"Възгледите на един пън"

Вчера се състоя софийската премиера на новия спектаткъл на Теди Москов - "Възгледите на пън".

Без всякаква връзка с това се състоя и премиерата на АБВ на Георги Първанов.

Разбира се, остава неясно какво ще възражда АБВ. Аз по стар навик реших да се обърна към изворите, за да реша въпроса за себе си. Най-просветляващи ми се сториха трудовете на чл.-кор. проф. дфн Васил Проданов - инициатор на АБВ, автор на голяма част от речите на настоящия президент и директор на Института за философски изследвания към БАН. Впрочем с интересни работи се занимават в Академията. Другото нещо, с което ще ги запомня тази седмица, е машината за "доене на охлюви", която точи слуз за EUR 130/гр.

Но обратно към трудовете на проф. Проданов. Той е написал много книги. Уводът на една от тях - Глобалните промени и съдбата на България (София: Христо Ботев, 1999; 399 стр.) - звучи съвсем в духа на вчерашната кръгла маса (запазвам оригиналната пунктуация):

Пътят към този ръкопис мина през опита за осмисляне на събитията, които стават през последното десетилетие в България и на посоката, към която върви страната. Защо повечето от целите, които си поставяха политиците, не се реализираха? Защо бяха измамени очакванията на милиони хора? Коя е причината за разминаването между намерения и резултати? (стр. 11)

Ами шуробаджанащината например. Друг труд на Проданов - Етиката и ценността на човешкия живот (София: Народна младеж, 1986) - хвърля светлина върху пътищата за справяне с този проблем:

Кръвнородствените връзки по права линия продължават да бъдат транслатор на икономическите възможности от едно поколение на друго поколение, на определени социални привилегии. [...] Затова и все повече транслацията на социално-икономически възможности и на определени привилегии чрез кръвнородствените взаимовръзки встъпва в конфликт с други ценности, заемащи съществено място в ценностните системи от появата на капитализма [...] Конфликтът между този нов ценностно-нормативен комплекс и нормите, разпределящи социалните блага и възможности въз основа на кръвнородствените взаимовръзки, започва все по-често да води до масово недоволство, до създаване на социални напрежения. Той е една от най-важните нравствено-психически предпоставки, ориентиращи масовото съзнание към необходимостта от социалистическа революция, която да премахне това състояние.

"Социалистическата революция" изглежда може да реши и други проблеми. Например този с липсата на справедливост и възмездие, особено що се отнася до несъвършените закони и зле функциониращата съдебна система. Обръщам се към друг труд на Васил Проданов - Етиката и ценността в човешкия живот (София: Народна младеж, Издателство на ПК на ДКМС, 1986):

Както се видя [...], смъртното наказание трудно може да бъде оправдано oт съвременна етическа и аксиологическа гледна точка. В социалистическите страни то се прилага много рядко, и то обикновено в два случая - при преднамерени убийства с утежняващи вината обстоятелства и при тежки политически престьпления (предателство, шпионаж, накърняващи интересите на страната и социализма). Това в много отношения може да бъде обяснено с равнището на  масовото морално съзнание и правосъзнание. То възприема смъртното наказание в такива случаи като справедливо и целесъобразно, като необходимо възмездие и защита на ценносттa на невинния човешки живот и интересите на социализма. А правните норми не би трябвало да се откъсват много от масовото морално съзнание, защото иначе не биха били ефективни. Ако смъртното наказание се възприема в определени случаи като справедливо от повечето хора, неговото премахване би създало известно недоверие към правната система, нагласата за нейната несправедливост, за недостатъчна грижа и защитеност на особено важни ценности. Това,че държавата бди, подкрепя онези ценности, които имат особено важно, централно място в общественото морално съзнание, укрепва тези ценности в моралната ценностно-нормативна система.

(стр. 70-71)

Изобщо

[...] социалистическото общество създава повече или по-малко политически и икономически равни - в най-главното, в основното, в политическите права и отношението към средствата за производство - възможности за развитие на нееднаквите природни предпоставки, с които се раждат хората.

(Биосоциални ценности (София: Наука и изкуство, 1982), стр. 99)

Толкова по въпроса за това какво ще се възражда. Впрочем част от книгите на проф. Проданов са много интересно четиво. Ако наистина той пише речите на нашия президент, то ясно е защо... те са такива, каквито са.

(Снимка: приятел на мой приятел във Фейсбук)

P.S. 13.11.2010 - Чл.-кор. проф дфн Васил Проданов не е директор на ИФИ към БАН. ИФИ вече не съществува.