Блогът на Мартин Осиковски

29 юни 2010

De improviso

Неделя, 27 юни, ок. 16 ч. Минавам покрай наскоро ремонтирания площад "Гарибалди". Погледът ми се спира на изтръгнато бетонно колче, търкулнато покрай една от пейките.

Вторник, 29 юни, 8.30 ч. Докато се приготвям за час, хвърлям един поглед на новините. КРОСС съобщават, че в София са обесили куче. Има и снимка.

ок. 13.15. Пътувам към вкъщи. Минавам покрай бензиностанция и виждам, че незрящ се опитва да пресече булеварда. С него има човек от персонала. Намалявам скоростта и давам предмиство. Черничък голф вдясно зад мен започва да надува свирката. Обръщам се и виждам как някаква тънка чернокоса шофьорка ми пищи: "АРЕ КАРАЙ БЕ-Е-Е, ДА ТИ Е*А МАЙКАТА-А-А!". На свой ред се обръщам и аз и става много неприятно...

Каква е връзката? Че става въпрос за дни и дела на боклуци. Дано не преувеличавам. Но миналата седмица попаднах на един стар брой на Вайс, където (макар и в друга връзка) Димитър Коцев го е казал много добре:

Това са едни боклуци, които тънат в боклуци, раждат боклуци и накрая се превръщат в боклуци.

Към съветите на автора мога да добавя само един. Ако видите отпадък от третия вид - и ако ви стиска, разбира се - плюйте в колата й/му. В жалкото ежедневие на такива тънки чернокоски не би могло да има повече достойнство, отколкото в ежедневието на плювалника.

Няма коментари: