Февруари не е юни

Не, не е и няма как да бъде. Както си записах вчера, между онова, което ни се случи през зимата, и това, което ни се случва сега, има много малко или изобщо нищо общо.

Ето какво имам предвид:

ФИЗИЧЕСКИ ГЛАД. Зимните протести бяха представени като протести на физически гладните. Дълбокото ми убеждение е, че става въпрос за долнопробна медийна манипулация - опитал съм се да обясня защо в тогавашните си постове.

ЕТИЧЕСКИ ГЛАД. Забележително е, че зад всичко, което се случва в момента, не стои  никакъв материален мотив. Не става въпрос за помощи, сметки, заплати. Гладът е друг - етически глад правила, за някакъв вид чисти политически принципи.

МЕДИЙНО ПРЕЕКСПОНИРАНЕ. Написах го вчера, сега го повтарям: ключовата дума в отразяването на зимните протести беше "извънредност"; навсякъде, във всичко, по всяко време; с хеликоптери, извънредни дискусионни студиа, извънредни включвания от всевъзможни точки на страната, с нужда и много често без нужда.

МЕДИЙНО НЕДОЕКСПОНИРАНЕ. Мисля, че е очевидно. Първото "извънредно" включване, на което попаднах, беше по Нова телевизия вчера. С изключение на Канал 3 (но те са си свикнали), медийното отразяване на протестите е смехотворно предвид техните мащаби. По БНТ е направо гротескно. Това, разбира се, ще се промени, но първоначалното създаване на прикритост е впечатляващо.

ЛИПСВАЩИ ИСКАНИЯ. Протестиращите през зимата всъщност нямаха искания. (Освен купища разнопосочни безумни неща, които се разпадаха неизменно при всеки опит за среща на организационните революционни комитети или както там се наричаха.) Съвършената липса на каквото и да било смислено искане се разкри най-добре след депозираната оставка на тогавашния кабинет и посочването на маршрута към предсрочни избори. Противно на всички разумни очаквания, протестиращите се опитаха да блокират парламента, за да не му позволят да се разпусне!

ЯСНИ ИСКАНИЯ. Сега исканията са ясни. Те протичат в единствено възможния ключ на продуктивния социален протест: "да!" или "не!" на изявено намерение на институционалната политическа власт. Известно е, че в условия на представителна демокрация площадът не може (и не трябва!) да участва пряко в правенето на политика. Площадът обаче може да каже своето sic! или non! на политиката, която се прави. През зимата нещата бяха обърнати чисто и просто наопаки.

ЕДНИ ДРУГИ ХОРА. От зимните възгласи най-добре си спомням "Българи, юнаци!". Така не подвикваха ли едни други хора от едно друго място?

Въпросната снимка от Фейсбук...

ХОРАТА СЕГА. Хубаво е, че досега не съм чул горния възглас нито веднъж. Струва ми се, че хората сега са различни. Това личи добре и от една снимка с добре подредено кошче за боклук, която напоследък се разпространява във Фейсбук.

Встрани от всичко това искам да отбележа, че не виждам повод за оптимизъм. Да се случи нещо, което да реши текущите проблеми, е технологично и процедурно невъзможно. Няма ресурс от налични правила, които да способстват това, но няма и ресурс от време, за да бъдат изработени такива правила.

Ловен събор, полети до Марс и малко протести за вкус

Малко протести, обширен репортаж за някакъв ловен събор, още по-обширен репортаж за конференцията на генетиците (или нещо от сорта) и напоителен репортаж за полетите до Марс; след което още малко включване от протеста в центъра на столицата за послевкус. Що е то? - "По света и у нас" на БНТ от вчера, 15 юни 2013 г. При това се получи доста смешно: след второто включване и точно след репликата на репортера, че очевидно става въпрос за нещо несравнимо по-масово от това, което се случи през зимата, водещите просто и притеснено го прекъснаха. "Да, добре, Данчо, благодаря ти." Толкоз. Мълчание, объркване, точка - време е за полет до Марс; топла попарка за лека нощ.

Записът наистина трябва да се изгледа - заслужава си. Ако бяха определени вестници или разни други телевизии - добре, нещата са ясни. Но как е възможно нещо подобно да се случи в БНТ?

Понеже там работят кадърни хора, струва ми се, че отговорът на последния въпрос може да бъде само един: дългата и пакостлива ръка, която помагаше скришом на събитията през първите месеци на 2013 г., която започваше извънредните сутрешни блокове с извънредни включвания от всички извънредни точки на страната, която излъчваше извънредни дискусионни студиа, извънредни новини и извънредни извънредности от всякакъв вид, която правеше кървави шапки на предаванията и миксираше кървава фонова музика за тях, която извънредно разпращаше оператори с хеликоптери, която не се уморяваше да работи извънредно от сутрин до сутрин, за да внесе извънредност навсякъде и във всичко - тази ръка все още е тук. Тя е точно толкова пакостлива, колкото беше и през зимата, и със сигурност изобщо няма намерение да си почива.

Различното е, че този път всичко, което се случва на улицата, явно препъва невидимото туловище, което я носи. То има добре развит мозък и разбира, че събитията от зимата на 2013 г. нямат нищо общо с тези от последните дни. Впрочем телевизорите са само негова обслужваща периферия. Окопното му обиталище е другаде и последната надежда трябва да бъде, че това обиталище ще бъде разкопано, че задкулисието ще се разтури: за да стане невидимото видимо, а нещата, които ни се случиха напоследък, да не ни спохождат - никога, никога, никога вече.

Memento!

Работно време: 22.00-22.15 ч.

А тези коментари не се нуждаят от коментар. (Клик за увеличение.)