Блогът на Мартин Осиковски

01 декември 2010

Тоги, мегафон и един милион

Критическото мислене у нас никога не е било на особена почит. Нито като дисциплина, която се изучава, нито по принцип. Достатъчно е само да се отбележи, че резултатите от приемни изпити в българските университети зависят най-вече от репродуктивните способности на кандидатите. Преразказването на уроците по история тук винаги е било по-важно от работата с извори. А "женската цялостност като космогоничен модел", представлявана от "обсесивния сюжетен характер на връзката майка-и-дъщеря" при Йовков - интерпретативен ключ, без който няма как да се получи прилична оценка по литература. Впрочем недоразумения от този тип отчасти изясняват причините за лошото състояние на хуманитарното образование в България.

Не твърдя, че е тъпо да се четат учебници. Тъпо е да се възпроизвеждат учебници. В крайна сметка така се погубва най-важното: способността да се задават въпроси, а следователно и да се спори с авторите на учебници. Докато има култ към възпроизводството, от продуктите на българската образователна система няма как да се очаква да задават смислени въпроси. Нито, разбира се, да получават смислени отговори.

А въпросите около кризата в българското образование са много. За водачите на последния студентски протест нещата са ясни: всичко е резултат от орязаното финансиране и лошите амбиции на едно правителство да "погребе" БАН и СУ. За тези обаче, които са гледали "Темата на Нова" тази събота и неделя, вероятно е актуален и въпросът за лошия мениджмънт. Може би не всичко е недостиг на пари - може би някой някъде да не управлява наличните пари съвестно. Че как иначе, щом като на фасадата на Ректората могат да се видят дограми, монтирани наопаки, бл. 8 на СУ функционира като хотел за студенти срещу 400 лв. на месец, а някакви хора от някакъв факултет прехвърлят някакъв милион от студентски такси по сметка на частно сдружение със стопанска цел!

От репортажите на Нова телевизия се разбра, че лидерите на протеста засега отказват да отговарят на неудобни въпроси. По-неприятното е, че неудобните въпроси трябваше да бъдат поставени от самите студенти, а това изглежда няма как да се случи. Със сигурност не и докато безкритично се възпроизвеждат позициите на водачите с тоги и мегафони. А има още за какво да се пита. Например какъв е преразходът на пари за отопление в Университета заради масовата липса на спирателни кранчета; кой и при какви условия стопанисва кафенето във вътрешния двор на Ректората и луксозния ресторант "Клуб на преподавателя"; как се контролират разходите за стопанисване на почивните станции на СУ; колко са тези почивни станции всъщност; etc., etc., etc.


(Снимки: Dariknews.bg, Dnes.dir.bg, News.bg)