Попаднах на една изключителна и мъчителна за четене статия - "Недейте да се подвеждате по хубавата опаквока - вижте ужаса, който се крие за вашето яйце" (Гардиън). Никой досега не ми беше разказвал подробности за добре пресеметнатите технологии в съвременните прицеферми: за разделянето на мъжките и женските още след излюпването им, за убиването на мъжките, за изрязването на клюновете на женските без упойка, за да не се кълват, за поддържането им в живо състояние, докато могат да снасят, за да поемат и те по своя терминален път в някакъв момент нататък. Е, най-сетне прочетох и за това - не ми беше приятно, но научих интересни нови неща; впрочем те се отнасят и за живота на кокошките в режим на "свободно отглеждане" (поне в част от Великобритания).
Да, знам: Гардиън е лява преса и т.н.; да, технологията е таква, но пък колко са евтини и в какво изобилие са яйцата по магазините и т.н. Но, като погледна нещата в цялост, без да искам да бъда краен или сантиментален, намирам за трудно да оправдая тази технология с достъпния и изобилен продукт в хранителните магазини.
След като прочетох статията, изведнъж си помислих, че неща от типа на изпилените човки стоят в основата на изработката на много (всички?) евтини и изобилни неща, които така обичаме да пазаруваме: месо, дрешки, обувки, горива, потребителска електроника... Просто формата е различна: инжектирани антибиотици и пресметнат жизнен цикъл с планиран терминален стадий в животинска ферма; клоняща към нулата надница в някоя фабрика някъде на хиляди километри оттук; издълбана, прецедена и обрязана от дървета земя накъде наблизо или надалеч; и т.н. Евтиното изобилие има цена, която действително през повечето време остава невидима, но която цена се плаща - пряко от всички, които са свързани с неговото осигуряване; и косвено от нас, които доволно го потребяваме.
Една социална система, която е основана на такъв ищах за потребление на евтино изобилие, е изключително рискова - поне в дългосрочен план. Все някога тя не ще успее да задоволи поривите на някаква част от своите членове: те, при все че ще имат достъп до евтино изобилие в някаква степен, ще имат такъв достъп в по-малка или много по-малка степен от други нейни членове. В един момент тази група на относително незадоволените може да е малка, но в следващ момент тя ще започне да нараства, докато най-сетне не нарастне значително. Тогава групата на незадоволените ще възроптае срещу системата за потребление на евтино изобилие с парадоксалния аргумент, че системата е сбъркана, защото не е в състояние да осигури достатъчно евтино изобилие равностойно за всички. По-нататък, разбира се, групата ще се надигне срещу системата и ще се опита да я разруши - с фалшивия мотив на желанието, че е възможна друга, "по-справедлива" система за осигуряване на евтино изобилие. (Но такава според мен не би била възможна - не и докато потреблението в режим "повече и по-евтино" е идол на социалното благополучие.) Далечният човек, животното или природата, които са сплескани в пресметнатия технологичен режим на производство на изобилно-евтини артикули, не могат да въстанат срещу системата, която осъществява това сплескване; но изглежда в ДНК-то на самата система е закодирано самоунищожението ѝ чрез въставане срещу самата себе си - на нейното самоизяждане като справедливо наказание за технологията на злото, която я осъществява.
Ето как видях накъде сочи пътят на зеления ляв радикализъм... И трябва да призная, че този път не е изцяло лишен от смисъл. (Без да звуча твърде по детски - както е в "Аватар"...)
