За прасетата и хората

На разгърдената, разпищолена, успешно продаваема и дебелашка медийна глупост трябва да се дава отпор. Не защото от това има някакъв практически смисъл - глупостите, които се продават добре, така или иначе ще се продават добре, докато не поумнеят купувачите. Смисълът е в поддържането на добра лична хигиена на духа. Затова искам да напиша няколко думи за "Смешния плач за прасето" (Мартин Карбовски).

Снимка: Razkritia.com

Ще пропусна между другото иронията, че тъкмо този автор се занимава с темата за прасето. (Пък и може би разликата е в това, че във втория случай става въпрос за малко декоративно прасенце.) Какво ни казва всъщност материалът? Първо, "бъдете последователни - спрете милионите свински погребения преди и след Коледа"; второ, "спрете да се гирижте за прасетата, а да забравяте за съдбата на Стоян Балтов например. За двете деца, убити пред дискотека "Соло"."

Струва ми се, че трябва да си пълен морален импотент, за да не виждаш нищо извратено в измъчването и убиването на животно за забавление. (Да, личното ми убеждение е, че това е извратено винаги, когато човек се забавлява, докато убива - независимо дали убива с удоволствие за прехрана или убива само за удоволствие.) По-страшно обаче е второто - вечното натякване, че проблемите с правата на животните са бял кахър, защото има далеч по-сериозни проблеми с опазването на човешките права. Пази Боже да си около въпросния автор и да кажеш някоя добра дума за "Четири лапи", "Sofia Animal Rescue" и т.н. - неизбежно ще се окажеш лицемер, изверг, национален предател и какво ли още не.

Малко подробности от страницата на "Четири лапи"

Тъкмо това градиране на проблемите обаче представлява безмерна глупост. Оказва се, че едни проблеми не трябва да бъдат решавани, преди да бъдат решени други проблеми. По-точно: че никой няма право да решава никакви второстепенни проблеми, докато всички първостепенни проблеми не са били решени веднъж завинаги. С две думи, докато страдат хората, страданията на не-хората могат да се пръждосват по дяволите.

Пропускам съображението, че престъпления срещу личността се извършват например в САЩ и при това на никого не е хрумвало да оспорва моралното право на HSUS да извършва дейност. По-важното е, че съхраняването на правата във всички сфери на правораздаване е проблем, който никога няма да бъде решен напълно (както е известно, не и на тоя свят). Няма как, значи, едни сфери на правораздаване да стоят в режим на изчакване, за да могат, видите ли, други да цъфнат и вържат.

Подобно градиране е подчинено на удивителна интелектуална неспособност за превъзмогване на идола на "базите" и "надстройките" и всъщност е страшно марксистко. Направо по бедняшки марксистко! Нали си спомняте? Ако "материалната база" на обществото не е о'кей, разни там работи като изкуства и прочие могат да си гледат работата; първо трябва да се мисли за корема, а чак после - за главата. Мисля си, че докато не се пресече тази дебелашка страст за степенуване на потребностите, защитниците на животните винаги ще свършват като лицемери. Какъвто съм в този смисъл и аз.

Да гласуваш или не?

Изображение: Pressclub.bg

Да се гласува утре може би няма да е много приятно, но и няма да бъде съвсем лишено от смисъл. За хората, които не подкрепят нито един от двамата кандидат-президенти, изборът действително ще бъде труден. Хипотетично, ако един гласоподавател не харесва нито Ивайло Калфин, нито Росен Плевнелиев, окончателно решение трябва да се вземе с чисто рационални средства, защото никакво политическо пристрастие не може да наклони везната в полза на единия или на другия кандидат.

В общи линии ми се струва, че сили трябва да премерят две позиции: една принципна политическа и една конкретна геополитическа. Принципната политическа позиция се състои в това, че не бива да се допуска партийна концентрация на власти; следователно като кандидат на ГЕРБ Росен Плевнелиев трябва да загуби, за да се поддържа балансът. По думите на "дядото на нацията": "власт власт спира". Геополитически погледнато пък в лицето на Ивайло Калфин разполагаме с кандидат, който вече е засвидетелствал симпатии към енергийната политика на своя предшественик Георги Първанов. Калфин следователно трябва или не трябва да бъде подкрепен в зависимост от това дали гласоподавателят подкрепя или не подкрепя създаването на втора атомна и т.н.

Това значително опростява нещата. Съпоставяйки тези алтернативи, всеки може да реши за кого да гласува и даже да гласува с желание.

На втори прочит даже ми се струва, че аргументът за концентрацията на властите леко куца. Да не забравяме, че президентската институция по закон не е никакъв център на власт. (Напротив, превръщането на президентската институция в псевдо-легитимен център на власт е най-сериозната критика, която може да се отправи към вече оттичащите мандати на Георги Първанов.) Доколкото ми е известно от историята, политическите науки и нашата конституция, политическите власти тук са три и се конституират взаимно. Един парламент  може да състави правителство в съответствие с наличното парламентарно мнозинство и вероятно всички ще се съгласят, че това не води до преяждане с власт. За какво преяждане с власт следователно може да става дума, ако едно парламентарно мнозинство излъчи успешни кандидати за президент и вицепрезидент?

Както отбелязах в началото, разсъжденията ми са съвършено безпристрастни. Просто се опитвам да взема някакво разумно решение за утре. Тъй като няколко пъти се хвърлях от едната крайност в другата, реших да обмисля спокойно нещата. И измислих това.

Избори 2011

Разликата между това...

Изображение: Denis Lopatin via Facebook

и това...

Колаж: авторът

е твърде малка.

Голата истина за тоалевизорите

Вълнението във Фейсбук страничката на едно от иначе хубавите предавания на БНТ е трогателно. Разбирам ги - искат да се защитят, но сякаш повече разбирам сравнението за публичния дом на Светльо Витков. И го казвам без всякакви предизборни пристрастия - честно! Просто напоследък рекламите започнаха да ми идват в повече. И, много меко казано, намирам за отвратително превръщането на редакционните съдържания в рекламни блокове. Това удря поне два звучни шамара на публиката: първо, допуска се, че политическите кандидатури могат да се продават в телепазарни прозорци; второ, оказва се, че достъп до тия телепазарни прозорци имат само платежоспособните. В такъв случай само аз ли съм объркан от глупавото предупреждение, че "купуването и продаването на гласове е престъпление"?!

Но както и да е - обратно на Светльо Витков и БНТ. Най-напред водещата на Референдум беше обвинена, че не е направила уточнение за таксите участие на кандидатите в т.нар. предизборен дебат на БНТ. Честно казано, разбирам я - какво по-срамно за един (добър) журналист от това  да си продава предаването? После Светльо Витков сравни репликите във въпросния дебат с реплики в порно филм - това го разбирам още по-добре. Най-сетне от Референдум започнаха буквално да припомнят текста на закона - един вид измивайки си ръцете с това, че го спазват.

Това вече не го разбирам! Както писах и на тяхната стена - така се оправдават пред буквата на закона, но не и пред зрителя. Всеки човек в крайна сметка има разум и съвест. Ако се случи този човек да работи в публична медия, не виждам какво му пречи да възрази на правилата, ако те пречат на съвестта му. Справка - по света, но не и у нас. Казано съвсем просто: колеги, ако имате позиция, защо поне не я заявите? Този въпрос има три възможни отговора: (1) нямате позиция; (2) нямате нищо против закона в сегашния му вид; (3) не приемате закона в сегашния му вид, но не смеете да го заявите публично. За съжаление и в трите случая губите/губим - както медията, така и зрителите.

В крайна сметка ни остават минимум две неща. Първо, възможност за лесна ориентация в президентските кандидатури: от групата на читавите най-читави явно са медийните аутсайдери. Те поне не са за продан. Второто нещо, което остава, е чисто голата истина за българските "тоалевизори". Ето я:

Изображение: Denis Lopatin, via Facebook

Предизборен клип на двойката Пиреос-Уницеф

Не искам да коментирам, защото ми е... скучно. (А скуката е едно такова гадно състояние - спомням си от Хайдегер.) Както и да е, клиповете следват:

news.bbc.co.uk, 02.10.2011

Лице на българския туризъм

За него може да се говори много - имам предвид туризма. У нас например хлябът в ресторанта се заплаща: непрепечените филийки по правило струват 0.10 лв., а препечените - 0.20. Някъде ще ви поискат пари дои за лимончето в чая - тази година ми се случи във Варвара (хотел "Варвара"), където ме таксуваха 0.30 лв. допълнително към чая за 0.80 лв. Вода безплатно няма да получите в никакъв случай. Хотелите по правило са със странна архитектура, стените често са от гипсокартон - молете се съседите ви да не хъркат! (В гореспоменатия хотел ние нямахме този късмет...) Можете да се натровите, можете да се удавите в незаконни басейни, нечистотиите се изливат направо в морето, а по плажа току виж сте се натъкнали на трупове на делфини. Готина играчка за децата. Ако сте от чужбина, могат да ви изоставят на летището, защото туроператорът изобщо не е платил билетите.

Впрочем през цялото време не става ясно защо тези туристи изобщо са били доставени в България, щом плащане не е било извършено! В този смисъл най-големият виновник за целия цирк остава т.нар. "национален превозвач" Bulgaria Air - компания, спрямо която прилагам стратегията си за Лукойл: по-добре малко по-скъпо, но на всяка цена от друг търговец.

Накрая едно от лицата на българския туризъм ще се появи по медиите, за да се жалва колко несправедливо е всичко това, защото "България е най-хубавата страна на света", "като нашата природа няма друга по света" и "храната ни е чудна", но с уговорката, че "гафове стават по принцип навсякъде".

Ето го и него - председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация г-н Благой Рагин, родом от с. Ярлово. Видетото долу дава отговор и на въпроса защо Рагин с такъв ентусиазъм предложи на "братушките" безплатни почивки на Черно море догодина, докато туристите от Финландия бяха оставени да се оправят така, както само Финландия може да ги оправи.

На фона на този председател, струва ми се, всеки може сам да си направи изводите за манталитета на българския туристически бизнес.

Моят кандидат в точки и подточки

Yellow Pinkie

Набързо нахвърлях част от предизборната програма на своя идеален въображаем кандидат-президент. Тя е съобразена с разбиранията ми за конституционния смисъл на институцията "държавен глава" в (парламентарната република) България. Практическият ни опит от последните 15-ина години показва, че повтарянето на тези самоочевидни истини не е напълно лишено от смисъл.

Ето как изглежда програмата в конспективен вид:

1. През целия си мандат не ще изгубя съзнание, че живеем в условия на парламентарна република. 

2. Ще бъда отговорен президент, т.е. няма да върша неща, които не са моя отговорност по конституция и за които никой никога не може да ми потърси никаква отговорност. 

3. В тази връзка няма да безотговорно да обещавам нищо във връзка със следното (вж. тук, тук и/или тук, но не само): 

3.1. подобряване на икономическата среда;
3.2. борбата с битовата и/или организираната престъпност;
3.3. данъчната политика;
3.4. социалната политика;
3.5. пенсионната реформа;
3.6. реформата на съдебната власт;
3.7. борбата с монополите;
3.8. здравеопазването;
3.9. енергийната политика на страната. 

4. Изобщо тържествено обещавам и се заклевам, че в никакъв момент няма да си въобразя, че президентската институция е част от изпълнителната власт в нашата, повтарям, парламентарна република. 

5. Няма да ловувам. Гадно е поне според някои българи, а аз желая да бъда президент на всички българи. 

6. Декларирам, че освен руски говоря отлично поне един чужд език.

Седесарски шутове?

Когато загубя ориентация и престана да разбирам кой в кой отбор играе, вестниците са ми достатъчни. Бърз преглед на водещи заглавия в тиражни издания и проблемът е решен. Похвалите и клетвите са моят последен и най-сигурен политически ветропоказател! В този смисъл оставям следващите изображения без коментар. Само ще изразя скромното си съжаление, че ни (ми?) липсва нормално политическо дясно - както и нормално политическо ляво.

Стандарт

Монитор

Храна за размисъл: Mediapool

Из историята на българската (политическа) химнография

Че има развитие, има, но не съм сигурен дали е в положителна посока. Както се забелязва от примерите долу, на равнище текст нещата си остават горе-долу същите; в музикално отношение обаче (да ме прощава Митко Щерев...) работите отиват на зле.

Указания за слушане: първо изслушайте произведенията едно след друго; след това си пуснете и трите клипа едновременно и увеличете звука - получава се уникален микс!

1. Някъде през 1970-те или 1980-те - "Слава на нашата партия":



2. Пак същия период, но вероятно по-късно от горния пример - "На партията":



3. 2011 г., химн на ГЕРБ - "Герб, ти си надежда, с теб е нашта [sic] вяра":

Оргии, наркотици и корупция (ама друг път!)

Наскоро тук имах повод вкратце да спомена името на Катерина Кресал, словенската министърка на вътрешните работи, която подаде оставка след разкрити корупционни практики в ръководената от нея институция. И аз, като повечето нормални българи, реших, че този пример дава много вкусна храна за размисъл на фона на историята - например - с разкритите дарителски практики в българското МВР.

Както винаги, оказа се, че не съм бил прав. Корупцията изобщо не е най-важната причина за оттеглянето на Катерина Кресал! За това ме информират мощни двигатели в най-новата история на българската журналитика като 24 часа, Монитор и, разбира се, Стандарт. Нека цитирам в цялост нещо по-масово - варианта на 24 часа:

Министърка напуска заради групов секс и содомия

Красивата министърка на вътрешните работи на Словения Катерина Кресал е подала оставка след участие в оргия, смъркане на кокаин и заради корупционни схеми. Кресал се оттегли в сряда и правителството на Борут Пахор бе на ръба да загуби подкрепата си от мнозинството в парламента поради скандалните разкрития около нея. Приятелят на Кресал - адвокатът Миро Сеница, организирал "оргии с кучета". Сексаферата "Булмастифи" месеци наред разтърсва словенската политическа сцена. На 2 февруари 2010 г. рано сутринта три подивели кучeта от породата булмастиф разкъсват стопанина си д-р Саша Баричевич в гаража му в Любляна. Постепенно излизат подробностите – Саша всъщност е жена, която е обладавала кучетата многократно с изкуствен пенис. Но в гаража бе открита и човешка сперма, което породи съмнения, че във фаталната оргия е участвал и друг. [...]

Нали стана ясно? Жената е подала оставка преди всичко в качеството си на зоофилка и наркоманка. Все в този дух, ако разгърнете Монитор, ще разберете, че "Дрога и оргии свалиха словенски МВР шеф". Според Стандарт пък "Катя Груповия секс лъсна гола в нета. Оргиите на палавата министърка хвърлиха Словения в политическа криза". В Труд признават, че причина за оттеглянето на министърката са докладите на Сметната палата и отреждат на оргиите и наркотиците почетните второ и трето място, но в Darik News степенуват нещата другояче; така се оказва, че "красивата министърка на вътрешните работи на Словения Катерина Кресал е подала оставка поради участие в групов секс, използването на кокаин и огромни корупционни схеми". И още: "Групов секс, употреба на наркотици и вземане на подкупи свалиха от поста й словенския вътрешен министър Катерина Кресал" (ьТВ); "Скандал в Словения. Министърка оплетена с дрога и секс" (Dnes.bg); "Словенска министърка подава оставка заради участие в групов секс" (bNews); и още много, страшно много други.

Първа страница на
Jutarnji list (17.10.2009)

Някои вероятно ще се учудят от стотиците материали в българското медийно уеб постранство, които отговарят на ключови думи "министър+Словения+секс". За сравнение, реших да си направя експеримент и да потърся нещо на английски. Единственото, на което попаднах, беше "Drugs, Dog Orgy, a Transvestite Doctor and the Interior Minister" на иначе непзнатия ми Suite101. Така попаднах и на извора - публикация в хърватския (!) ежедневник Jutarnji list със следното заглавие: "Lijepa slovenska ministrica usred skandala s malverzacijama, kokainom i orgijama s divljim psima!". Верятно българските колеги са преписвали именно от това издание, според което словенската министърка е "lijepa", т.е. хубава - уточнение, което неизменно присъства в българските варианти. Подобно нещо не открих в материала от втора ръка на Suite101.

Да, много български издания могат да бъдат обвинени, че преписват; но могат и да бъдат похвалени, че го правят качествено, избирателно и според нуждата. Защото покрай горещите разкрития за интимния живот на Катерина Кресал едва ли на някого ще му хрумне, че в Словения корупцията е достатъчно условие за подаване на оставка; и със сигурност никой няма да възнегодува, че "там може, а тук - не!", защото там освен корупция ги мъчи и разврат, а ние имаме рядкото щастие да страдаме само от първото.

Яйце и кокошка

Публикувам изображения направо от извора на два материала от днешните издания на любимите вестници.

С изключение на заглавията (по-закачливо в случая на Труд и сериозно в случая на иначе по-несериозния му побратим) и снимките, материалите са идентични.

В задачката се пита: къде е яйцето, къде - кокошката и най-вече... петелът, отговорен за целия процес на оплождане?

Труд

24 часа

Не надценявайте Цветан Цветанов

Снимка: Skandalno.net

Категорично против съм да се говори, че Цветан Цветанов се опитва да прикрие "лъжата с лъжа" по случая с покойната Яна Кръстева. Аз гледам на нещата по съвсем друг начин.

На първо място е важно да се обърне внимание на начина, по който обичайно говори Цветан Цветанов. Забележете:


[1] Това, което искам да Ви кажа: нека да спрем с това политическо говорене за случаи, които са с фатален край. Защото за това, което казахте за Борисовата градина, мога да Ви кажа, че преди един час и половина вече имаме извършителите, които са извършили това убийство.

И още:

[2] Аз смятам, че разследването, всичко, което е събрано като доказателства, смятам, че прокуратурата и МВР си свършиха своята работа.

Или пък това:

[3] Свободните съчинения водят само до демотивация в състава и предпоставки за реализирането на цели, които си поставя както организираната престъпност, така също и някои политически субекти за анархия и за безредици по улиците на страната.

[4] Аз казах, че ние имаме резерв и можем да функционираме един месец с наличните запаси, които имаме. Защото ние имаме военновременни запаси, които ни гарантират един месец да нямаме проблем.

[5] Вижте, в момента, в който вече имахме морфологичния профил на космите, които бяха намерени на местопрестъплението, ние всъщност положихме максимални усилия и бяха разпитани над 50 човека.

После Цветан Цветанов бил казал, че "нито за миг" МВР не е посочвало никого като сигурен извършител на престъплението. Голяма работа! Според мен министърът не лъже - или поне не го прави умишлено.

