първия етаж и ги унищожила. Човекът се ядосал дотолкова, че взел нещата в свои ръце: наел строителна бригада, която пристигнала с тежка техника, и разрушила къщата. След почистването на строителните отпадъци, човекът потрил ръце над празния парцел: една къща, която прави такива бели, изглежда заслужавала единствено да бъде съборена. Човекът не бил щастлив, но се чувствал доволен.

"Системата", в която живеем, мога да оприлича само на такава напукана къща, а всички нас - които приемаме или отхвърляме "системата" - на обитатели, пред които стоят три възможни пътя: (1) да се заемем с основен ремонт на къщата, без да бутаме стените и без да разрушаваме основите; (2) да ангажираме строителна бригада, която просто да разруши всичко и да разчисти парцела, защото "така повече не може" и "няма смисъл" от никакви ремонти; (3) да игнорираме проблемите и да живеем в системата, като подлагаме легени под течовете, докато не се случи непоправимото.

Смятам себе си са привърженик на първия вариант. Същевременно знам, че има много, много хора, които предпочитат втория и даже имат аргумент: основите са грешно проектирани, няма смисъл да се ремонтира къща, която така или иначе ще рухне. Има и трета група (особено досадна, наистина): на обитателите, които не възразяват срещу непрестанното примъкване на легени, защото тъй или иначе дъждовният сезон скоро ще свърши, ще пекне слънце и ще можем да си живеем както преди. Според мен има смисъл да се спори само с хората от втората група; за съжаление знам, че те са толкова ядосани, че с тях не може да се спори; знам и това, че хората от третата група са склонни да разговарят, но пък от разговор с тях аз не намирам смисъл.

Ако образите на метафората ми са ясни и разбираеми, то има една дълга поредица от съвсем пресни събития в Европа и отвъд нея, които лесно могат да се запишат на сметката на втората група: референдумът във Великобритания от 23 юни; изборите за президент в САЩ от завчера; преди тях - например референдумът в Холандия от 7 април. И по-важно: предстои една още по-дълга поредица от събития, в които ще се сблъскат представители на същите три групи: избори във Франция и Германия догодина, референдум в Италия и избори в Австрия по-късно тази година.

"Къщата", която обитаваме в момента, е, разбира се, глобалният либерален политически порядък, установен след втората половина на миналия век. И политическите избори от изминаващата година, както и предстоящите политически избори в различни точки на света, ще решат съдбата на именно този "глобален либерален политически порядък". Той или ще бъде ремонтиран основно, или ще бъде унищожен. Шансове за неговото съхраняване в текущото му състояние не съществуват - независимо от това какви социологически данни "на кантар" ще се появят.

Тъй като аз съм сред хората, които се застъпват за необходимостта от ремонт, смятам, че най-напред трябва точно да се определи къде и как са се спукали тръбите, които трябва да се подменят, за да не стане наводнение. Според това, което виждам, тръбите са се спукали там, където е започнала хипертрофията на либералния елемент в глобалния либерален политически ред. "Твърде много свобода" - или нещо от този вид, - което по свой начин е увеличило налягането на водата дотолкова, че тръбите започват да се пропукват. Не искам да бъда разбран погрешно: смятам себе си за човек със съвършено либерални убеждения, но между либерализма, който аз познавам и обичам (Милтън и Лок), и поп-паважния либерализъм на днешния ден, има твърде малко общо. Понякога се забавлявам да си мисля какво биха сторили бащите-основатели Милтън и Лок, ако с машина на времето можехме да ги пренесем в XXI век, и се ужасявам от нещата, които ми хрумват. Действително има нещо непоносимо в комплексните механизми на "политическата коректност" (в най-широк възможен смисъл) - тя стига дотам, че превръща всички в една неразчленима, огромна, глобална безформена маса, в която накрай и страдат всички: и онези, които "политическата коректност" следва да предпазва, и другите, които роптаят срещу нея; първите - заради яда на вторите, а вторите - заради личното си усещане за ограничена свобода.

Второто нещо, което трябва да се определи, е как може да се извърши ремонтът. По този въпрос позицията ми е следната: гледам на либералния ред като на добродетел, която е златна среда между крайностите на два порока: авторитаризма на съвършената несвобода и хаоса на съвършената свобода. (По същия начин и добродетелта "щедрост" е средина между скъперничество и прахосничество, "мъжество" - между малодушие и свръхгневливост и т.н.) Съхраняването на либералния ред предполага, разбира се, опазване на правата и свободите - единия от двата компонента, - но и охраняване на "реда" - втория компонент, равен по тежест с първия. Ремонтът в нашия случай следва да се извърши върху втория елемент, като при това се действа внимателно, така че да не възникне неочаквана повреда в някоя от частите на първия.

Третото нещо, което трябва да се определи, са конкретните стъпки за извършване на въпросния основен ремонт. Тук вече думата имат майсторите, които аз единствено бих могъл да сравня и... избера. Това, в което съм сигурен, е, че тези, които познават само каменарския чук, както и онези, които могат да работят само с фините инструменти от ателието на часовникаря, няма да успеят да свършат никаква полезна работа.

18 август 2016

Въпроси около спирането на достъпа до Elsevier

Във връзка със съобщенията за спрения достъп до изданията на Elsevier, в главата ми се завъртат следните въпроси - истински въпроси, на които нямам отговор, и действително не задавам реторично:

  • Доколко е уместно заплащането на национален достъп до въпросните издания в размер на 7.9 млн лв./год. на фона на размера на годишния бюджет на разни институции в сферата на образованието и културата? Какво е процентното съотношение между тази такса и, да речем, годишния бюджет на ключова институция нато нашата Национална библиотека?
  • Как би следвало да се коментира фактът на изискуеми "такси за публикуване" в някои от подлежащите на идексация от Elsevier издания, както се вижда от следния пример:
  • Защо в разнообразните национални критерии за финансиране на проекти за научни изследвания (и пр.) показатели по базите Scopus и Web of Science, доколкото ми е известно, са заложени като безалтернативна възможност? Не съществуват ли и други бази данни, метриката по които да може да се приеме като атестат за определено качество? Има ли знание за обстоятелството, че Scopus и Web of Science са търговски марки в сферата на научната метрика редом с десетки останали - като например тези, които съм копирал в списъка след края на поста (маркирал съм в цвят възможностите, които се допускат към момента от националните критериални схеми)?
  • Ако съществуват и други възможности, не е ли по-уместно и по-евтино да се помисли за частичен абонамент за такива, различен за различните учебни заведения и в зависимост от доминиращия им профил? PubMed например ми звучи като логичен избор за един тип университети, а Humanities International Index - за други. Впрочем ето го и самия списък (неизчерпателен):

DATABASES AND INDEXING SERVICES

Ulrichsweb (Online)
HINARI

Association for Asian Studies
Bibliography of Asian Studies (Online)
De Gruyter Saur
IBZ - Internationale Bibliographie der Geistes- und Sozialwissenschaftlichen Zeitschriftenliteratur
Internationale Bibliographie der Rezensionen Geistes- und Sozialwissenschaftlicher Literatur

EBSCOhost
Academic Search Alumni Edition
Academic Search Complete
Academic Search Elite
Academic Search Premier
Advanced Placement Source
ATLA Religion (American Theological Library Association)
Biography Index: Past and Present (H.W. Wilson)
Book Review Digest Plus (H.W. Wilson)
Current Abstracts
EBSCO MegaFILE
EBSCO Periodicals Collection
Fiction Core Collection (H.W. Wilson)  
FRANCIS
Gender Studies Database
Graphic Novels Core Collection (H.W. Wilson)
Humanities & Social Sciences Index Retrospective: 1907-1984 (H.W. Wilson)
Humanities Abstracts (H.W. Wilson)
Humanities Full Text (H.W. Wilson)
Humanities Index (Online)
Humanities Index Retrospective: 1907-1984 (H.W. Wilson)
Humanities International Complete
Humanities International Index
Humanities Source
MasterFILE Complete
MasterFILE Elite
MasterFILE Premier
MasterFILE Select
Middle and Junior High School Core Collection (H.W. Wilson)
MLA International Bibliography (Modern Language Association)
New Testament Abstracts (Online)
Non-Book Materials Core Collection (H.W. Wilson)
Old Testament Abstracts (Online)
OmniFile Full Text Mega (H.W. Wilson)
Poetry & Short Story Reference Center
Readers' Guide Retrospective: 1890-1982 (H.W. Wilson)
Religion & Philosophy Collection
Russian Academy of Sciences Bibliographies
Social Sciences Index Retrospective: 1907-1983 (H.W. Wilson)
SocINDEX
SocINDEX with Full Text
Sociological Collection
The Philosopher's Index (Online)
TOC Premier (Table of Contents)
Women's Studies International

Elsevier BV
Scopus

Gale
Academic ASAP
Academic OneFile
Book Review Index
Book Review Index Plus
Criminal Justice Collection
Expanded Academic ASAP
General OneFile
General Reference Center
General Reference Center Gold
General Reference Centre International
InfoTrac Custom
InfoTrac Junior Edition
InfoTrac Student Edition
MLA International Bibliography (Modern Language Association)
Popular Magazines
Religion and Philosophy Collection
Student Resources in Context
World Scholar: Latin America & the Caribbean
National Library of Medicine
PubMed

OCLC
ArticleFirst
Book Review Digest (Online)
CSA Sociological Abstracts (Cambridge Scientific Abstracts)
Humanities Index (Online)
Periodical Abstracts

Ovid
The Philosopher's Index (Online)

Peeters Publishers
Repertoire Bibliographique de la Philosophie (Online)
Periodica Islamica

ProQuest
Academic Research Library
Discovery
CSA Social Services Abstracts (Cambridge Scientific Abstracts)
CSA Sociological Abstracts (Cambridge Scientific Abstracts)
FRANCIS
MLA International Bibliography (Modern Language Association)
Periodicals Index Online
Platinum Periodicals
Professional ProQuest Central
ProQuest Business Images Complete
ProQuest 5000
ProQuest 5000 International
ProQuest Central
ProQuest Religion
ProQuest Research Library
The Annual Bibliography of English Language and Literature (ABELL)
The Philosopher's Index (Online)
Worldwide Political Science Abstracts
Religious & Theological Abstracts
Religious & Theological Abstracts

Thomson Reuters
Arts & Humanities Citation Index
Current Contents
Web of Science

24 юли 2016

Когато фактите и истината нямат значение

Следват три скрийншота, които много добре илюстрират в какво "постфактическо/постистинно" състояние се намираме.

На първото изображение: фалшива снимка и фалшива новина; на второто изображение - информация за фалшивата снимка; на третото изображение - информация за фалшивата новина.

Информацията от второто и третото изображение в случая нямат значение, защото нищо не е в състояние да спре бобслея, засилен по нанадолнището на първата снимка.




01 февруари 2016

Гледни точки

Следват различни гледни точки към едни и същи събития през филтрите на различни медии.

СЪБИТИЕ №1:




СЪБИТИЕ №2:




28 януари 2016

Спокойно, "робство" е имало

Тежко е да се признае, трудно е да се осмисли, но историята (като всяка друга наука) е относителна. В историята (като във всяка друга наука) не може да има последна и окончателна истина. Щом като такава няма в геометрията и във физиката (Евклид и Лобачевски, Нютон и Айнщайн), значи няма и в историята. А интелектуалното преживяване от сблъсъка с алтернативните истини в полето на историческата наука е голямо предизвикателство. Защото, за разлика от физиката и математиката, историята се преживява и емоционално. Едно е да си блъскаш главата над Евклидови и неевклидови геометрии; и нещо съвсем друго - над алтернативни исторически истини. Но такива съществуват независимо от личната ни воля: "робството" на едни е "разцвет" за други; "възходът" на тези е "упадък" на онези; и т.н. Колко по-трудно само е да разбере човек, че скоростта на времето не е константа, а променлива; или че през две точки в пространството може да минава не една и само една, а безброй много прави!

Между другото, пробивите в историческата наука се правят тъкмо в полето на алтернативите. Един добър историк, общо взето, обикновено успява да осъществи пробив по два начина: (1) когато мисли наопаки на другите и успее да докаже, че е прав; и/или (2) когато започне да мисли върху нещо (да работи с извори), върху което никой друг не е размишлявал (да работи с непознати извори). Ако бях учител по история, нямаше да мога да измисля по-добро упражнение от това да карам учениците да работят с непознати извори и да пишат есета на исторически теми, в които да защитават противоположни гледни точки. Струва ми се, че това раздвижва и възбужда мисленето, че то е вход към самата същина на занаята на историка.


Вътрешният ни дебат за владичеството и робството (който периодично набъбва, за да се спихне набързо след това), е съвършено безсмислен от гледна точка на сериозната историческа наука. Просто етикетирането на периоди е най-незначителната част от работата на историка; етикетирането даже е чуждо на добрия професионалист. Неговата задача е да работи с извори, да разглежда детайлите им често под микроскоп, да обогатява слушателите и читателите си, като им разказва за находките си. Домът на историка са архивите, но за да разкаже смислена история, той трябва да живее там с години. Затова историята всъщност е кротка наука - пробивите в нея стават много бавно, с постоянство и трудолюбие. Понякога си мисля, че историкът е като обущар, който прави от изворите здрави кожени обувки (примерно Caterpillar), за да ги постави в картонената кутия на етикета. В крайна сметка важно е какви са обувките, картонената кутия е просто опаковка - обичам Caterpillar не заради красивите им кутии (те наистина са красиви), а заради разкошното съдържание на кутиите.


Прочее, дебатът "владичество или робство" е безсмислен - двете думи са страни на една и съща монета: владичество - някой те владее, робство - биваш владян от някого. (Освен ако не се има предвид тесният смисъл на термина "робство" в римското право, което е чисто безумие.) Така че, спокойно, робство е имало. Даже предлагам нова дума - за успкояване на страстите и единение на двата лагера: робовладичество.