Уолстрийт vs Клерамбо

"Синдром на Клерамбо" е специалното име на еротоманията - "любовната лудост". Страдащите от Клерамбо развиват  болезнено силната илюзия, че са обект на любов от страна на човек с високо обществено положение. Усещането за влюбеност понякога има религиозна окраска. Характерна е появата на параноидни състояния: нищо не е в състояние да убеди пациента, че се заблуждава; той няма нужда от нищо, за да се увери, че е прав. Първият документиран случай на синдром на Клерамбо е от 1918 г.: 53-годишна французойка ненадейно решава, че крал Джордж V е влюбен в нея. Пациентката неколкократно посещава Англия и получава "тайни любовни послания" от разположението на завесите на прозорците на Бъкингамския дворец.

Май тъкмо с някаква "медийна разновидност" на синдрома на Клерамбо може да се обясни един материал от днешния Труд. Става въпрос за публкация в Wall Street Journal, според която

[находката от остров Свети Иван] прави България член на не съвсем изключителния клуб на страните, които твърдят, че притежават мощи на св. Йоан Кръстител [...]. Храм в Калкута твърди, че притежава част от ръката му. Катедралата в Аахен твърди, че притежава кърпата, в която е била повита главата на светеца. Дворецът "Топкапъ" в Истанбул също твърди, че притежава части от едната ръка и главата на св. Йоан Кръстител. Релквите не са превърнали в туристически хит нито едно от тези места. Българското правителство все пак е оптимистично настроено.

Според Труд обаче

Откритите останки от мощите на Йоан Кръстител ще донесат дивиденти на България от финансово естество, пише американският в. "Уолстрийт джърнъл".

А според 24 часа

Мощите на Йоан Кръстител спасяват България финансово.

Както казах, специален случай на синдрома на Клерамбо. Каквото и да се напише, където и да се напише, няма значение. Нищо не е в състояние да ги убеди, че грешат. Нямат нужда от нищо, за да знаят, че са прави.

И това няма нищо общо с археологията; а само с начина, по който понякога се пише във вестниците.

(Снимка: Frontierpsychiatrist.co.uk)