Блогът на Мартин Осиковски

01 февруари 2008

Бор, Зюмбюл и Гоце

Поразмислих малко за СМС-ите и обажданията от президентския самолет, па реших да формулирам една собствена хипотеза за това, което всъщност се е случило:

1. ИНСТРУКЦИИ. Явно най-напред всички пасажери са били помолени да изключат мобилните си телефони предвид създалата се ситуация; вероятно в този момент е било обяснено, че с колесника на самолета има проблем.

2. Ж-ТОЧКА (първичен журналистически инстинкт). Тошев и Зюмбюлев започват да обмислят стратегии как да предадат новината възможно най-скоро в редакциите на изтривалките, за които работят.

3. СУПЕРТОШО. Тошо Тошев, както е известно, е изключително арогантен човек, който си говори с Гоце на "ти". Най-вероятно той, смеейки се в лицето на смъртта (и на инструкциите на екипажа...), просто е опънал крака на отсрещната облегалка и спокойно се е свързал с редакцията на Труд. Следва конско от шефа на Гоцевия кабинет, което е мъдро порицано от първа страница в броя на вестника от 31 януари 2008 год. така:

Слава богу [sic], машината на президента е имала читав екипаж. А държавата?

P.S. Виновни са журналистите, че като са се обадили от борда на самолета, са поставили на карта живота на президента и цялата делегация. (За техния - тяхна си работа!)

4. АГЕНТ "ЗЮМБЮЛ". Също смеейки се в лицето на смъртта (и на инструкциите на екипажа...), Зюмбюлев решава да ползва мобилния си телефон, но го е страх от Гоце, защото не смее да му говори на "ти" и е много по-низшестоящ във ВАЦ-овата йерархия от Супертошо. Праща СМС, който набира прикрит зад облегалката, на която Супертошо е проснал краката си. (Това обяснява накъсания текст на СМС-а на Зюмбюлев-- явно е бързал и е трябвало да пише със съкращения, вж. тук.) В резултат, не е порицан от шефа на кабинета и остава чист като момина сълза.

5. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ. Главният мюфтия прочита последния брой на 24 часа и се моли за здравето на Първанов с думите: "Аллах, моля Те, нека вицето никога не успее да изпълни конституционния си смисъл!"

Няма коментари: