Блогът на Мартин Осиковски

23 февруари 2013

Долу монополизаторите!

Изображение: Salon-collection.ru
Във филма "Арго" има една хубава поредица от гранични контролни пунктове на летището в Техеран, които бегълците трябва да преминат. Третият и най-страшен пункт е този на революционната народна власт. Във филма тя изглежда брадата, нахална и жестока. Всеки, който се интересува от история, знае, че народната власт (не по смисъла на чл. 2 от действащата Конституция, а в тесен исторически смисъл) всъщност много често е такава. Затова най-неприятното нещо, което може да се види на т.нар. протести в София и в други градове, са призивите за "власт на народа", за организиране на "народен съд" и всички техни страховити производни - забрана на политическите партии, национализация на дружества и т.н.

Разбира се, голяма част от исканията на народните комисари от народните комитети са практически лишени от политически разум. Странно защо обаче това изглежда е тайна за много политически коментатори от последните дни. Може би се страхуват от действията на народната власт в бъдеще - сигурно са гледали "Арго" или пък помнят уроците на българската история от 1940-те години. По-любпитна е групата на коментаторите, които смятат, че тук си имаме работа с някакво новородено и истинско българско гражданско общество. Те внушават това тихомълком и си служат с лъжи или с лични хипотези, които безвъпросно представят за достоверни. Днес например си причиних една "Деконструкция" по БНР - и забележете какво ме облъчи по радиотелекрана: всичките ни икономически проблеми се дължат на "десния буламач, който поглъщаме на закуска, обед и вечеря"; по улиците на България шестват "стотици хиляди протестиращи" - истинското гражданско общество на излъганите българи, които вече не могат да търпят; всичко това - гарнирано с глупави обобщения (защото всички обобщения тъй или иначе са глупави), че "последните двадесет и три години категорично доказаха, че политическата система не работи".

Цитирам коментари съответно на Петър Волгин и Калина Андролова, които изказват една лъжа и две погрешни хипотези. Относно лъжата - напоследък не съм забелязал потоци от "стотици хиляди" протестиращи; ако някой е забелязал, моля да ме опровергае. Относно погрешните хипотези - това, че на г-н водещия свободният пазар не му харесва, не означава, че г-н водещият е прав. На други хора пък ми харесва; нещо повече: други хора даже мислим, че именно липсата на свободен пазар на електроенергия за битови нужди е главна причина за високите сметки. Освен това мислим, че последните двадесет и три години са един много продължителен период от време, за да доказват "категорично" каквото и да било. Е, какво, ние не сме ли граждани?! 

Горните примери просто показват, че тече процес на монополизация на разбирането за гражданско общество, на редуциране на гражданското общество до определени негови части. Става въпрос за хора, които са изключително радикално настроени и дълбоко объркани - поне по моя преценка. Ако зависеше от тях, такива като мен може би щяха да бъдат предадени на народен съд. И понеже ми е мил животът, бъдещето и свободата, бих искал да кажа: моля ви, не монополизирайте с такава лека ръка! В тази държава живеят и граждани, които избщо не смятат, че проблемите трябва да се решат чрез национализация на дружества, забрана на партии и изобщо революция навсякъде и във всичко.

Няма коментари: