Блогът на Мартин Осиковски

18 юли 2008

Коментар на един коментар

Следната реакция по повод предния ми пост заслужава специално внимание:

Ами аз ти предлагам да си разкараш отвратителния продажен задник далеч от красивата ми Родина... Мрш от тука, помияр заспал.... бягай да си слуга на чужденците. Най-големия лузър тук си ти - подоотстъпник смрадлив. И имай късмета да те чуя някъде по улицата в някой далечен чужд град да говориш на български или да твърдиш че си българин. Отнемам ти паспорта и националната идентичност, продажнико. Умри чужденец в чужда държава!


Ех, реших и аз да си излея душата, пък насреща--"умри!", при това като "чужденец в чужда държава". Не знам, но аз лично не бих пожелавал смърт на някого, само защото не съм съгласен с мнението му по даден въпрос.

Но защо, прочее, някои българи имат такава агресивна непоносимост истината за някои от неприятните страни на живота в България?

Нека го обясня с пример: ако някой реши да се присмее в лицето на сем. Брад и Анджелина Пит и да им каже, че са много, ама много грозни, последните вероятно биха подминали със снизхождение подигравката. Това е така, защото Брад и Анджелина знаят, че не са съвсем грозни. Друга би била реакцията, например, на настоящия столичен кмет, в случай че някой му направи забележка, че говори леко простовато и на неприятен шопско-банкенски диалект. Кметът вероятно и сам добре си знае, че има проблеми с езика. Казано най-общо: наличието на комплекс понякога се манифестира с прояви на агресия.

Приемам това за обяснение на реакцията на анонимния ми читател от вчера. Впрочем, аз ще постъпя по християнски и на неговите пожелания за смърт ще отговоря с пожелание за най-крепко здраве и всичко добро!

:)

1 коментар:

Анонимен каза...

Много патриотари се навъдиха в тая страна, еееей!