Вегетативен триумф

Механично усмихнати лица зад микрофоните; под тях - хиляди маса извозен народ; в сърцето ми - погнуса. Да, именно в сърцето - далеч отвъд пределите на разумността. Упоен или потиснат от гледката на безумието, сънят на разума ми най-сетне се претворява в усещане за погнуса - разбира се, от цялостния сценарий заедно с архитектите му, а не от хората, които са въвлечени в него. Усещането не може да бъде добре описано с думи или аргументирано с доводи. В крайна сметка откривам, че не съм в състояние и не желая да убеждавам никого, че съм прав; нито пък някой на свой ред може да ме убеди, че се заблуждавам.

Раздаване на знаменца и плакати

Виждам единствено регрес, деволюция към някаква чудовищна вегетативна форма на политически живот, целеустремена към овладяването на човешки брой и пространства: хора, които биват извозвани, докарвани и стоварвани по местоназначение; автобуси и влакове, резервирани и надлежно разплатени за извършването на тази по същество физическа работа; раздаване на знаменца и готови плакати току от каросериите на микробуси; усмивки на политически лидери, в които не се крие нищо повече от физиологично напрягане на лицево-челюстни мускулни групи; площадна реторика, която въздейства единствено чрез физическото усилие на гласови апарати и статична роботна жестикулация; огромно, многохилядно множество, натоварено с пасивните цели да бъде докарано, да получи знаменца и плакати, да бъде преброявано и показвано как овладява пространството на площади и булеварди и най-сетне да бъде прибрано там, откъдето по-рано е било извозено по разписание. За капак на всичко, за да не остане нещо недоразбрано - платен репортаж по телевизора. (От 19.23 ч. по Нова, точно след новините, ако това изобщо има значение.)

Все пак има и спонтанни прояви, които едва ли са част от сценария на архитектите: част от раздадените плакати и знаменца свършват в крайпътните кофи за боклук.

Употребени знаменца и плакати

С това изобщо не искам да кажа, че не харесвам тези, които манифестираха днес в София и Пловдив, нито че те имат по-малко право да манифестират от други. Харесвам ги точно толкова, колкото харесвам и всички останали, и смятам, че те имат точно такива права, каквито имат и останлите. Искам да кажа по-скоро, че по своята вегетативна същност манифестациите, които бяха организирани днес, подлежат преди всичко на измерване и преброяване. Колко души манифестираха? Колко време манифестираха? Каква част от бул. "Цариградско шосе" изпълниха манифестиращите - до БТА, до Плиска, до Пощада на авиацията, до Окръжна болница? - Вероятно това са единствените значими въпроси по отношение на събитията от днешния ден. Когато точният отговор на тези въпроси бъде изчислен, резултатите от София ще бъдат съпоставени с тези от Пловдив, с тези на текущите студентски и на летните протести, а защо не и на протестите от февруари. Ще се изпълни с математическо съдържание най-главната от всички "опорни точки": едно малцинство от еди-колко си души не може да определя политическата съдба на едно множество от еди-колко си души. Всичко ще бъде надлежно замерено.

За хората, които кретат върху патериците на тази опорна точка, политиката никога няма да се превърне в царство на духа, каквото трябва да бъде - тя завинаги ще си остане вегетативно царство на джунглата, в което силата се изразява чрез пасивен растеж и овладяване на пространство. От своите наблюдателници в сърцето на тропика те за съжаление никога няма да разберат каква е разликата между едно малцинство от стотина души, които сами решават да направят плакатите и знамената си и понякога дори да ги запазят като скъп спомен, и едно многохилядно мнозинство от всички краища на страната, което получава готови плакати и ги изхвърля, преди да бъде отведено. А именно в тази разлика, убеден съм, се крие най-същественото: идеята, свободата, полетът на духа.