Защото елементерен езиков анализ на начина, по който говори нашият министър (както в посочените примери, така и по принцип), показва следното: (1) министърът има трудности с избягването на повторенията в рамките на едно самостоятелно и/или няколко последователни изречения (маркирани в болд); 2) министърът изпитва затруднения и с (а) логически правилната употреба на разни видове граматически форми и най-вече (б) подчинени изречения (маркирани в курсив). Така или иначе, мързи ме да навлизам в детайли. Само ще отбележа, че според последния пример буквално в момента на придобиване на морфологичния профил на космите, МВР тутакси е разпитало над 50 човека. Завидна скорост на работа! А според първия пример "ние вече имаме извършителите", които са извршили убийството, но нямаме "извършителите", които не са го извършили. Заплетена работа...

На базата на тези наблюдения единствено коректен е изводът, че Цветан Цветанов не владее достатъчно добре български език. Следователно на министъра няма как да му се търси отговорност за умишлена лъжа (все едно да се караш на чужденеца, който иска "nipples" вместо за "needles" в магазина за шивашки пособия); в още по-малка степен от него може да се очаква да разбере защо трябва да се съблюдава разделение на властите и в какво се състои то (поне докато се говори на български език); пълно безумие пък би било да се смята, че министърът някога ще разбере защо републиканският бюджет действително трябва да отделя повече средства за култура и образование, отколкото за сигурност.

Така че: по-полека!

Уроци от вестника

Понеже проливен дъжд отряза достъпа ни до плажа, реших да почета за любимия министър в любимия вестник. Натъкнах се на приятна изненада: "След коментара на "Труд": Цветанов забранява даренията в МВР".

Така значи: не Марк Грей, не докладът на ЕК, ами една дописка на Димитрана Александрова от около три параграфа и половина. Всъщност Димитрана Александорва правилно забелязва, че "шумът за корупция, който се носи из обществото и стига до Европейската комисия, струва на всички ни значително повече от смешните 3 милиона". И понеже МВР явно се учи от Труд, надявам се там скоро да се появи и материалче за оставката на словенския министър на вътрешните работи. Току виж българският й колега се научил как да се държи по-адекватно в корупционна среда.

Изображение: E-vestnik.bg и 24 часа

Бумове в строителството

Ето малко видео по темата за "бума в строителството"; по-точно - бумове.

На клипчето долу може да се види част от процеса по изхвърляне на скеле от покрива на новострояща се кооперация в столичния кв. Дървеница. (Току под прозореца ми; в момента изхвърлят талпи.)

Предполагам, че предприемачите са решили да преместят съоръженията на друг обект, който да оставят незавършен като този. Разбира се, няма какво да се направи. И в този случай, както и в безброй много други, редът и правилата съществуват само на книга. Жалко!

Брачната проповед на епископа на Лондон

Бях предвидил този превод за следващия медиен обзор на сп. Християнство и култура - нова рубрика, която започнах да списвам от началото на тази година. Оказа се, че друг превод вече е публикуван в по-ранен брой. Понеже моят вариант беше вече завършен, реших да го пусна тук. Благодаря на д-р Димка Гочева (ФФ на СУ), която във Фейсбук първа насочи вниманието ми към проповедта на Ричард Чартърс. В цялата медийна каша около "сватбата на века" това сякаш беше най-смислената част:

„Бъдете тези, които Бог е поискал да бъдете, и вие ще възпламените света.” Така казва св. Катерина от Сиена, която честваме днес. А бракът е начин, по който мъжът и жената взаимно си помагат да се превърнат в това, което Бог е предвидил за всеки един: да бъде най-дълбоко и най-искрено самият себе си. 

Мнозина се страхуват за бъдещето на нашия свят, но посланието на празненствата в тази страна и отвъд нейните брегове е правилното: това е ден, изпълнен с радост! Хубаво е, че хора от всички континенти могат да вземат участие в празника, защото днес, както трябва да бъде на всеки сватбен ден, е ден на надежда.

В някакъв смисъл всеки брак е кралски – с младоженката и младоженеца като крал и кралица на творението, създаващи нов живот заедно, така че животът да процъфти през тях в бъдещето.

Уилям и Кейтрин, вие избрахте да сключите брак пред погледа на един щедър Бог, Който обичаше света толкова много, че отдаде Себе Си за нас в лицето на Иисус Христос. 

И в Духа на този щедър Бог, съпругът и съпругата се отдават един на друг. 

Духовният живот нараства, когато любовта намери своя център извън нас самите. Изпълнените с вярност и отдаденост лични отношения разкриват врата към мистерията на духовния живот, в който ние откриваме това. Колкото повече даваме от себе си, толкова по-богата става душата; колкото повече отиваме отвъд себе си в любовта, толкова повече ставаме наистина самите себе си и нашата духовна красота се разкрива с по-голяма пълнота. В брака ние търсим да пренесем себе си в по-пълен живот. 

Разбира се, изключително трудно е да се отклоним от себичността. И хората могат да си мечтаят да успеят в това, но за да се изпълни тяхната надежда е нужно тържествено решение, че – независимо от трудностите – ние избираме пътя на щедрата любов. 

[...] 

Намираме се на прага на един век, който е изпълнен с обещания и опасности. Човешките същества са изправени пред въпроса как да използват мъдро енергията, предоставена с откритията на миналия век. Ние няма да бъдем спечелени от обещанията на бъдещето с повече знание, а по-скоро с повече любяща мъдрост и почит – към живота, към земята и един към друг. 

Бракът би трябвало да преобразява, като съпругът и съпругата превръщат един другиго в свои произведения на изкуството. Преобразяването е възможно, стига да не таим амбиции да променим партньора си. За да се спусне Духът, не трябва да има никакво принуждение; всеки трябва да остави на другия пространство и свобода. Чосър, лондонският поет, обобщава това в много съдържателна фраза: „Любов и дружба не търпят господство. / Щом дойде то, в миг бога хвърковат / на любовта напуща този свят.” 

Понеже истината за Бога е избледняла в толкова много човешки животи на Запад, съответно на това напоследък се появява нарастване на очакванията, че единствено личните взаимоотношения могат да доставят смисъл и щастие в живота. Това означава да натоварим партньора си с твърде тежък товар. Всички ние сме несъвършени – всички се нуждаем от любов, която е сигурна, а не угнетяваща, всички се нуждаем от прошка, за да бъдем щастливи. 

Като се движим към своя партньор в любовта, следвайки примера на Христос, Св. Дух в нас се раздвижва и може все повече да изпълни живота ни със светлина. Това води до семеен живот, който предлага най-добрите условия, в които следващото поколение да прилага и разменя онези дарове, които превъзмогват страха и разделението и подготвят идването на света на Духа, чиито плодове са любовта, радостта и мирът. 

Моля се както всички присъстващи тук, така и милионите, които наблюдават тази церемония и споделят вашата радост, да направим всичко по силите си, за да ви подкрепяме и защитаваме във вашия нов живот. 

[...] 

Подпомогнати от нашия съюз, помогни ни да утешаваме и да служим на страдащите. Молим за това в Духа на Иисус Христос. Амин.

Без предпазни колани. 8+22=0

Осем загинали и двадесет и двама ранени. Доколкото разбрах от новините на БНТ, хората са "летели от прозорците" след първоначалния сблъсък.

Дежурните ми съображения по този въпрос: няма сила, която да ме убеди, че техническият преглед на автобуса е бил извършен по правилата. Знам (всъщност - всички шофьори знаем), че технически преглед на МПС в България на практика се свежда до проверка на спирачната система. Толкова понякога стига. Даже писането на документацията отнема повече време от извършването на самия технически преглед. Имам обаче косвени впечатления от техническите прегледи в Германия например и добре знам какво означава да спрат автомобил от движение заради... представете си, корозия на носещи елементи на шасито!

И нещо по същество: на снимката горе вдясно може да се прочете, че "seat belts must be worn". Правил съм я с мобилния си телефон преди няколко години в АВТОБУС на път за Лондон. Всеки може да си направи сметка колко щяха да бъдат загиналите и ранените на "Тракия", ако в ЗДП беше включено (самоочевидното - според мен) изискване за задължителна употреба на предпазни колани в пътнически автобуси. И пет пари не давам в какви допълнителни разходи би вкарало превозвачите изпълняването на това условие.

Пожелавам приятно прекарване на ценителите на Драгана Миркович и Весна Змиянац в Зала 1 на НД"К" утре. Помълчете за минутка, а после се повеселете. И не забравяйте да бъдете бабаити и да карате без колани - по-тарикатско е. P.S. Току-що разбрах, че концертът все пак е отменен.

"Мира" и останалите, спите ли спокойно?

Пиршество за очите и радост за любопитните уши - това описание най-добре приляга на репортажите на ьТВ за кризата със заложниците в Сливен. Четците от екрана на телевизора кимаха разбиращо и безкрайно състрадателно с глави; Миролюба Бенатова беше навсякъде, по всяко време и даже на няколко места едновременно; живата връзка от мястото на събитието се оказа предпочитаният деликатес в менюто на всички сутрешни, обедни, вечерни и извънредни блокове на ьТВ.

Сигурен съм, че и по други телевизии е било и продължава да бъде същото. Аз просто имах нещастието да избера гореспоменатата. Предполагам, че през следващите дни репортерите ще насочат интереса си към съседи, колеги и приятели на нещастника. Вероятно ще ги питат що за човек е бил той. Ако имат късмет, в някакъв момент ще могат да изиграят и коронния си номер в съдебна зала с още по-безсмисления въпрос: "Стефане, кажи ни, моля те, защо го направи?".

Казвам "ако имат късмет", защото може и да нямат. Представете си, че този човек - впрочем какъвто и да е той и каквото и да е направил! - посегне на живота си; помислете си също, че той най-вероятно е изгледал цялата телевизионна помия, след като е прострелял охранителя в банката; в съвършено хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че всичко това изобщо го е подтикнало да задържи заложниците; и пак в хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че това, което телевизиите продължават да бълват в централните си емисии, ще изиграе много ключова роля за решението му да посегне или да не посегне на живота си. В крайна сметка Миролюба Бенатова току-що (му) го подсказа в прав текст: "Ако той реши да сложи край на живота си, това е негово право."

И така докато развиете български вариант на Стокхолмски синдром. Аз вече го развих. Затова просто искам да попитам: "Мира" и останалите, ще спите ли спокойно, ако се случи нещо? С радост ли ще си харчите заплатите, ако нещо вземе, че се случи? Следващия път пак ли ще заливате зрителите си до смърт с подробности и живи връзки, ако този път наистина нещо се случи?

(Изображение: Dandavats.com)

P.S. 25 март @ 17.45 - най-лошото не се случи; слава Богу. Въпросите в последния параграф продължават да ме вълнуват. Задавам ги отново - в бъдеще предварително време в миналото вместо просто в бъдеще време.

Щяхте ли?!

Объркани в превода

Тези дни превключих изцяло на CNN. 

Усещането да гледаш новинари, които могат повече от това да повтарят предварително написан текст, и не забиват, когато трябва да мислят в ефир, е много приятно.

Що се отнася до тукашните... новинарстващи, те пак са се объркали в превода.

Явно все още липсва консенсус за български еквивалент на Odyssey Dawn. Забелязвам например, че в Нова телевизия започнаха с ритмичното, но безсмислено "Одисея Зора", след което се придвижиха към погрешното "Зората на Одисей"; в ьТВ пък започнаха с погрешното "Зората на Одисей", за да свършат с изящното двойно членуване на "Зората на Одисеята". Впрочем не е много ясно и какво точно се случва в Либия. Пак в ьТВ явно не правят разлика между "война" и "военна операция", защото новините за "Зората на Одисей/Одисеята" минават под темата за "войната в Либия" (вж. скрийншота долу)...


Всичко това ме навежда на мисълта, че един новинар трябва да мисли, когато си превежда/преписва новините. Но, разбира се, между "новинари" и "новинари" има разлика; точно както при кръстниците на специални операции - някои предпочитат имена като "Тиквите", "Перачите", "Лапачите" и т.н., а други - такива като "Зората на Одисея".

Нова телевизия - 1

Нова телевизия - 2

bTV - 1

bTV - 2

Страдат ли кучетата?

В Странджанско пак "тричали" кучета. Ако ви е здрав стомахът, можете да погледнете за какво става дума на клипа тук.

Забелязвам, че форумците са разделени на два лагера: едни, според които в Странджанско живее подивяла балканска измет първо качество; и други, според които кучетата не страдат и даже им е приятно, защото "махат с опашки". Лично аз съм в първия лагер. Даже смятам, че и децата им ще станат като тях, и децата на техните деца - също. Защото битът със сигурност определя съзнанието - поне отчасти. Така че да си честитим младите бъдещи гласоподаватели и данъкоплатци.

А най-важното изобщо не е дали има явно нарушение на Закона за защита на животните, който забранява причиняването на "продължително или повтарящо се страдание на животно". Затова и не ме интересуват аргументите, според които на обесените кучета им е добре. Има много неща, които не подлежат на законодателна забрана, но са гадни. Никой не може да забрани на странджанлии да се мажат с нечистотии например. Затова ако странджанлии решат да се намажат с нечистотии и да дойдат на екскурзия в София, никой няма да ги глоби или арестува. Особено ако започнат да твърдят - во главе с кмета си!, - че и публичното намазване с нечистотии е древна и могъща "българска традиция".

Остава ми само надеждата, че хората от снимката нямат намерение да се мажат с нищо и да ни гостуват.

(Снимка: Razkritia.com)

Friedhof, m - гробище

При първия си по-дълъг престой в Германия през 2004 г., когато имах все още само основни познания по езика, се изгубих в превода на Friedhof. Frieden - мир, Hof - двор, значи ясно - място за почивка, нещо като парк. Плюс това общежитието ми се намираше близо до местния Friedhof, а отвън той ми приличаше на парк.

Чак после разбрах, че става дума за гробище. С целия си софийски опит явно изобщо не съм допускал, че нещо чисто и подредено може да бъде гробище. Интересно как би се изгубил в превода средностатистическият германец при аналогична ситуация у нас?

Днес направих тази снимка на Централните гробища в София. Освен празна бутилка от вино и малко остатъци от храна за Задушница, в нея има и твърде много храна за размисъл.

Лицемерие

Лицето на лицемерието - BBC Newsnight за връзките на Сеиф Кадафи с Лондонското училище по икономика и Великобритания изобщо.

И още от същото предаване - където от LSE (досущ като нашия Първи...) "не намират възможност" да се включат; за сметка на това има интервю с д-р Бенджамин Барбър, вече бивш (разбира се...) съветник на д-р Кадафи:

Възгледите на банкера-социалист

Преди малко ги чух по "Нека говорят..." и реших да си ги отбележа тук. Става въпрос за човек, който е в системата от средата на 1980-те години. Струва ми се, че коментарът е излишен.

1. Относно футбола: "Всеки ден играя прекрасната футболна игра. Аз много го разбирам футбола".

2. Относно банковите фалити от 1990-те банкерът-социалист смята, че виновни няма. Защото "да съдиш един банкер, че е дал кредит, е все едно да съдиш един застраховател, че е застраховал кола, която после бандита я откраднал". По този начин били "прекършили крилете" на изпълнителния директор на Минерал банк.

3. Банкерът-социалист смята, че лихвите по кредитите в България изобщо не са високи. Всичко е нормално. Европа даже се учи от България на банков надзор.

4. Как така хем банкер, хем социалист? Нормално е - във Франция например повечето банкери са социалисти. Така е, защото французите "още преди 500-600 години са слушали богомилите".

*     *     *

Президентът Рейгън всъщност го е казал много добре: "How do you tell a communist? Well, it's someone who reads Marx and Lenin. And how do you tell an anti-Communist? It's someone who understands Marx and Lenin."

(Изображение: Pacoenterprises.blogspot.com)

Работа в седнало положение

С мързел проблеми не се решават. Да се мързелува понякога даже е опасно. Особено когато мързелуват т.нар. органи на реда. Те много често обичат да се крият по тъмните кьошета на глухи квартални улици и всички знаем колко неприятно и безрезултатно е това. В крайна сметка си оставаме само с публичните оплаквания, че полицаите трябва да са по тези и тези кръстовища и край пешеходните пътеки. Проблемите задължително остават нерешени и всяка вечер новинарите запълват време с безсмислени репортажи за поредната тежка катастрофа край село еди-кое си.

Но каквото и да се говори, най-опасните герои винаги успяват да се измъкнат. Просто защото такива като тях не се ловят в неподвижно състояние под уютното прикритие на храстите.

С подслушвачите и техните говорители по редколегиите е горе-долу същото. И тук, изглежда, се разпорежда мързелът - поне отчасти. Какво по-лесно от това да вършиш работа на столче със слушалки на ушите? Или пък да свалиш малко материал за утрешния брой на вестника от флашка на "млад непознат мъж, който чакал пред редакцията, усмихнал се и пожелал успех"? Неприятното в случая обаче е това, че на лошите със сигурност ще им се размине. Те приличат на най-наглата местна порода шофьори, които човек може да си представи - онези, които няма как да бъдат хванати в седнало положение.

Затова и ще продължат да действат по техния си начин. А на нас май ни предстои да видим единствено как ще бъдат ударени баламите. За съжаление...

(Изображение: Newcellphonespyware.com)

Три в едно

В София вероятно има стотици недовършени строежи като този:

Това, че са грозни, е най-малката част от проблема. В нашия случай изкопът около основите служи за контейнер за боклук:

Най-неприятното е, че благодарение на предприемача една чисто нова улица е пред съсипване. Тук може да се види разбитият бордюр и отчасти потъването на асфалта след дъждовете тази есен и топенето на първия сняг:

Ще съм благодарен за всеки коментар с конкретна идея какво може да се направи в случая. Гледаме се с този строеж всяка сутрин повече от година и, честно казано, търпението ми отдавна се изчерпа.

Нещо ново от мен по книжарниците...

Скъпи познати и непознати читатели,

Честита Нова година!

Първата ми книга - Убежища на вярата (София: УИ "Св. Климент Охридски", 2010; меки корици, 280 стр.) - e вече на пазара.

Посветих на тази работа последните (почти) пет години от живота си.

Става въпрос за идеи, хора и пътища от далечното минало. Малко повече ще разберете от резюмето на корицата долу; тук можете да хвърлите едно око и на съдържанието в английския му вариант.

Ако ви се струва интересно, ето къде можете да намерите книжката (продажната цена е 7 лв.):

• Книжарница "Петър Берон" (на "Шишман" и "Аксаков")
• Книжарницата при СБХ (до Ректората на СУ)
• Български книжици (на място, както и в електронната книжарница)
• Книжарницата на "Сиела" в Ректората на СУ
• Православната книжарница на "Бенковски" и "Дондуков" (скоро и в електронната книжарница)
• Католическата книжарница на "Анджело Ронкали" 2
• Малката книжарничка срещу бариерата на Ректората на СУ

(Щракнете за пълен размер)