Блогът на Мартин Осиковски

05 февруари 2010

Силата на словото и словото на силата

Групата "За Хаити може, а за българите - не?!" вече не съществува. Лаская се от мисълта, че публикацията ми от онзи ден вероятно има някакъв принос за това. Аз самият възнамерявах да пиша до администраторите на Фейсбук, но явно някой ме е изпреварил.

Тъй де, за едни е силата на словото, за други - словото на силата. Убеден съм, че има случаи, в които думата просто трябва да се отнема. По някои теми, за разлика от геометрията, равносилно истинни противоположни аксиоми никога няма да бъдат възможни. Вземете например човешките права или уважението към другия. В техния свят през две точки винаги ще може да се прокара само една и никога безброй много прави.



(Изображение: Historycooperative.org)

1 коментар:

Ангел Грънчаров каза...

Не зная за конкретния случай, по повод на който е написано това, но зная едно: свободата на словото е суверенно човешко право - и не може някой си, воден от "висши" съображения, да отнема правото на други човешки същества да кажат какво мислят. Оттук тръгва цензурата. Всичко може да бъде казано или написано, пък слушащите четящите сами да решат кое е правилно и кое не е правилно или вярно. Когато някой друг почне да решава кое е правилно и кое е неправилно, тогава свободата ни отива по дяволите. Така че не разбирам задоволството от това, че на някаква фейсбук-група били затворени устата чрез забрана да кажат какво мислят. Не ме интересува какво е твърдяла тая Фейсбук-група, но знам едно: имат пълното право да кажат какво мислят хи как те виждат и оценяват нещата. Утре някой ще дойде и ще почне да апелира и блогът на стопанина да бъде забранен поради "неправилни" идеи; тогава той самия ще приветства ли адно такова предложение?! :-)