Ако ви се повръща, включете на Нова!

Ако го направите в този момент (23 ч. на 21.02.2009, почти две десетилетия след 10.11.1989), ще видите как Венета Райкова, истинска икона на българската благотворителна журналистика, ожалва съдбата на генералния секретар на ЦК на БКП и т.н., др. Тодор Живков, заедно с неговата внучка.

На Райкова й остава още малко да се разплаче. "Как си отиде, успя ли да преодолее болката? А обидата...?"; "Ха-ха, и за какво го обвинили? Че раздавал безплатно апартаменти? Ама то е било за хора на изкуството!"; "Така е, Жени, а след него всичко стана платено: образованието, здравеопазването, всичко."; "А истина ли е за онези милиони, които уж сте били откраднали? -- Не, разбира се! -- Много жестоко се отнесоха с вашето семейство..."; "Тц-тц-тц..."; и т.н.

Чудя се, на какво дължим удоволствието? На това, че Венета Райкова е екземпларен идиот? На потомствената наглост на сем. Живкови? Или...?

Вината не е на НТВ. На пазар за идиоти--като за идиоти.