Когато ти хлопа дъската и, между другото, за един митрополит

Да не си в ред, да ти хлопа дъската--това вероятно означава да заместваш истинския ред на нещата с някакъв свой си, измислен порядък и да откриваш фундаменталните причини за нещата там, където те не съществуват. Национал-популистът, да речем, е типичен пример за човек, който не е в ред: той неизменно гледа на времената на национален подем или трагедия през фалшивите очила на някакво вродено национално превъзходство или, напротив, световен заговор срещу родината, роднините и прочие. Така е по-лесно и по-хубаво: хем никога не се чувстваш виновен за нищо лошо, хем скромно признаваш заслугите си за всичко добро. Единствената тежка задача пред национал-популиста е да убеди останалите си съплеменници в правотата на своята представа за фундаменталната роля на собствения народ в колелото на световната история. А това, както показва практиката, никак не е трудно...

Струва ми се, че ако изказванията на дядо ни Николай във връзка с инцидента в Охридското езеро се прочетат внимателно, може да се открие горе-долу същата глупава логика. Зад гордото "ние" на митрополита ("Има много какво да размислим, защото днес има силни поводи за духовни изживявания..."), разбира се, прозира само едно нахално "вие"--вероятно "за разлика от мен". Не е пропусната тънката струнка на стоящата преди и над всичко любов към България ("Я да видим дали помним имената на знайни и незнайни герои, на онези герои, които положиха живота си, дали сме верни на заветите им?!"). И черешката на тортата: попитали митрополита дали всичко това може да бъде свързано с концерта на Мадона, а той отговорил, че наистина било възможно и във всичките тези знаци той виждал "призив и грижа (?!) за вразумление на нашия народ".

Повечко вяра, страх и най-вече любов към родината--така резюмирах за себе си изказването на митрополит Николай. И тутакси престанах да виждам даже минимален смисъл от каквито и да било разговори на "духовна тематика" за или с този човек. Прочее чувал съм, че бил добър канонист. Препоръчвам му да си припомни решенията на Константинополския събор от 1872 г.--според духа, а не според буквата.