Блогът на Мартин Осиковски

18 октомври 2008

Колкото по-големи (...), толкова по-малки (...)

Проф. Раданов намерен обесен в някаква градинка в "Иван Вазов"...

Шефът на политическия кабинет на Доган застрелян в т.нар. "Доганови сараи"...

"Последните осем години са години на съзидание и възход," твърди едно недоучено, смешно човече с българо-украински произход, поставено за премиер...

"Ама ние не сме мутри, не сме престъпници, вижте--няма доказателства, па и сме работили за службите, ние ги виждахме колегите, докато ни следят," за n-ти път по всички национални телевизии чистосърдечно обявяват двама, за които се твърди, че били превърнали Дупница в "Галевград".

Защо не се случва нищо?

Защото колкото по-големи стават лайната, ако мога да перифразирам встъпителния монолог от "Дзифт", толкова по-малки са щетите. За т.нар. управляващи, де. Просто прекалено много се замазват нещата и трудно се вижда.

Няма коментари: