Държава, в която е възможно да изгориш заключен в допотопен вагон на някой от влаковете на държавните железници или пък да бъдеш премазан от летяща чавдарка на x години с неработещи спирачки, не е просто тъпа. Тя е проклета и опасна.
Хубаво е, че спасението наистина ни дебне отвсякъде. От нас се иска съвсем малко: личната карта--на боклука (ама тържествено!) и след това--напред към белия свят... Към онези странни и чужди места, в които тротоарите например се ползват именно като такива; където майките знаят, че има как да се измъкнат от вкъщи с малките в количките; и изобщо където си балама не когато спазваш правилата, а напротив, когато не ги спазваш.
P.S. Надписът върху светинята горе вдясно да се чете с питанка и удивителен знак накрая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар