Преди зазоряване

Вече започвам да си мисля, че вършенето на много глупости една след друга и почти със светкавична бързина е част от някаква налудна, но учудващо успешна политическа тактика. Най-малко защото за политическата памет е сериозно изпитание да помни повече от n на брой неща едновременно и, следователно, ако един политик извърши n+1 на брой идиотщини, то шансовете в някакъв момент тия просто да бъдат забравени  постепенно се увеличават. 

Впрочем съдя по себе си. Първо ме обля студеният душ на десетте милиона, заделени за нуждите на Националния "кризисен" шаб; после се опитах да си обясня защо въвеждането на смесена пропорционално-мажоритарна избирателна система е тъпо; после пък разсъждавах за 8-процентовата бариера и оплаквах "Зелените"; после се информирах за няколкото милиона, които ще ни струва организирането на "световен" енергиен форум в София; това на фона на едно пискане на Никито Кънчев по телевизора за цели седемстотин и не знам си колко хиляди лева, които благотворителното и състрадателно българско сърдце е успяло да задели от есемеси през последните няколко седмици; и най-накрая--най-хубавото: оказва се, че протестите на нормални публични места вече стават незаконни.

Е, как да му хване края човек?! Много неща се събират наведнъж. По някакъв странен начин това ми действа успокояващо--или не, по-скоро упояващо... Може би тъкмо затова тактиката на овластения политически идиот е толкова успешна. 

Да-а, сънят на разума ражда чудовища, а най-кръвожданите от тях нападат, както се казва, малко преди зазоряване, когато всъщност е най-тъмно. Но точно когато нещата изглеждат най-безнадеждни, а спасението--невъзможно, тогава се зазорява и кошмарите внезапно и успокоително приключват. Затова си мисля, че на всичкото това безумие съвсем скоро ще му се види краят.