Блогът на Мартин Осиковски

24 ноември 2009

Вижте, г-н Трифонов... Разбира се, г-н Президент!

Тази вечер бях на чуден концерт (браво, Иво, Весе и Светле!) и всичко щеше да бъде съвсем прекрасно, ако не бях бързал да се прибера вкъщи, за да слушам Първанов по bTV от 22.30. Не че не знаех какво да очаквам. Но все пак побързах да се прибера - беше ми любопитно.

Оставям настрана въпроса какво прави един държавен глава в едно частно шоу по една частна телевизия. Няма смисъл и пак да разсъждавам какво му е работа на нашия президент и какво - не. В главата ми се върти изказването на Огнян Минчев, която тази събота се появи в "КапиталНО":
Първанов е олицетворение на цялата ориенталска изостаналост, безхаберност, болшевишко интригантство и византийски модел на политическо далавераджийство, който тегли България към дъното.
След като видях и чух това, което чух, нямам какво да добавя. Първановото участие вчера беше удар в дъното. Перпрендикулярен удар с нечовешко ускорение. Поради несъмнен конституционен дефект, за който вече съм писал тук, всички български президенти след 1989 година са имали жестоки издънки. Но толкова долна и жалка издънка никой български президент никога досега не е имал.

Нека се опитам да резюмирам основното в няколко изречения: Първанов има мнение за всичко (финансовият министър бил такъв и онакъв, ха-ха-ха; бюджетът бил такъв и онакъв, но това не било на хубаво; вътрешният министър не трябвало да прави това, а онова); всички трябва да се съобразяват с Първанов (днешното правителство нямало още нито едно вето, а предишното имало цели шест; Бойко Борисов да се съобразява с това); Първанов е постигнал толкова много, колкото никой предишен български президент не е постигал (колко много успял да направи за България в рамките конституционните си правомощия; и колко малко стрували посещенията му на фона на това, което е постигнато).

Най-сетне се появи и черешката на тортата. "Господин Трифонов" попита "господин Президента" какво би направил, ако България беше президентска република. "Господин Президентът" отговори с бързината на пружинка: харесало му било мотото на един от последните американски президенти - "Икономиката, глупчо!", оттам щял и да започне. Не разбрах само за кого се отнася "глупчо" - за събеседника, за домакина или за другиго.

Толкова с резюмето ми. Ако съм пропуснал нещо - допълнете. Бих искал само да споделя как според мен би трябвало да отговори на последния въпрос един отговорен и осъзнаващ значението на закона президент. "Г-н еди-кой си - би трябвало да каже той - България не е президентска република, въпросът ви е безсмислен, все едно да ме питате какво щях да направя, ако бях войвода, цар или кралица."

Но не би. Първанов продължава да щипва оттук-оттам, да се обкичва с имитации на правомощия, от които е конституционно лишен веднъж и завинаги. Не може да определя външната политика на страната, но защо пък да не блокира назначения на посланици; не може да формира вътрешната политика на страната, но защо пък да не се посмее едно хубаво (заедно с "г-н Трифонов" и публиката му) на финансовия министър; не може да си определя и заделя бюджет, но защо пък да не вдигне шум до небесата заради счетоводителска грешка, блокирала сметките на президентската администрация...

"Не съм ли прав, г-н Трифонов? - Разбира се, че сте прав, г-н Президент!"

(снимки: 24 часа)

4 коментара:

voxy каза...

жалки и Гоце и Славчо, не ги гледах не искам и да ги гледам

Анонимен каза...

"Първанов има мнение за всичко...".И авторът е компетентен по всички въпроси... Вярно е, че всеки има право на грешно мнение, но номерът е да го използваме по-рядко, де. А иначе-категоричните твърдения са сигурен белег за инфантилност.

Анонимен каза...

Жалко за горките зрители на това недоразумение. За мен е престъпление спрямо аудиторията да оставиш събеседника си, ако ще да е Първанов, да говори полуистини или направо откровени лъжи и да не направиш поне малка забележка.

Анонимен каза...

Една онтрепка отпадна от БТВ, мисля, че е крайно време и втората да си отива.