Но защо медиите имат отговорност, която не може да бъде вменявана на друг, и защо е необходимо да има независими медии? Тези въпроси трябва да се прегледат много внимателно и в детайли. Ето някои основни положения и примери:
1. Широката аудитория, масата на зрителите и читателите, винаги е една пасивна маса. Взети в своята цялост, зрителите и читателите не могат да бъдат активни и да реагират спонтанно. Това е напълно нормално и присъщо по природа за всяка човешка маса по принцип (затова в политическия живот има нужда от лидери). Тази пасивност е независима от етнически или национален произход: масата винаги е пасивна, независимо дали става въпрос за японци, германци, бутанци или българи.
2. Поради своята пасивност, читателските и зрителските маси имат естествени медийни инстинкти. Това означава, че те по природа са склонни да се доверяват (и в това няма нищо нередно, нито пък някой е виновен) на онези извори на информация, които достигат до значително голямо количество хора. "Масмедиите" така винаги са обект на доверие: това, което достига до значително брой хора инстинктивно се възприема от хората за достоверно.
3. В този смисъл, няма някаква същностна разлика между, да речем, BBC, Deutsche Welle, Frankfurter allgemeine, Труд или 24 часа. Във всички случаи тук става въпрос за масмедии, т.е. посредници на информация, достигащи до значително голям брой хора. Хората се доверяват на тези медии, не защото ги харесват или обичат, а защото доверието в масмедиите е инстинктивно. (Оттук и инерцията "казаха го по телевизора" или "писаха го у весника".)
3. Тъкмо защото работят в условията на такова "инстинктивно доверие", масмедиите имат отговорност, която не може да бъде вменена на друг. Те имат отговорността--и задължението--да представят достоверна информация на своите зрители и читатели, защото зрителите и читателите им предоставят своето доверие инстинктивно, а на този, който следва инстинктите си, не може да му бъде вменявана отговорност.
4. От тук става ясно какво е една добра и независима медия и какво--една лоша и зависима медия.
4-а. Независимата медия е тази, която се стреми винаги и във всичко да представя независимо истинна информация на своите зрители или читатели. В този смисъл, интересът на независимата медия е единствено истината.
4-б. Зависимата медия е тази, която не се стреми да предоставя независимо истинна информация. Интересът на зависимата медия понякога може да бъде различен от истината--в съответствие с факторите, от които дадената медия в случая може да зависи (например, рекламодатели, собственик или собственици, външни икономически интереси или приятелски връзки).
5. От тук става ясно пък в какво се състои целта на зависимата и в какво--на независимата медия.
5-а. Независимата медия има за цел безусловно разкриване на истини. Това се нарича "предоставяне на информация".
5-б. Зависимата медия има за цел не безусловното разкриване на истини, а разкриването и предоставянето на информация, понякога различна от истината, с цел удовлетворяване на присъщите медийни зависимости. Това се нарича "манипулация на информация".
6. Следва да се разбере в какво се състои разликата между "манипулация" и "предоставяне на информация".
6-а. "Предоставянето на информация" е разкриване на определени факти и обстоятелства и даване на различни интерпретации, които изясняват връзките между тези факти и обстоятелства с други такива с цел пълноценно разкриване на истината; при това, в този случай информацията не се квалифицира, т.е. не се утвърждава, че "тук става дума за един добър човек" или за "нещо добро" или "за един лош човек" или за "нещо лошо".
6-а-1. Пример: разследването на Христо Христов във в-к Дневник изнася внушително количество информация за събития от преди 1989 година, но никъде не определя тези събития или хората, свързани с тях, като "добри" или "лоши".
6-б. "Манипулацията" е предоставяне на информация и, едновременно с това, квалифициране на предоставената информация; "квалифициране" в случая означава нюансиране, филтриране, изкривяване или направо укриване на факти и обстоятелства с цел постигането на определени позитивни или негативни внушения с оглед зависимостите на медията.
6-б-1. Пример: известното заглавие "България уби дете" на в-к Труд.
7. Първи обобщаващ пример: BBC или Deutsche Welle са типични примери за независими медии, които не квалифицират, а само разкриват и интерпретират информацията; тук никога не би се появило нещо от типа на "Старата чанта укривала данъци, приписва Уиндзор на зълва (?)" (по повод нашумелия преди години проблем с данъците на Елизабет II) или "Германия опука жабари" (по повод убийството на няколко души, свързани с италианската мафия, наскоро в Германия).
8. Втори обобщаващ пример: българските масмедии са съвършено зависими. Те не могат да предоставят информация, без да я квалифицират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар