Блогът на Мартин Осиковски

31 март 2009

Ние сме и винаги сме били ние

Иван Бедров пише, че
Гражданите не сме в тази общност. Не ние изсякохме десетилетните гори на Слънчев бряг, за да построим комплекси от типа на Младост и Люлин. Не ние извършихме стотиците заменки на плажни ивици, дюни, рибарски селища, за да бъдат застроени, въпреки че са защитени територии. Не ние допуснахме подобно чудовищно строителство, след което не останаха нормални места по българското черноморие. Вероятно много пари бяха изпрани там. Как тогава да демонстрираме солидарност? Солидарност демонстрират те.
Наистина ли обаче "ние, гражданите" не сме в тази общност? Ако ние не живеем в условията на диктатура--а следователно ни управляват този или тези, които са били избрани за това от нас заедно с всички останали--какъв е делът на нашите заслуги за добро или лошо управление? Снема ли се отговорността от съвестния избирател всеки път, когато народната воля излъчи некомпетентно и безсъвестно управление? Можем ли следователно да кажем за последните четири, осем или двадесет години: "не, това не бяхме ние"?

Все повече ме угнетява мисълта, че политическият живот се материализира в колективни действия, които са нещо повече от математически сбор на индивидуалните постъпки отделния гражданин. В политиката--за разлика от частния живот--има както индивидуална, така и колективна отговорност. Добрият министър в едно провалено правителство например не се (или поне не следва да се) оправдава със своите лични заслуги, а заедно с всичките си колеги понася колективната отговорност за провала. Не следва ли по аналогия, че умереният и добър гражданин на една политическа общност трябва да понесе колективната отговорност за начина, по който се живее в тази общност, заедно с всички свои съграждани? Нима начинът, по който сами избираме, допускаме и търпим да бъдем управлявани, не е най-съвършеният отпечатък на това, което ние представляваме като жива колективна цялост?

Няма коментари: